След дългата зима трябва да захраним тялото с витамини, минерали и фибри, но в ранната пролет драстичните диети са опасни за имунитета, казва д-р Светлана Моминска

Храненето през зимата не е пълноценно, дори и да консумираме пресни плодове и зеленчуци, тъй като те са предимно вносни. Повечето от тях са набрани по-рано, после са съхранявани в хладилници, това са т.н. “лагерувани” плодове и зеленчуци. Те имат друг вкус, загубили са и част от витамините, необходими за организма, казва д-р Светлана Моминска от РЗИ във Велико Търново, педиатър и специалист по хранене и диететика. През пролетта инстинктивно избягваме тежката и мазна храна, вече “се хващаме за зеленото”, тъй като тялото ни е с изчерпани запаси от витамини, минерали и фибри след зимния сезон. Има лопуш и коприва, пораснали на слънце, салати, репички, лук, чесън, които са български, краставици и домати, макар и от оранжерии. Нека в менюто ни присъстват сурови ядки и нискокалорийни млека, а също пресни картофки, които са незаменим източник на калий, както и супите от всякакви бобови растения. Това води до разнообразяване на храненето и подсилване на организма. Положителното е, че започваме да се движим повече след дългата зима и застояването вкъщи. Пролетта е сезон, който може да определим като период на захранване, отчита д-р Моминска. На трапезата на тези, които не постят, е добре да присъстват яйца, риба или бяло птиче месо. Ако ни се дояде нещо сладко, може да заложим на черния шоколад и натуралния мед, но в ограничени количества.

Хората, които имат язва или възпалена жлъчка, трябва да внимават много

с листните и оранжерийните зеленчуци. Дори парченце краставица може да предизвика стомашна криза, предупреждава диетоложката. Затова пък ние, българите, правим много вкусни манджи с ориз, лопуш или коприва. Оризът като въглехидратна храна с нисък гликемичен индекс неутрализира до голяма степен дразнещото действие на зелениите.
Много от нас употребяват спанак. През пролетта той съдържа повече желязо, но то така е свързано химически, че не се усвоява добре от организма. Научно доказано е, че като сложим дори лъжица кисело мляко в супата от спанак, желязото се абсорбира много по-добре в червата. Същото се постига и с малко парче месо с големината на половин кибритена кутия. Оказва се, че животинският белтък действа като катализатор за усвояване на желязото в организма.
У нас вече много хора предпочитат суровоядството за тонизиране на организма, но това могат да си го позволят млади хора със здрав стомах. Ако един възрастен човек е решил тепърва да започне суровоядство, много трудно ще пренастрои ензимната си система да се справи със суровата храна.

Незаменим продукт си остава млякото

Учудвам се на писанията в интернет и заявленията на някои псевдоспециалисти,които отричат млякото, без да имат елементарна представа за него. То е пълноценен продукт, който е така балансиран, че в него има абсолютно всичко, от което организмът се нуждае. Киселото мляко е по-полезно от прясното, което е лишено от лактобацили, а те са свързани с повишаване на имунната бариера в чревната лигавица. Така че е несериозно да отричаме един продукт, който ни доставя абсолютно всичко. Не случайно у нас има повече дълголетници, които цял живот са употребявали кисело мляко. Навремето старите българи са консервирали месо в кисело мляко. Има пример от френската история – кралят Франсоа Първи си е спасил живота след заболяване с едно гърне кисело мляко, изпратено му от турския султан Сюлейман Великолепни. За съжаление, сега е доста променен вкусът на българското кисело мляко, като освен лактобацили се слагат и други закваски, които придават известна сладост. Децата не познават истинския вкус на чистото кисело мляко. Неслучайно много хора си купуват мляко директно от фермерите. Но то трябва да се вари повече, тъй като крие риск от замърсяване и зоонози. Все пак в магазините млякото е проверено, каквито и добавки да съдържа.

Важни през пролетта са витамините

Д, А, С, Е, които повишават имунната защита. Витамин Д, например, се синтезира в кожата на човека. Достатъчно е на слънце само да запретнем ръкави, понеже е доказано, че той се синтезира най-добре в кожата на ръцете. Витамин Д е отговорен за структурата на костите и липсата му води до остеопороза. Този витамин може да се набави и чрез капки, които са предимно за децата. При възрастните почти няма усвояване на витамин Д. Вече има доказателства, че този витамин отговаря и за функциите на мозъка като памет и интелигентност, за красотата на кожата, за репродуктивността. Витамин С се съдържа в листните зеленчуци и в цитрусовите плодове. Най-богати на витамин Е са ядките, както и някои растителни мазнини, които също са свързани с повишена активност за защита. Витамин А е отговорен за костите, зрението, косата, имунитета, той е силен антиоксидант.
В ранната пролет

драстичните диети са опасни

за имунитета. Най-добрият сезон за редуциране на теглото е късна пролет, когато хем се затопля, хем слънцето се засилва. Тогава са узрели първите череши и ягоди, пазарът е богат на слънчеви листни зеленчуци. Сега сезонът е променлив от резките температурни амплитуди, а и страдаме по-често от вирусни заболявания.
Много често амбициозни дами допускат грешки, като искат да свалят килограми за кратко време, които са трупали с години. Ако обеднее храната ни на жизнено важни вещества, рискът за здравето е много голям. Бързият спад на килограми е свързан с несигурност при задържане на ниското тегло и човек после напълнява още повече. Затова една медицински издържана диетотерапия може да постигне на месец редуциране на теглото с 5-6 кг. Всяка драстична диета е стрес за организма.
Според д-р Моминска не може да се препоръча унифицирана диета за всички хора. Всичко трябва да бъде индивидуално и редукцията на теглото да е съобразена с храните, които човек обича и предпочита.
Вася ТЕРЗИЕВА
сн. архив