За­ра­ди кли­ма­тич­ни­те ано­ма­лии от ми­нус 15 до плюс 22 гра­ду­са във Ве­ли­ко Тър­но­во през пос­лед­ни­те дни кар­ди­о­ло­ги­и­те са пре­пъл­не­ни с па­ци­ен­ти, по­ка­за про­вер­ка на “Ян­т­ра ДНЕС”. Са­мо вче­ра сме при­е­ли над 10 бол­ни, а осъм­нах­ме с 20 па­ци­ен­ти и поч­ти ня­ма­ме лег­ла, ко­мен­ти­ра д-р Йор­дан­ка То­мо­ва, ди­рек­тор на Спе­ци­а­ли­зи­ра­на­та бол­ни­ца по кар­ди­о­ло­гия. Тя обяс­ни, че при рез­ки­те тем­пе­ра­тур­ни ам­п­ли­ту­ди до 10 гра­ду­са чо­век се на­гаж­да, но с нап­ред­ва­не на въз­раст­та то­ва ста­ва все по-труд­но. Ко­га­то има раз­ли­ка от 25-30 гра­ду­са са­мо за един ден оба­че ста­ва опас­но, осо­бе­но за хро­нич­но бол­ни­те хо­ра. В не­де­ля в бол­ни­ца­та е при­ет 60-го­ди­шен мъж с ос­тър ин­фаркт, кой­то е спа­сен и се­га се чув­с­т­ва доб­ре.
По прин­цип чо­век се адап­ти­ра по-доб­ре от сту­де­но на топ­ло, от­кол­ко­то об­рат­но­то, ка­то по­на­ся по-доб­ре топ­ли­на­та пред сту­да, ка­за още д-р То­мо­ва. Ко­га­то е мно­го сту­де­но, кръ­во­нос­ни­те съ­до­ве се сви­ват и то­ва мо­же да до­ве­де до сте­но­кар­дия или об­ра­зу­ва­не на тромб. При ня­кои хи­пер­то­ни­ци се на­ла­га ко­рек­ция на ле­кар­с­т­ва­та, за да се под­дър­жа нор­мал­но кръв­но­то на­ля­га­не. За­то­ва спо­ред ди­рек­тор­ка­та зи­ма­та е се­зо­нът на ин­фар­к­ти­те.
Ряз­ко­то из­ли­за­не от топ­ло на сту­да мо­же да про­во­ки­ра сте­но­кар­ден прис­тъп, до­ри и ин­фаркт, а съ­що и по­ви­ша­ва­не на кръв­но­то на­ля­га­не, обяс­ни още д-р То­мо­ва. За­то­ва хо­ра­та тряб­ва да но­сят шап­ки, шал, ръ­ка­ви­ци и топ­ли обув­ки. Вне­зап­ни­ят студ уд­ря в ли­це­то и мо­же да изиг­рае ло­ша ше­га, ка­то про­во­ки­ра спа­зъм до ко­ро­нар­ни­те ар­те­рии. За­то­ва кар­ди­о­ло­зи­те съ­вет­ват осо­бе­но въз­рас­т­ни­те хо­ра по се­ла­та да се об­ли­чат доб­ре ви­на­ги, ко­га­то из­ли­зат на­вън за дър­ва за печ­ки­те. А и през зи­ма­та се но­сят тъм­ни дре­хи, за да за­дър­жат топ­ли­на­та, и се пред­по­чи­тат въл­не­ни­те, ко­и­то да са от ня­кол­ко ка­та, за да за­дър­жат топ­ли­на­та.
От­де­ле­ни­е­то ни се “пу­ка по ше­во­ве­те” от бол­ни, съ­об­щи вче­ра д-р Ва­ня Ман­че­ва, кар­ди­о­лог в МОБАЛ. Тя уточ­ни, че неп­ре­къс­на­то при­е­мат но­ви па­ци­ен­ти, ко­и­то са ос­нов­но с теж­ка хи­пер­то­ния и сър­деч­на не­дос­та­тъч­ност и са по­ве­че­то над 40-го­диш­на въз­раст. Спо­ред нея рез­ки­те ме­те­о­ро­ло­гич­ни ано­ма­лии през пос­лед­ни­те дни са го­лям стрес за ор­га­низ­ма, за­то­ва през то­ва вре­ме тряб­ва да се пи­ят ре­дов­но ле­кар­с­т­ва­та и да се спаз­ва пре­по­ръ­ча­на­та ди­е­та. През зи­ма­та ядем по­ве­че со­ле­ни хра­ни, а сол­та е риск при сър­деч­на­та не­дос­та­тъч­ност. Ва­жен по­ка­за­тел при то­ва за­бо­ля­ва­не е съ­що по­ви­ша­ва­не на тег­ло­то, ко­е­то го­во­ри, че ор­га­низ­мът за­дър­жа теч­нос­ти, за­то­ва е по-доб­ре чо­век да се хра­ни без сол, обяс­ни д-р Ман­че­ва.
Кар­ди­о­ло­гът д-р Петьо Ав­рам­чев от “ДКЦ1 – Ве­ли­ко Тър­но­во” е ка­те­го­ри­чен, че рез­ки­те тем­пе­ра­тур­ни ва­ри­а­ции мо­гат да до­ве­дат до нер­в­но нап­ре­же­ние и деп­ре­сии. Яв­но е, че при­ро­да­та си от­мъ­ща­ва на чо­ве­ка и ние труд­но мо­жем да се пре­бо­рим с кли­ма­тич­ни­те ка­так­лиз­ми. Но пък хо­ра­та със сър­деч­но­съ­до­ви за­бо­ля­ва­ния тряб­ва да пи­ят ре­дов­но ле­кар­с­т­ва­та, да по­се­ща­ват по-чес­то кар­ди­о­ло­га, да се раз­хож­дат по­ве­че на­вън и да не поз­во­ля­ват сту­дът и го­ре­щи­на­та да ги под­тис­кат. Ци­га­ри­те съ­що са се­ри­о­зен риск през сту­до­ве­те. Ни­ко­ти­нът сви­ва кръ­во­нос­ни­те съ­до­ве, вло­ша­ва кръ­во­об­ра­ще­ни­е­то и се сти­га до кис­ло­ро­ден глад. Пос­ле нас­тъп­ва умо­ра­та, пре­дуп­ре­ди д-р Ав­рам­чев.
Ва­ся ТЕРЗИЕВА, сн. Даниел ЙОРДАНОВ