Проф. Радка Аргирова, вирусолог в болница “Токуда”: “Ваксините спасяват живота, те са най-мощното оръжие на профилактиката”

Публикувано на вт, 29 сеп. 2015
1258 четения

Имунизационният календар у нас да стане препоръчителен, каквито призиви има от депутати и антиваксинални организации, не е добро решение, е категорична проф. Радка Аргирова, вирусолог в софийската болница “Токуда”. Според нея преди да се предлага подобно нещо,  предложителите трябва да се попитат дали имат достатъчна здравна култура, за да се поеме подобна отговорност към обществото. Но това едва ли е така, тъй като през 2009 г. у нас избухна много сериозна епидемия от морбили, поради голям брой неваксинирани деца от ромския етнос. Разболяха се над 24 000 души, като 24 от тях починаха. Сега у нас влизат голям брой бежанци, при които няма яснота дали децата им са имунизирани. Заради зараза от детски паралич в Сирия, там беше извършена извънредна имунизация, но дали всичките деца са обхванати, никой не знае. Това поставя страната ни в риск за населението, твърди вирусоложката.
Проф. Аргирова е завършила медицина в София и за кратко време работи в Окръжната болница в Габрово. След конкурс става докторант по вирусология в института “Ивановски” в Москва, където успешно защитава дисертация по животински ретровируси. След това се завръща в София и работи в институтите по онкология и по обща сравнителна патология при БАН. Специализира в Германия и САЩ.
През 1985 г. по време на конгрес в Хамбург, получава вируса на СПИН от откривателя му Роберт Гало, донася го в БАН и с това започва работата по ХИВ у нас. Две години по-късно в страната е открита първата лаборатория по СПИН и така започва контролът на кръвната банка за вируса. Вирусоложката е била зам.-министър на здравеопазването по времето на кабинета на Жан Виденов.
Проф. Аргирова беше основен лектор на здравния форум във Велико Търново на 16 септември 2015 г., който премина под мотото “Ваксините – мит и реалност”.

– Проф. Аргирова, все повече майки у нас се обединяват в антиваксинално движение, което настоява задължителните имунизации да имат препоръчителен характер. Те се опасяват, че се скриват страничните явления, а и че ваксините отключват аутизъм, астма, множествена склероза, диабет. Какъв е рискът , ако отпадне националният имунизационен календар на страната?
– Ваксините спасяват живота, те са най-мощното оръжие на профилактиката. И са сред най-големите достижения на здравеопазването в борбата с инфекциозните болести. На днешния човек му е трудно да си представи заболяване и смърт от едра шарка, детски паралич, дифтерия и много други, засягащи детството. Производството на ваксини е поставено на научни основи, безкомпромисен международен контрол и узаконяване в здравната система. Днес няма държава без собствен имунизационен календар, който се изпълнява според специфичните инфекции в района. Самият факт, че едрата шарка вече не заплашва човечеството след 1980 г., че три региона в света са свободни от детски паралич, вкл. и Европа, говори за ползата от ваксините и възможностите и други инфекциозни болести да бъдат победени.
Днес медицината дръзва да търси ваксини и срещу неинфекциозни болести като затлъстяване, хипертония, диабет, автоимунни, дори онкологични. Много се работи и за създаване на т.нар. комбинирани ваксини за децата, пестящи време на родителите, и травми при малчуганите. Новите врагове на човечеството – СПИН, туберкулоза и малария, са обект на търсене на профилактични ваксини. Първата противоракова ваксина срещу папилома вируса, който предизвиква рак на шийката на матката, вече е факт. Досега са приложени над 4 млн. дози от двата вида ваксини, без да са отчетени значими странични ефекти.
200 г. след откриване на първата ваксина срещу вариолата от английския лекар Дженер, днес разполагаме с профилактика срещу повече от 26 инфекциозни болести. Класическите ваксини са приготвени от вируси или техните продукти-антигени. Антигените предизвикват създаване на имунитет (специфични антитела) именно срещу внесения антиген. Антителата предпазват имунизираните от съответното заболяване. Има малка част от хората, които не създават антитела, въпреки ваксинирането. При тях решението е хората наоколо да бъдат имунизирани, така те няма да се разболеят. По този начин имунизираните индиректно предпазват неимунизираните и тази малка група от неимунни хора от смъртоносни заразни заболявания. В това се състои и социалният смисъл на имунизациите.
Въпреки огромните успехи на имунопрофилактиката, в развиващите се страни всяка година умират по 2 млн. деца от ваксино-предотвратими заболявания. След 1990 г. обаче имунизациите започват да намаляват. В т.нар. Субсахарна Африка 40 процента от децата не се имунизират срещу морбили, а това заболяване е една от причините за детска смъртност на този континент. На фона на успехите на ваксините все повече се засилва антиваксиналното движение по света и у нас. Появяват се ненаучни мнения, че след като сме ликвидирали детския паралич, дифтерията, тетанус, коклюш, морбили и други, не е необходимо имунизациите против тях да продължават. Достига се до абсурдните твърдения, че ваксините дори са вредни и всяка друга реакция на организма се преписва на имунизацията. Така родители отказват ваксините, някои и от религиозни и философски причини. Други искат право на избор, трети пък твърдят, че заразните болести не са опасни. А това ще го потвърдя с факти.
През 1974 г. Япония, Великобритания и Швеция ограничиха имунизациите срещу коклюш поради опасения от усложнения. Резултатът бе драматичен. В Англия се разболяха 100 000 души, от тях 36 починаха. В Япония имаше 13 000 болни и 41 смъртни случаи, а в Швеция за четири години пациентите с магарешка кашлица се увеличиха четири пъти.
От особен интерес е епидемията от дифтерия през 1994 г. в Украйна. Разболяха се 50 000 души, а 1300 починаха. Ето какво означава пробив във ваксинопрофилактиката и имунизации по желание. Преди няколко години избухна епидемия от детски паралич в Таджикистан заради спадане на ваксиналното покритие на 87 процента, вместо то да бъде над 90 на сто. Ето какво означава един такъв пропуск. Тези примери показват, че инфекциозните агенти трябва да бъдат под непрекъснат контрол.
– У нас сега върви кампания за имунизиране на 12-годишни момичета срещу човешкия папилома вирус за рак на шийката на матката. В нашата област почина момиче след такава имунизация и семейството смята, че ваксината е причината?
– Това е абсолютно погрешен извод. Тя действа от 2006 г. и 12-годишната възраст на момичетата е подбрана, като се смята, че те още нямат полов живот, който може да ги зарази с папилома вирусите. При такъв случай ваксина не бива да се поставя. Не бива да се смята, че е вредно да се ваксинират и жени на 25 години, ако жената още не е водила полов живот или пък не е заразена с вируса. Ваксината против човешкия папиломен вирус няма странични явления, освен зачервяване на мястото на убождането, временно повишена температура, главоболие, леко гадене или някаква алергия. В Америка вече е регистрирана и 9-валентна, срещу 9 от типовете на папиломата.
Още преди 30 години бяха открити два типа човешки папиломни вируси – 16 и 18, което определи пътя към ваксината. А те причиняват 70 на сто от рака на маточната шийка, останалите 30 процента се дължат на другите високорискови типове, които ги няма във ваксината – 31, 33, 35, 45, 56, 58,73. Нискорисковите типове – 6 и 11 , се свързат с появата на брадавиците. Сега имаме двувалентна ваксина – папиломни типове 16 и 18, и четиривалентна – с типове 6, 11, 18 и 18. И двете съдържат един структурен протеин. Веднага искам да подчертая, че във ваксините няма жив вирус или вирус на ДНК. Това ги прави напълно безопасни за приложение. Структурният протеин веднага след поставянето се самосглобява в неинфекциозни вирусоподобни частици. Те създават силна имунна защита (образуване на антитела), подобна на оригиналния цял вирус.
Имунизациите обаче не изключват прегледите на жените при гинеколозите и масовите скрининги. Те вървят ръка за ръка. Още повече че прегледите могат да открият други заболявания. У нас е прието цитонамазките на се правят на три години под 65-годишна възраст. Те именно могат да открият рака на шийката в началото и той да бъде излекуван.
– Папиломният вирус свързан ли е с други органи?
– Да, вирусът се свързва днес с 3 % от случаите за рак в устата, 12 на сто на орофаринкса, по 40 % на пениса и във вулвата и 100 процента на шийката на матката.
Човек се заразява с папиломни вируси през живота си и организмът може да се самоочисти. Затова преобладаващата част от заразените жени не развиват рак. Но при някои жени вирусът остава и се развиват предракови преканцерозни състояния. При 10-12 % от тези жени след 30 г. развиват рак. Но през това време жената, ако ходи на профилактични прегледи, това състояние ще бъде открито и лекувано.
– А как се предава папиломавирусът?
– Обикновено по полов път, рядко от майката на бебето по време на раждане. Най-висока е честотата на инфекцията между 16 и 25 години. Сега младите хора започват ранен полов живот и често сменят партньорите си. Контролът на сексуалния живот може да предпази младите хора.
– Знае ли се колко време жената ще бъде предпазена, след поставяне на ваксината?
– По принцип имунизацията се извършва с три дози, но не се знае още колко ще бъде продължителността на предпазване, тъй като ваксината е твърде млада. Но специализирани изследвания доказват, че тази ваксина може да се комбинира успешно с традиционните срещу дифтерия, коклюш, тетанус, хепатит В и други, както и с контрацептиви без всякакви усложнения.
Днес ваксината против папиломния вирус се прилага задължително във всички страни на ЕС, с изключение на България и Чехия, където имунизациите са препоръчителни. А ракът на шийката на матката е вторият по честота на разпространение.
Лошото е, че у нас се завръщат някои забравени болести като туберкулозата. И това подновяване става най-вече от това, че срещу всички лекарства, които се използват за лечение, вирусът развива резистентност.
Освен това българинът няма добра здравна култура, не си подобрява бита, нито хигиенните навици. А липсата им е сериозна предпоставка за връщане на заразни болести. Но въпреки твърденията за връзка на ваксините със заболявания като аутизъм, астма, множествена склероза, диабет, внезапна сърдечна смърт такива научно даказани данни няма. В днешно време те могат да се докажат, защото всички агенти на тези болести са изолирани.
Вася ТЕРЗИЕВА, сн. архив

loading...
Пътни строежи - Велико Търново