Игрите на компютър при децата вече са опасна пристрастеност като при наркотиците, алкохола и хазарта, а компютърната зависимост е на път да стане медицинска диагноза, казва великотърновският психотерапевт Адриан Аврамов. Той веднага уточнява, че тук не става въпрос за приятните онлайн занимания, намаляващи стреса от ежедневието, а за прекаляването, водещо до болестни състояния. То създава измамно щастие като при наркотиците, но компютрите са много по-достъпни. Пред екрана детето е много по-силно и независимо, то е това, което иска да бъде, за разлика от егото си в действителност.
Удоволствието е върховно, в играта онлайн детето е царят на света, никой не го контролира, то навлиза в един виртуален примамлив свят, в който винаги е победител. Та макар и с опасна жестокост да убие противника си. Тази реакция е тревожна и тя не трябва да остане незабелязана от родителите. Необходимо е своевременно да вземат мерки и да потърсят специализирана помощ.
Според Аврамов,
шест са
физическите симптоми на компютърна зависимост.
Детето постоянно е със зачервени очи, има главоболие. То не спи спокойно, повече бодърства. Има болки в гърба, врата и рамото. Губи апетит и не се храни редовно. Изглежда все по-бледо и започва да отслабва, защото играта така го поглъща, че забравя да се храни.
Освен това появяват се и психични симптоми. Желанието да се седне пред компютъра е непреодолимо. Нищо не е по-важно от него. Ако пък интернетът не е платен, детето изпада в нервна криза.
Когато малчуганът е далеч от компютъра, той става раздразнителен, нещастен и подтиснат. Ако родителите се опитат да го откъснат от екрана, детето става лошо, агресивно. Това са първите признаци на абстиненция. Малкият геймър постоянно променя характера си, става затворен, не желае да контактува с родители и приятели, за четене да не говорим. Успехът в училище пада, появяват се страх, тревоги и натрапливи състояния. Но най-лошото е, че детето започва да лъже, става изобретателно, подобно на наркоманите, измисля какви ли не истории, за да седне пред компютъра. Дори се промъква тайно, докато другите спят, за да влезе в своя виртуален свят и да убива лошите. И най-изтърканата лъжа е, че подготвя уроците си на компютъра. Най-странното е, че повече родители одобряват това, нали детето учи.
Зависимият ученик прекарва все повече пред компютъра и никога не спазва обещанието си да спре да се забавлява след час-два, коментира още Аврамов. От друга страна, речникът на детето се променя. Той става беден, в разговора навлизат компютърни термини, които започват да преобладават. Детските емоции се запълват само чрез мрежата.
Според Адриан Аврамов,
за детската психика най-опасни са виртуалните игри със стрелба.
Основната цел е убийството. Колкото повече, толкова по-успешна е играта и аз съм победител. Но какво може да научи детето от тази игра, освен да убива. Така животът губи своя смисъл както собственият, така и на другите. Като резултат от това вече са детските убийства. Пресен пример за това имаме преди дни, когато тийнейджъри у нас убиха клошар с особена жестокост. Причина за насилието над другите са и компютърните игри със стрелба, които провокират девиантни прояви, свързани с агресия, смята психотерапевтът.
Не по-малко опасни са и виртуалните игри – със стратегии, макар да са маскирани под формата на фантазии, които развиват логическото мислене. Те също са свързани с убийства и въвеждане на робство, а тези действия далеч не са за пример. Наистина екшън-игрите до известна степен дават възможност да се излее детската агресия. Но проблемът е, че игрите с насилия оформят модел на поведение, който е опасен и после се пренася в реалния живот.
Много родители се хвалят, че децата им спортуват чрез спортните компютърни игри, а това е заблуда, твърди Аврамов. Спортът е затова, за да се играе в реално време, а не да си представяме, че играем. Освен това пред компютрите децата затлъстяват все повече, защото се обездвижват.
Ясно е, че в съвременния свят няма как да забраним на едно дете да играе на компютърната игра, но може да забавим темпото то да седне пред компютъра.
Психотерапевтът показва рисунки на негови пациенти тийнейджъри, които рисуват виртуалния свят. От тях лъхат мрачни мисли. Имах пациент, който беше облепил цялата стая с рисунки, не искаше да излиза от нея, аз ходех при него. Момчето вече беше изпаднало в психоза, лечението на която изискваше медикаментозна терапия и време. И случаят не е изолиран. Все пак оптимистичното е, че досега не сме имали неуспех при подобни психози, отчита психотерапевтът.
Как да предпазим децата от компютърната пристрастеност?
Ако смятате, че като няма компютър вкъщи, детето ще бъде опазено от виртуалната зависимост, много се лъжете, е категоричен Аврамов. Тук вече се наблюдава другият полюс. Детето търси пари и отива в клубове, които предлагат компютри. По-добре е родителите да разговарят на тази тема вкъщи и да ограничат времето за компютърните игри. И не само това. Много важно е да се обясни в кои сайтове не бива да се влиза, на какви съобщения да не отговаря, каква лична информация да не споделя. Ако всичко това детето не го знае, то дори и половин час в интернет може да бъде много опасен.
Изключително важно е да се контролират наложените ограничения. И вие ще бъдете по-спокойни като родители, а и самото дете ще разбере, че нещата са сериозни с компютърната зависимост.
За да откъснете детето от неговия виртуален свят, делегирайте му права да поеме някои от домашните задължения в семейството – да изхвърля кофата с битовата смет, да оправя леглата, да пазарува, да подрежда стаите, да пренареди библиотеката. Задайте му задача и на компютъра – да направи телефонен указател, да подреди снимки и др. Никое увлечение не е опасно, ако добре се управлява, препоръчва психотерапевтът. И няма как родителите да не се справят, ако говорят с детето повече, ако съпреживяват неговите емоции и ги направляват. Ако се разхождат заедно и спортуват, ако четат книги в семейството и после ги обсъждат, ако прекарват свободното си време заедно. Но за това се изисква повече търпение, време и творчество, което за съжаление липсва в ежедневието.
Вася ТЕРЗИЕВА
сн. архив
