В Диагностично-консултативния център на МОБАЛ “Д-р Стефан Черкезов” стартира психологически кабинет за консултации на хора с наднормено тегло
Хората с наднормено тегло се стараят да гонят бързи резултати с диети, особено сега през лятото, предпочитат кратък срок, изтезават телата си, не ги обгрижват добре, затварят се в себе си, срамуват се от визията си и непрекъснато повтарят, че трябва да направят нещо, за да отслабнат, но повечето не предприемат нищо, казва Светла Живкова, психолог и реанимационна сестра в реанимацията на МОБАЛ “Д-р Стефан Черкезов” във Велико Търново. Тя открива психологически кабинет към болничния Диагностично-консултативен център, в който ще сформира малка група за взаимопомощ от 3 до 6 души, където да консултира хора с наднормено тегло. Тъй като проблемът е общ, групата ще даде спокойствие да се говори открито, без единият да се срамува от другия, ще се споделя опит. Аз също съм имала наднормено тегло, с което съм се преборила успешно, затова много добре разбирам психиката на такъв пациент. Реших да посветя работата си като психолог на хората със затлъстяване, споделя Светла. И добавя, как самата тя е заспивала гладна, но ефектът бил ужасен. Пила е чай с мед, а после яла само ябълки. Те остъргват стомаха и човек си мисли само за ядене, направо се овълчва, признава Живкова.
Диетата е бърз старт за напълняване,
защото организмът се презапасява, когато режимът започне. Светла определя такъв режим като “света инквизиция” на тялото. Изследване е показало, че то е уникална машина, която знае кога и колко храна да ѝ се даде.
Обикновено диетите препоръчват да започнем с плодове, после – минаваме на зеленчуци, но човек често си казва, че няма да го направи, защото не го иска. Този режим задължава кога и по колко да ядеш, да препрограмираш ума си, а и да се научиш да харесваш тялото си. Затова в групата за взаимопомощ ще се учим първо как да обичаме себе си, а след това да намалим теглото, но всичко това е поставено на психична основа, обяснява Живкова. Тя дава пример със себе си, че преди е тежала над 100 кг и е пробвала какви ли не диети. Стояла съм 30 дни само на ябълки, зная какво чувства и как го преживява един такъв човек като мен, ако се постави на такъв режим. Затова ми е по-лесно да го убедя сам да разреши проблема си, да поеме отговорността, а не постоянно да повтаря “аз не мога”, допълва жената.
Вълчият глад, до който често се стига при диети, е един от основните проблеми, който затлъстелият пациент трябва да преодолее. После идва вманиачаването на тема храна, презапасяването.
Изводът е, че с глад няма да се постигне траен ефект,
защото след това човек започва да се храни 8 пъти повече. Психиката е запомнила, че организмът е бил гладен и човек не може да преодолее жаждата да се насити с храна.
При глад моторът на организма зацикля. В покой имаме нужда от хранителна енергия от 1500 калории. Когато се движим, ни трябват още 500 калории. За да оцелее, организмът търси тези калории и като ги няма, взима от някой орган, обяснява медицински метаболитния механизъм психоложката. Обикновено саможертвата я прави черният дроб, който е биохимичната лаборатория в тялото. Той се разгражда и рискът да направите някакъв проблем е стопроцентов. Черният дроб не боли и с нищо не показва, че го увреждате от глупост и го самосмилате. При глад се увреждат хиляди чернодробни клетки и в един момент черният дроб може да спре да работи, като му свършат резервите. Не случайно млади хора, които се подлагат на такава агресия, без да са алкохолици, стигат да жлъчни кризи, защото разградените чернодробни клетки се отлагат като шлака в жлъчния мехур. Наистина всички правим плодово лечение и разтоварващи дни, но то не бива да продължава повече от 3 дни.
Когато човек гладува, организмът като биологичен часовник в определено време през деня изсипва храносмилателни сокове, без да пита. Ако няма храна, тези агресивни сокове, в които има ензими, солна киселина, пенсин, трипсин и др., атакуват лигавицата на празния стомах и правят гастрити и колити.
Всяка храна, която човек иска да яде, трябва да си я хапне
Има малки детайли, които да се спазват, и тогава ще започне да отслабва. Тях ще ги откриваме в групата за взаимопомощ и всеки път на срещите, които ще бъдат веднъж седмично, теглото ще се измерва на всеки. Ако няма отслабване, ще се правят индивидуални консултации до постигане на ефект, твърди Светла.
Психоложката смята, че тялото иска като храна от всичко по малко и на често, дори нощем. Може да бъде една хапка, но човек се нахранва. Винаги в чинията трябва да остава по малко. Ако човек не успее да отдели част от храната, трябва предварително да го направи. Философията е, че храна, която организмът не иска, не бива да се поема, макар да е полезна и здравословна.
Пряка е връзката между затлъстяването и обидите в детството
Те се компенсират с обилно хранене, защото човек има нужда от собствено удоволствие, което намира в хапването. Това е засищане на емоционална нужда, а не физическа. Когато чуем “натъпках се”, пациентът е искал да нахрани емоцията и това е емоционалният глад. Той вижда храната и иска да я усвои, тъй като така ще изпита удоволствие. Защото физическият глад идва постепенно и леко.
Често чуваме хората да се вайкат, че имат наднормено тегло и че трябва да направят нещо, за да отслабват. Но това вайкане продължава с години, без нищо да се предприеме. А ние, психолозите, им повтаряме: “Направете го”. Този модел на поведение вече е отживял и ние го осъзнаваме, време е за новото. Ако една програма не дава резултат за справяне с наднорменото тегло, няма защо да тъпчем на нея, започваме нова. Животът е твърде кратък, за да го изживяваме некрасиво. А когато ни кажат, че сме красиви, това ни мотивира да продължим да оформяме тялото си чрез храната. Светла добавя, че в тази връзка е решила да назове групата за взаимопомощ “Привидно нестроен или обидно уплътнен”. В това определение тя вижда една деликатна игра на думи в съзнанието, които не водят до директна обида, защото пълният човек страда, ако му кажат, че е дебел.
Аз не съм диетолог да прилагам диети, аз съм психолог и се занимавам със съзнанието на човека. Искам това съзнание да работи максимално добре за човека, то да покаже целия си потенциал, а след него и тялото ще се мобилизира да се справи със затлъстяването.
В групата за взаимопомощ няма да се обменят рецепти за диети,
е категорична Живкова. Хората трябва да разберат на психично ниво къде е проблемът. Тя има случаи отпреди, когато някой, особено мъжете, се срамува да сподели проблема си в групата, че е с наднормено тегло. Тогава консултацията е индивидуална. Но пък тук липсва подкрепата на приятелите по съдба, която е много важна да се осъзнае проблемът и да се намери правилното решение. Наистина всеки човек е индивидуален и при него правилното лечение също е индивидуално, поради тази причина групата е толкова малка, но ако има повече кандидати за взаимопомощ, ще направим още групи, казва психоложката.
От дългогодишния си опит с хора и деца с наднормено тегло Светла знае, че освен откровените разговори, пациентите трябва да усетят нейната обич и съпричастност към тях. Аз обичам такива хора, които са решили да си помогнат сами, дошли са при мен и търсят помощ. Те искат да препрограмират психиката си, искат отново да заобичат тялото си и да изглеждат красиви. И когато виждам, че те се отлепят от инерцията и негативността, се чувствам щастлива, че съм си свършила работата добре. Според Живкова хранителната зависимост е като наркотика и алкохола, разликата е, че самото хранене не е подсъдно.
Човек трябва да се храни всеки ден съзнателно, да си направи “угощение”
Може да изяде една ябълка, но да му е вкусно и това е неговото угощение. Когато чувства, че няма нужда от тази храна, тя се натрупва в мастни депа в организма. Затова не бива да я поема, защото после казваме, не ядем достатъчно, а пък не отслабваме.
Светла Живкова не скрива, че в групата има амбицията да прилага и от световния опит на най-добрите психолози, които са постигнали забележителни резултати, които не са довели до йо-йо ефекта на двойното напълняване после. Тези специалисти също като нея са изпробвали какви ли не диети и са стигнали най-вече до извода, че първо трябва да се убеди душата да не гладува, защото гладът е агресия срещу собствения организъм.
Питаме Светла дали не би било по-добре за хората от групата да се срещат сред природата, а не в болничния кабинет, който би ги потиснал. Медицинската сестра обаче твърди, че в бялата стая нейните пациенти се чувстват по-отговорни.
Вася ТЕРЗИЕВА, сн. авторът
