Най-голямата опасност за здравната система у нас е прекалената ѝ комерсиализация, твърди бившият шеф на Националната кардиологична болница
Не може да се каже дали децата боледуват по-често, тъй като няма епидемиологични данни, заяви във Велико Търново детският кардиолог проф. Владимир Пилософ, председател на Българската педиатрична асоциация и дългогодишен директор на Националната кардиологична болница. Той участва в работата на Първата национална конференция по педиатрия, която се проведе в старата столица в края на февруари. Тя бе организирана по идея на МОБАЛ “Д-р Ст. Черкезов” и катедрата по детски болести при Медицинския университет, Плевен.
Според проф. Пилософ повишеното кръвно налягане и диабетът са отдавна известен факт в юношестката възраст, но става въпрос за т.нар. есенциална първична хипертония, която не е причинена от други вродени заболявания. Това високо кръвно налягане обикновено не е тежка форма, то засяга до 3 процента от юношите в България. Особено трябва да внимават тези млади хора, на които родителите са хипертоници. Единственият цяр в тези случаи е периодично да се проследява кръвното налягане на юношите и ако бъдат установени по-високи стойности за съответното тегло и възраст да се направят допълнителни изследвания.
Шефът на педиатричната асоциация не скри, че част от младежите с ранна хипертония после стават хипертоници, но в началото при тях не е необходимо медикаментозно лечение, а корекция в храненето, теглото, ако е наднормено, увеличаване на двигателния режим. Стресът също не е маловажен, а сега младите хора са по-стресирани. Но дори и да се спазват всички тези фактори, не може да се твърди, че човек няма да се разболее от хипертония, е категоричен проф. Писолоф. А и от единични случаи, че мъж получил инфаркт на 30 години, не може да се твърди, че има подмладена сърдечносъдова заболеваемост. Иначе обществото се тревожи излишно и се създава напрежение.
Що се отнася при вродените сърдечносъдови малформации при децата, процентът в целия свят е еднакъв, подчерта кардиологът. На всеки 1000 раждания, 10 деца са носители на някакво вродено заболяване на сърцето. Половината от тези 10 деца трябва да бъдат оперирани. При останалите няма нужда. Според проф. Пилософ при някои сърдечни малформации причина са генните мутации. Но има случаи, ако бремената жена още в началото прекара някакво вирусно заболяване, но това може да увреди сърдечната система на бебето. Типичен пример за това е шарката рубеола. По тази аналогия се предполага, че и други вируси биха могли да предизвикат сърдечни аномалии.
Проф. Пилософ разказа, че в детската клиника на Националната кардиологична болница в София постъпват деца от цялата страна. Лечението може да бъде инвазивно, както при възрастните. След това тези деца и в зряла възраст продължават да се наблюдават. Шефът на асоциацията обаче не смята, че в страната няма достатъчно детски кардиолози. Преди време във всеки окръжен град е имало по един детски кардиолог, който е бил достатъчен. Сега тази тенденция продължава. И хубавото е, че неонатолозите изпращат бебетата с малформации още след раждане в Националната болница, което дава възможност веднага да започне лечение за отстраняване на дефекта. Не е необходимо да има много детски кардиолози, тъй като има по-малко пациенти и лекарите не получават рутина, е категоричен проф. Пилософ. В България всяка година се раждат 500-700 деца с вродени сърдечни малформации. От тях половината – 350, са проблемни. Нима детските кардиолози в страната не могат да се справят с тях. Дори след 20 години на същата заболеваемост пак не се получава някаква грандиозна заболеваемост, с която да не можем да се справим.
От тази година ние, детските кардиолози, направихме пробив пред здравната каса и вече има високоплатена нова клинична пътека за лечение на вродените малформации при децата до 1 година, съобщи проф. Пилософ. Плюс това е направен и допълнителен финансов механизъм за долекуване на малките пациенти. Но тъй като е още рано, не може да се каже колко точно от реалните разходи ще покрива новата клинична пътека. Реалната себестойност на едно дете, на което трябва да се направи корекция на сериозна сърдечна малформация, струва около 20 – 25 000 лв., но може да стигне и до 50 000 лв., коментира професорът. Досега клиничната пътека осигуряваше 14 000 лв., но сега с новия пробив вече ще имаме 20 000 лв.
В момента най-голямата опасност за здравеопазването у нас е прекалената комерсиализация, твърди бившият шеф на Националната кардиологична болница. От този начин на мислене стават всичките бели. Питаме – откъде идват доходите на лекарите и сестрите в стационарите? 100 процента е сигурно, че това става от броя на преминалите пациенти. Тогава какъв е стремежът на един директор на болница – да приема повече пациенти. Тоест, самата система създава условия за свръх хоспитализации, като част от тях и ненужни. За всяко нещо се приема в стационара, а същевременно доболничната помощ би могла да се справи и с по-сложни случаи. Не искам за това да виня колегите си, но здравната система би трябвало да се промени коренно.
Чудесни са амбициите на министър д-р Петър Москов да се плаща за качеството на работа и резултат. Това е много добре, но проблемът е какви критерии ще има. Значи ли това, че ако един пациент почине, няма да се плаща за това? Но медицината е това, че дори и да направи всичко възможно, хора пак умират от болести, които още не могат да се лекуват, заяви шефът на педиатричната асоциация.
Проф. Пилософ даде много добра оценка на Първата национална конференция по педиатрия във Велико Търново. Тя събра над 300 лекари от страната, а в научната програма известни учени и национални консултанти по медицина засегнаха актуални проблеми на тежки детски болести, като детската церебрална парализа, алергията при кърмачетата, астмата, туберкулозата, употребата на антибиотици, затлъстяването, пневмонията, спинална мускулна дистрофия, недоносеността, епилепсията и др.
По време на конференцията свои продукти представиха и над 30 фармацевтични фирми.
Вася ТЕРЗИЕВА
сн. Даниел ЙОРДАНОВ
