Не е дарителство, когато мутреси, след като са си купили
ботуши за 500 лв., да купят плюшена играчка и шоколад
за 20 лв. и да отидат в дом за деца, твърди медикът

Д-р Мирослав Панайотов е военен лекар. Дарявал е над 30 пъти кръв и смята доброволното кръводаряване като съкровен личен акт. По думите му в момента, когато се даде гласност за това, се губи 95 процента от чара. Разказва, че за първи път станал донор още като войник и тогава самото кръводаряване било много стройна система. Правели се големи кръводарителски кампании сред войниците, студентите, в заводите, в колективите. Сега вече е съвсем различно, кръвта не достига, понякога възникват големи трудности и се налага лекарите да правят чудеса, за да се справят със ситуацията.
Като млад офицер и лекар във Военното училище във Велико Търново винаги бил за пример на курсантите, като пръв давал кръв, защото личният пример е най-важното на този свят. По онова време много хора се страхували да даряват кръв, тъй като актуален бил хепатит В и С и те се опасявали да не се заразят. Но младият доктор заставал смело пред курсантите и сам повеждал ротата за кръводаряване, за да докаже, че няма никаква опасност, защото всички консумативи са индивидуални. И така всяка година. След това като се пенсионирал, д-р Панайотов продължил да дава кръв за близки, познати и непознати, които се нуждаят от помощ. Последното кръводаряване било миналата година. Но сега се замисля дали в неделя на светия християнски празник Цветница да не открие сезона в Неделното училище на храма “Свети Николай”, където за девета поредна година Отделението по трансфузионна хематология при областната болница провежда кръводарителска акция. Д-р Панайотов добавя, че и съпругата му – педиатърът д-р Мирелла Богданова, също е кръводарител.

Висшата форма на
дарителство не е Българската Коледа

Когато в тежък махмурлук гледаш, че върви някаква кампания по телевизията, след като предната вечер си похарчил 200 лв. в кръчмата и после пускаш един sms за 1 лев, това не е дарителство. Не е дарителство мутреси, след като са си купили ботуши за 500 лв., да купят една плюшена играчка и един шоколад за 20 лв. и да отидат в дом за деца, а след това да говорят оживено в соаретата как са видели благодарност в плачещите очи на дечицата. Но когато отидеш и дадеш една десета от кръвта си, независимо дали си богат, дали си красив, или си интелигентен, това е нещо различно. Донорството е висша форма на дарителство и кръводаряването е именно част това донорство. Винаги с насмешка гледам на факта, как някой заделя някакви си “трохи” от трапезата си, за да ги даде на бедните хора. Но когато дадеш кръв, бъбрек, ретина, черен дроб, нещата са различни. Военният лекар си прави равносметка, че с дарението на кръв е помогнал най-малко на 10 болни. Според него демокрацията е хубаво нещо, но трябва да има някаква подреденост, защото, когато даряваш, няма как да работи пазарният принцип и да искаш пари в замяна. Трябва да имаш морал.
Д-р Панайотов е роден в Горна Оряховица, където завършва гимназия, след това учи медицина в Медицинския университет в Плевен. Специализира хирургия във Военномедицинската академия в София, придобива и военна специалност, и като офицер и лекар се връща във Висшето военно училище във Велико Търново. През 2002 г. се пенсионира като началник на Медицинската служба. След това работи три години като джипи в стражишкото село Царски извор, после като лекар във Военното окръжие в старата столица. В момента е в състава на ВМА и отговаря за Велико Търново, Габрово, Плевен и Ловеч.
Като военен лекар д-р Панайотов искал да замине на мисия в Афганистан, но годините му се оказали множко и пропуснал своя шанс. Според него обаче всеки доктор с униформа задължително трябва да отиде на мисия. Това е и една дългогодишна политика на ВМА, където няма военен лекар, който да не е бил на мисия. Това е практика още от социалистическо време. И сега в чужбина се разкриват български болници в горещи точки на света, където отиват наши военни лекари. Има отряд за бързо реагиране при бедствия и аварии при ВМА, който веднага заминава на мястото на инцидента. Така ВМА си остава база, където работят много добри специалисти, има много добра организация, защото и най-добрите лекари с най-добрата техника в един хаос не са особено продуктивни. А армията се характеризира с подреденост и алгоритъм на поведение и това дава възможност за кратко време да се свърши доста работа.
Д-р Панайотов си спомня за екстремни преживявания като шеф на медицинската служба във военното училище във Велико Търново. Всяка година се провеждало батальонно занятие за десетина дни в Ново село в Южна България, в което участвали и курсанти от Шумен и военната авиация. При 3000 души на куп бях само аз лекар и може би много хора няма да повярват, но при такива занятия имахме дори планирана смъртност. Медикът си спомня и за времето, когато във Военното училище имало малка болница със стационар, физиотерапия, клинична лаборатория, аптека, 6 лекари, 4 стоматолози, 8 медицински сестри, които се грижели за здравето на курсантите. Разписвал съм храна всеки ден за 5000 души, спомня си шефът на Медицинската служба.
Когато напуска армията, д-р Панайотов приема предизвикателството на цивилното здравеопазване и започва работа като джипи. Бях много доволен, макар че в лекарската ми практика имаше много роми и неблагополучия. Сблъсках се с една беднота и начин на живеене и не вярвах, че в България тя може да съществува. На някои места ромите живееха като животни. Но за сметка на това е голямо предизвикателство лекар да работи на село. Там хората нямат дори 1 лв. да си платят пътя до града и да отидат при специалист, не може да си купят лекарствата, разчитат само на мен, казва докторът. Признава, че в началото изкарал обновителен педиатричен курс при съпругата си, защото в практиката си имал много деца. И като подполковник от армията преобразил екстремно лекарския кабинет и възстановил здравните досиета на всичките си пациенти. И тук му помогнала добрата организация, наследство от военната медицина.
Д-р Панайотов коментира и проблема с младите лекари, които отиват на работа в чужбина заради по-доброто заплащане. Това са огромни загуби за страната ни, която е инвестирала в тях.С тези пари може сигурно да се построи една АЕЦ в България. Няма да е далеч денят, в който България ще започне да внася лекари, смята д-р Панайотов. Според него трябва да се промени организацията на работа, да има специализация и осигурено място за работа, да има конкурсно начало, за да не бягат българските лекари в чужбина. Всяка година парите за здравеопазване се увеличават и въпреки всичко системата остава недофинансирана. Защото много се краде, но не от лекарите.

Има частни болници, които лекуват само по скъпо
платени клинични пътеки

За останалите заболявания, които се плащат евтино, ги поемат държавните болници. Затова идеята на бившия вече здравен министър Петър Москов беше добра в една болница да се лекуват изцяло онкоболни, а не да обикалят страната. Въвеждане на електронното здравеопазване може да спре тази практика, но пък има опасност да процъфтят уж доброволните дарения на пациентите.
Д-р Панайотов признава, че го гъделичка мисълта отново да отиде в някой затънтен район като джипи. Да вземе спешната чанта и да обикаля махаличките. Да прави добро. Макар да знае, че всеки пък, когато легне на кушетката да дарява кръв, доброто вече е тръгнало към някой болен, за да спаси живота му. Ето, за това си струва.
Вася ТЕРЗИЕВА, сн. авторката