Грип не се ле­ку­ва с ан­ти­би­о­ти­ци, а ко­га­то то­ва се на­ло­жи за­ра­ди ус­лож­не­ния, то пре­ди то­ва тряб­ва да се нап­ра­ви мик­ро­би­о­ло­гич­но из­с­лед­ва­не за ре­зис­тен­т­ност, ко­е­то ста­ва за 48 ча­са, обяс­ни проф. То­дор Кан­тар­джи­ев, ди­рек­тор на На­ци­о­нал­ния цен­тър по за­раз­ни и па­ра­зит­ни бо­лес­ти. Спо­ред не­го бъл­га­ри­нът оби­ча да пие ан­ти­би­о­ти­ци, а ко­га­то е над три пъ­ти в го­ди­на­та, има опас­ност от ре­зис­тен­т­ност. То­ва оз­на­ча­ва, че ме­ди­ка­мен­ти­те спи­рат да дейс­т­ват.
Про­уч­ва­не по­каз­ва, че не упот­ре­бя­ва­ме по­ве­че ан­ти­би­о­ти­ци от гер­ман­ци­те нап­ри­мер, но у нас са­мо 20 про­цен­та от ле­ка­ри­те пра­вят мик­ро­би­о­ло­гич­но из­с­лед­ва­не пре­ди то­ва. За­то­ва ние сме 2 пъ­ти по-ре­зис­тен­т­ни от гер­ман­ци­те, обяс­ни проф. Кан­тар­джи­ев. Той смя­та, че док­то­ри­те из­пис­ват пър­во ан­ти­би­о­ти­ци, за да си “вър­жат га­щи­те”. Ме­ди­ка­мен­ти­те не са за смък­ва­не на тем­пе­ра­ту­ра­та или бол­ка­та. Те имат стро­го оп­ре­де­ле­ни ин­ди­ка­ции и ед­на от тях е бак­те­ри­ал­на­та ин­фек­ция. Са­ма­та бак­те­ри­ал­на клет­ка има соб­с­т­ве­на об­мя­на на ве­щес­т­ва­та, тя “изяж­да” ан­ти­би­о­ти­ка и уми­ра от не­го. А грип­ни­ят ви­рус ня­ма та­ка­ва об­мя­на и не се вли­яе от ан­ти­би­о­ти­ка, обяс­ни ше­фът на Цен­тъ­ра.
Проф. Кан­тар­джи­ев ко­мен­ти­ра още, че у нас май­ки­те са мно­го не­тър­пе­ли­ви и ис­кат де­те­то им бър­зо да оз­д­ра­вее от гри­па. Ко­га­то каш­ли­ца­та и хре­ма­та не ми­не до 2-3 дни, те бър­зат и до­ри са­ми нас­то­я­ват лич­ни­ят ле­кар да из­пи­ше ан­ти­би­о­тик. Тряб­ва по­ве­че тър­пе­ние, осо­бе­но ко­га­то де­те­то се по­доб­ря­ва, хре­ма­та и каш­ли­ца­та на­ма­ля­ват, а тем­пе­ра­ту­ра­та спа­да. Ис­ка се по­ве­че вре­ме, най-мал­ко сед­ми­ца.
Вася ТЕРЗИЕВА