Ще чакаме линейка от 8 до 120 минути, зависи колко е спешен пациентът, гласи проект за нов стандарт на спешната медицинска помощ на здравното министерство, очакван от дълго време. Той вече е публикуван за обсъждане на сайта на МЗ. Според проекта пациентите ще бъдат групирани в медицински триаж според степента на спешност, който ще се обозначава с жълт, червен и зелен код.
До осмата минута екипите на спешна помощ трябва да пристигат при пациенти в най-критично състояние, които ще бъдат отбелязвани с червен код. Това са хора с животозастрашаващи признаци и симптоми, които крият риск за живота, ако не се предприемат спешни действия.
Между 8 и 20 минути ще чакат пациентите с жълт код. Те са в нестабилно здраве и потенциална опасност за живота, имат заболяване, което може да доведе до усложнения и да застраши дейността на жизненоважни функции, системи и органи. В случая е необходима намесата на лекари.
Третата група пациенти, със зелен код, обаче могат да чакат от 20 до 120 минути. При тях има заболяване, но то не застрашава живота. В проекта се казва още, че едни и същи симптоми могат да попадат в различна категория. Например, нетравматичното кървене може да бъде категоризирано с червен код при загуба на съзнание или нарушение в дишането. То е с по-ниска спешност, ако има само световъртеж или идва от гениталиите. Зелен код се дава при пациент на антикоагулант с ограничено рецидивиращо кървене.
Сигналът за задух също може да бъде три степени, пише в стандарта. При загуба на съзнание и силна болка в гърдите кодът е червен. При пациенти с астма, сърдечна слабост, кашлица или хълцане те получават жълт код.
Най-малко спешни са болни с изтръпване на крайниците заради задух или остро катарално възпаление на горните дихателни пътища.
Диспечерите, които ще приемат спешните повиквания, ще работят по таблици с над 550 въпроса, за да преценяват какво е състоянието на пациентите. На базата на тези въпроси ще бъдат сортирани болните по спешност в триажа с червен, жълт и зелен код, който пък ще определя с колко може да се забави линейката.
Специални карти с препоръки какво да се прави при различни видове травми и болести, докато дойде линейката, ще имат диспечерите в спешна помощ. Медиците ще съветват пострадалите или техните семейства. В картата за спешно раждане е записано да не се позволява на бременната жена да ходи до тоалетната. При престрелка пък е указано как пострадалият да бъде поставен на безопасно място. При доста инциденти има препоръки да се покажат лекарствата, които пациентът пие.
Телефонната консултация може да продължи и след като пристигне линейката. В новия стандарт тя е наречена медицински контрол. Но тук съвети ще получават екипи, в които няма лекар. За тези случаи също са разработени карти със съвети как се работи с дефибрилатор, как се поставя инжекция, как се спира кръвотечение и др. Причината да се въведе този медицински контрол е, че в спешните екипи ще се включват парамедици, подготовката на които вече започна.
В стандарта тези карти са наречени диагностично-терапевтични протоколи и алгоритми. Документите съдържат и правила за действия на екипите на място. Например, при нужда да се постави абокат на пациента за вливане на медикамент, медиците имат право да направят само два опита, а след това да започне транспортирането и опитите да продължат.
До 10 минути трябва да започне извозването на болния до болницата. Това важи за пациентите с червен код. Ако разстоянието до спешното отделение е голямо и ще отнеме повече от 30 минути, може да се използва и хеликоптер.
Стандарт е определен и за това колко да трае прегледът в спешното отделение. “Червените” пациенти трябва да бъдат вкарвани в шоковата зала до минута от пристигането им. При “зелените” случаи чакането пред кабинета не може да продължи повече от 2 часа. Правилото важи, независимо дали болният е докаран със собствен превоз, или линейка. “Зелените” пациенти пък ще бъдат предупреждавани от лекарите, че тяхното идване в болницата може да се окаже неоснователно още преди да е започнал прегледът. В тази връзка болните ще минават през специална зона, наречена бърза писта за допълнителна преценка. Общо престоят на пациента в спешно отделение не може да бъде повече от 4 часа.
В чакалните на спешните отделения трябва да има тоалетна на пациентите, а също столове. Стандартът сочи, че за 700 болни, минаващи на година през отделението, се полага по един стол. В коридора трябва да има и телевизор.
Новият стандарт за спешната помощ е добър и отдавна чакахме промяна, каза Захари Зинев, медицински фелдшер във филиала в Полски Тръмбеш. Според него не може да се иска по-добро обслужване, без да се направят реформи. А сега се регламентират исканията на двете части на системата – центъра за спешна помощ и болниците. Зинев посочи още, че е правилно групирането на пациентите в трияж, което сигурно ще доведе до намаляване на фалшивите сигнали и посещенията по непредназначение. Хората вече се изучиха, посочват все тежки състояния и като отидем на адрес, се оказва някаква банална вирусна инфекция или по-високо кръвно налягане, което може да се обслужи и от личния лекар. Що се отнася до това, как ще се отсяват симптомите за червен, жълт и зелен код за пациентите, то си има методика, по която медикът да разбере каква е спешността. Проблемът е обаче, че нашият филиал има само една линейка и когато тя е на път, трябва да се чака. По този начин трудно ще влезем в стандарта до най-спешните пациенти да достигнем до 8 минути. Ние имаме села на 30-40 км и това няма как да стане, каза още фелдшерът.
По повод на навлизането на парамедиците в екипите на спешна помощ, то за тях още няма статут, коментира Зинев. Според него те биха могли да свършат работа например при катастрофи – да обездвижат пациента, да го подготвят за транспортиране. Не са излишни като звено, смята фелдшерът. Зинев каза още, че са необходими повече квалифицирани кадри в спешната помощ, особено в трудните райони, където има голяма разпокъсаност и планински терени. Но колегите му във филиала са оптимисти и смятат, че новият стандарт за спешна помощ ще подобри качеството на обслужването, а прилагането му ще покаже какви допълнителни промени още могат да се направят.
Оптимист за новия стандарт е и д-р Камелия Киринкова, шеф на спешния филиал в Свищов. Тя обаче уточни, че първо промените трябва да заработят и после да се дава оценка. Всички се надяваме, че с реформата ще бъде по-добре за пациентите. Д-р Киринкова изтъкна обаче, че да се стигне до отдалечените села на 70 км до 8 минути при тежко болен пациент е абсурд. За града това може да стане. Ние имаме две линейки и едната непрекъснато е заета да караме болни до големите болници във Велико Търново, Плевен, София и т.н., тъй като свищовската болница работи по малко клинични пътеки и няма някои отделения, обясни шефката на филиала. Остава втората линейка за цялата община, която непрекъснато е в разход. Д-р Киринкова допълни, че тяхната практика е показала, че пациентите често злоупотребяват със симптомите си и като отиде медицински екип, се оказва нервна криза или кашлица. А в това време други хора наистина се нуждат от спешна помощ при застрашаващи живота състояния. Но се надяваме с новото групиране на пациентите в триаж тази злоупотреба да намалее.
Според д-р Киринкова българският болен обича да дойде лекар вкъщи и да го прегледа, защото му има доверие. Що се отнася до парамедиците в екипите на спешна помощ, то шефката на филиала изтъкна, че тяхната работа ще бъде по-скоро на терен при бедствия и катастрофи. Иначе свищовският щат за спешна помощ е попълнен, има 6 лекари, 12 фелдшери и 12 шофьори.
Вася ТЕРЗИЕВА
сн. архив