В края на 2020 г. в целия Европейски съюз започна ваксинацията срещу COVID-19. В България първата ваксина беше поставена на здравния министър проф. Костадин Ангелов, а масовата имунизация у нас се очаква да започне през май. Досега в страната са ваксинирани 4739 души, а на територията на Великотърновска област ваксина е поставена на 200 медицински специалисти, работещи на първа линия в борбата с вируса.
Както всяка ваксина и тази предизвика разнопосочни мнения сред обществото и поражда редица въпроси – безопасна ли e, има ли вероятност от странични реакции, приложима ли е за хора с автоимунни и хронични заболявания и др. В тази връзка Европейската комисия актуализира своя уебсайт, посветен на ваксините срещу COVID-19. В него има подробни статии, както и видео на експерти по темата.
Каква е ползата от ваксините?
Ваксинацията подпомага имунната защита на организма срещу често срещани заболявания, на които хората могат да бъдат изложени. В по-голямата част от случаите ваксинирането предпазва хората от заразяване с болестта. Понякога човек може да се разболее дори и след като е ваксиниран, но симптомите са по-леки и възстановяването е по-бързо. Заболяванията, срещу които има ваксини, са хепатит B, инфекция с човешки папиломавирус (HPV), грип, морбили, паротит и рубеола, полиомиелит, тетанус, туберкулоза.
Вероятността ваксинирано лице да предаде дадено инфекциозно заболяване на други хора е по-малка, така че ваксинацията може да помогне за предпазване на тези, които не могат да бъдат имунизирани. Сред тях са бебета, деца, възрастни хора или такива със слаба имунна система. Тези групи имат полза от това, че останалите хора се ваксинират, тъй като по този начин болестта не може лесно да се разпространи в общността. А за да се създаде такъв колективен имунитет, е необходим голям брой ваксинации. Това води до прекъсване на веригите за предаване на инфекцията. Така например, според Европейския център за профилактика и контрол върху заболяванията (ECDC) 95 % от хората трябва да се ваксинират срещу морбили, за да се предотврати по-нататъшното разпространение на заболяването в общността.
Как действат ваксините
срещу
COVID-19?
Повечето научни изследвания във връзка с ваксините срещу COVID-19 включват генериране на отговор на цял протеин или на част от него, който е уникален за вируса, причиняващ COVID-19. Когато дадено лице получи ваксината, съответно тя ще предизвика имунен отговор. При повечето ваксини срещу COVID-19 се изискват две дози за изграждане на имунитет. Ако по-късно ваксинираното лице се зарази с вируса, имунната му система ще разпознае вируса и ще го атакува.
Доставените в България ваксини са на Pfizer-BioNTech и са на основата на информационна РНК. Този вид ваксина съдържа част от “указанията” от вируса, който причинява COVID-19. Това позволява на собствените клетки на организма да произведат протеин, който е уникален за вируса. Имунната система на ваксинираното лице разпознава, че този протеин не би трябвало да се намира в организма и реагира чрез създаване на естествена защита срещу заразяване с COVID-19. Тези ваксини са високоефективни и с голяма степен на безопасност – РНК от вируса не навлиза в ядрото на човешките клетки и не взаимодейства по никакъв начин с човешкото ДНК.
Освен този тип ваксини има и други. Така например Sanofi/GSK залагат на т.нар. протеин-базирани ваксини, при които се съдържат фрагменти от протеин, който е уникален за вируса. Ваксините на AstraZeneca и Johnson & Johnson са с вирусен вектор, като при тях се използва различен, безвреден вирус за предаване на “указания” от вируса, причиняващ COVID-19. Това позволява на собствените клетки на организма да произведат протеина, който е уникален за COVID-19.
Има ли
странични
ефекти
от ваксината?
В понеделник в България пристигна втората пратка с ваксини на Pfizer-BioNTech с 25 000 дози. При тези ваксини се правят две имунизации, като времето между поставянето им е три седмици. Втората ваксинация е възможна и след изтичането на този срок, но би трябвало да се състои колкото е възможно по-скоро.
Сблъскалите се с коронавируса също могат да се имунизират, тъй като не е сигурно, че вече прекараната инфекция осигурява достатъчна защита от ново заразяване. Вече е доказано, че има случаи на повторно заразяване, колкото и редки да се те засега.
Най-честите странични ефекти от ваксината са обичайните прояви за повечето ваксини – зачервяване и болка на мястото на убождане, повишена температура, отпадналост, главоболие, болки в мускулите и др. На този етап по-тежки реакции са регистрирани изключително рядко. Според данни за ваксината на Pfizer/BioNTech, публикувани в New England Journal of Medicine, няколко по-сериозни състояния са установени както сред ваксинираните, така и сред лицата от плацебо групите. Това предполага, че тези реакции може да не са причинени от самата ваксина.
Относно имунизацията на бременни жени, лица под 16-годишна възраст и с автоимунни заболявания, все още няма официални данни, тъй като обичайно тези групи не се включват в клиничните проучвания за ваксините. За тях впоследствие ще бъдат направени отделни изследвания, но на този етап се смята, че при имунокомпрометирани лица е възможно да има намален имунен отговор на ваксината срещу COVID-19.
Весела БАЙЧЕВА
източници:
ec.europa.eu, www.nejm.org
