След близо две и половина години от прилагането на нова терапия срещу хепатит С у нас над 3000 са вече излекуваните пациенти. Сега тенденцията е въвеждане на медикаменти, които ликвидират вируса, независимо от типа му. Такава молекула ще бъде въведена в страната от 1 януари 2019 г. Това съобщи вирусологът проф. Радка Аргирова на 17-ата национална среща на фондация “МОСТ” в КК “Албена”, на която присъстваха учени, лекари, медии и депутати. Според нея има пациенти, при които заразяването с вируса е станало много преди да разберат, че са носители на вируса. А през това време той е успял да увреди черния им дроб. Затова усилията на медицината са насочени към търсене на такива лекарства, които да спрат образуването на съединителна тъкан в черния дроб, което е започнало в резултат на инфекцията на хепатит С.
Счита се, че около 180 милиона души по света са инфектирани с това заболяване. Всъщност днес тенденцията за увеличаване на броя на острите хепатит с инфекции се наблюдава единствено при заразените със СПИН мъже, които правят секс с мъже.
В България инфекцията е при 1,5 процента от населението. В 87 на сто от случаите болестта протича хронично. Смъртността пък е 8 на 100 000 души население.
По данни на НЗОК заболеваемостта от хепатит С у нас през 2016 г. е била 1,18 случая на 100 000 жители. През 2015 г. от болестта са лекувани 611 души, а през следващата година – 720 пациенти. 20 процента от болните развиват чернодробна цироза и имат ниска преживяемост. Процентът нараства при употреба на алкохол, затлъстяване, захарен диабет и др. Честотата на развитие на първичен рак при тези болни е голяма – 8 души на 100 000 жители.
А самото
заболяване
възпалява
черния дроб
и виновник за това е вирусът на хепатит С. Болестта може да бъде остра и хронична и човек да страда цял живот, като има тежки последици. Интересното е, че когато вирусът навлезе в клетката, той не влиза в ядрото ѝ. За разлика от вирусите на хепатит В и СПИН. Поради това той се размножава много бързо, но това определя възможностите на бъдещата терапия.
Според проф. Аргирова е важно да се знае, че вирусът на хепатит С има 6 генотипа, като всеки от тях се дели на субтипове. Оказва се, че всеки субтип се влияе различно от приложената терапия. Затова най-напред на пациента се определят вирусният товар и генотипът и после се взима решение за вида и продължителността на терапията.
След като вирусът влезе в гостоприемника, той се размножава много бързо, но като не влиза в ядрото на клетката, не оставя там генетичния си материал. Затова има потенциал да бъде напълно изкоренен с антивирусна терапия, коментира проф. Аргирова. Тя допълни, че ензимите на вируса нямат нищо общо с тези на човека, затова те не могат да се коригират. Заради това терапията се насочва именно към тези вирусни ензими. Но дори вирусът да бъде изкоренен, то човек може да се инфектира повторно.
Вирусът на
хепатит С се
предава
най-често
по кръвен път
Риск представлява инжекционната употреба на наркотици чрез общи консумативи, неадекватната стерилизация, особено ако не се употребяват еднократни спринцовки и игли в болниците. Има и риск при трансфузията на непроверена кръв и кръвни продукти, подчерта проф. Аргирова. Когато това се случи, инкубационният период се скъсява.
Вирусът на хепатит С може да се предаде и по полов път, а също и от заразена майка на бебето. Но тези случаи са много редки. За три години има само едно заразено дете. Трябва да се знае още, че хепатит С не се предава чрез храната, кърмата, водата, прегръщане, целуване или споделяне на храната на заразен човек.
Инкубационният период на заразата е от 2 седмици до 6 месеца. Инфекцията е тиха, при 80 процента от случаи няма никакви симптоми. Но треската, умората, намаленият апетит, гаденето, повръщането, коремната болка, тъмната урина, светлите изпражнения, болките в ставите и жълтеницата са обезпокоителни признаци за инфектиране с хепатит С, посочи вирусологът. Обикновено при тези оплаквания пациентите търсят лекар и след изследване разбират за инфекциозното заболяване. За съжаление, с тази късна диагноза се стига до сериозно увреждане на черния дроб. Може да има фиброза, цироза и рак с явления на тежка чернодробна недостатъчност.
Инфекцията се диагностицира
чрез скрининг за антитела
срещу хепатит С със серологичен тест. Ако той е положителен, е необходим втори специализиран тест за потвърждение, тъй като около 15-45 процента от заразените спонтанно изчистват инфекцията, обикновено за 6 месеца, без да е необходимо лечение. За да се установи степента на увреждане на черния дроб, се прави биопсия, но се използват и други неинвазивни тестове. Проф. Аргирова апелира у нас да бъдат организирани профилактични кампании за изследване на хепатит С. Защото колкото по-рано бъде открит той, по-малко са уврежданията на черния дроб.
Днес всички български пациенти се лекуват с модерни медикаменти, заяви проф. Аргирова. Според нея схемите без интерферон са най-добрата възможност за терапия поради тяхната висока антивирусна ефективност, лесна употреба и добра поносимост. Наистина лечението е продължително, но излекуваните от вируса на хепатит С трябва да се наблюдават, особено тези, които имат цироза. Вирусът го няма, но болестта остава, коментира още проф. Аргирова, която работи в Клиничната лаборатория на болница “Токуда” в София.
Вася ТЕРЗИЕВА
сн. личен архив
