Само на 21 години Румина вече работи като акушерка

Публикувано на чт, 18 ян. 2024
3184 четения

Тя е нежна и крехка, а очите ѝ излъчват топлина. Това е първото усещане, когато видиш 21-годишната Румина Трифонова от Горна Оряховица. Макар и толкова млада, тя вече е тръгнала по своя път – повече от година работи в родилното отделение на болницата в родния си град. Казва, че е сбъднала детската си мечта.
Преди няколко години Румина завършва Средно училище “Георги Измирлиев” в Горна Оряховица, паралелка с природо-математически профил. След това кандитатства в Медициански университет – Варна, филиал Велико Търново. Била приета от първия път в специалността “Акушерка”. В момента е трети курс, а за да завърши обучението си, трябва да учи още една година. Родителите ѝ нямат нищо общо с медицината. “Аз обаче от малка обичах да си играя с кукли и да се правя на лекар, все ги лекувах. Това желание да бъда медик не угасна с времето. Когато станах по-голяма, осъзнато започнах да се интересувам от работата на медицинските сестри, лаборантите, рехабилитаторите, кинезитерапевтите, но най-много ме грабна работата на акуршерката. Тя е тази, която поема в ръцете си новороденото, чакано с толкова трепет от родителите си. Акушерката е отговорна не за един, а за два живота”, споделя Румина. Убедена е, че не всеки може да работи тази благородна професия. Акушерката трябва да е добра, всеотдайна, да е психолог, да помага във всяка една ситуация на родилката, допълва тя.
Макар и на крехките 21 години, Румина вече е водила няколко раждания. Дават ѝ, разбира се, случаи, които са по-леки и лесни. “Когато жената ражда за първи път, ситуацията е по-особена и не е за мен, но когато раждането е второ, трето или четвърто, лекарите ми дават шанс, защото това е най-добрият начин да се науча и да съм добра. На теория е едно, но за истинската работа трябва опит. Затова и когато имахме учебна практика в горнооряховската болница с още едно момиче, сами изявихме желание да започнем работа”, разказва Руми, която работи на четири часа в лечебното заведение. Не я щадят, дават ѝ и нощни дежурства.
Не скрива, че е благодарна на старшата сестра Снежана Белчева, на д-р Димитрова и д-р Милатович, които са приели много добре двете момичета и им помагат да навлязат в техния свят. Наравно с опитните си колеги Румина и нейната състудентка участват във визитациите, проверяват рани от операции. “Не забравяме, че трябва да внимаваме в действията си, те да са осъзнати, защато нашата работа крие и своите рискове. Границата между доброто решение и допускането на фатална грешка понякога може да е много тънка. “Случвало се е бебето да не изплаче веднага и тогава трябва да си много събран, да реагирш бързо, да не се паникьосваш, защото буквално всяка секунда е от огромно значение. Няма да забравя един такъв момент, който имахме. Бебето не проплака веднага и последва аспирация. Имаше едни 30 секунди, които ми се сториха цял ден. Имах усещането, че времето е спряло. Когато изплака, бях безкрайно щастлива”, спомня си Румина. Благодарна е на съдбата, че до сега не се е случвало да присъства на раждане, при което да загубят майката или детето. Иска да е все така и с работата си да носи само радост.
В неделя тя и колегите ѝ ще отбележат празника на родилната помощ Бабинден. Както повелява традицията, ще измият ръцете на началника на отделението д-р Милатович, а свещеник ще благослови медицинските специалисти и родилките в отделението.
А след празника ще продължи да работи, но ще участва и в обучения, семинари, защото има много новости, които могат да бъдат полезни в работата ѝ. Трябва да се развиваме като медицински специалисти, споделя в края на срещата ни Румина Трифонова.
Весела КЪНЧЕВА
сн. личен архив

loading...
Пътни строежи - Велико Търново