Поставянето на инсулинова помпа и глюкозен сензор не означава добър контрол на кръвната захар без проследяване на резултатите

Проф. Мая Константинова е завършила медицина през 1976 г. във Варна. Има две специалности – педиатрия и детска ендокринология и болести на обмяната. Тя е дългогодишен преподавател в Медицинския университет в столицата и завежда отделението по детска ендокринология при Специализираната детска болница в София. Има тримесечна специализация в Бостън и Сан Диего, САЩ. Наред с академичната си дейност проф. Константинова обучава много специализанти по педиатрия. Владее отлично английски език и чете лекции на англоговорящи. Членува в три миждународни организации.
Проф. Константинова е председател на Българското национално сдружение по детска ендокринология, което в началото на декември т.г. участва в международна научна конференция за лечение на хроничните ендокринни заболявания, която заседава в Арбанаси.

– Проф. Константинова, много родители се борят да осигурят инсулинови помпи на децата си, които имат диабет, тип 1. Това ли е последният хит за добрия контрол на кръвната захар?
– Борбата за реимбурсация на инсулинови помпи у нас от НЗОК е много дълга, още от 2007 г., а аз лично съм поставила първата помпа в България, и до 2016 г. нямаше резултат. От 2009 г. година обаче започнахме активни дейности да осигурим инсулинови помпи, но беше много трудно. От тази година имаме успех и го смятам за голяма заслуга на цялото Сдружение по детска ендокринология. Здравната каса реимбурсира инсулинови помпи и консумативи. Щастливи сме, че отворихме тази врата за ново лечение при децата, трябва да я поразтворим още и за глюкозните сензори. Това са нови уреди за измерване на кръвната захар, които улесняват живота на диабетиците. Сензорите дават изключително точна и ясна картина на колебанията в нивата на кръвната захар на всеки 5 минути. Убождането се свежда само до извънредни случаи, а апаратът се носи на ръката и може да остане там до 14 дена. Най-важното е, че се вижда влиянието на всяка храна, на двигателната активност, как действа самото заболяване. Така родителят вижда състоянието на кръвната захар, а не по стария начин да изследва три пъти кръвната захар и постфактум да взима мерки при колебания. Данните се съхраняват за период до 8 часа. Освен това въпросните резултати могат да се принтират и да се включат към здравното досие на пациента. По този начин лекарят може да проследи детайлно как спада кръвната захар, колко спада, при какви обстоятелства и т.н.
В конференцията на Арбанаси през декември 2016 г. участва проф. Стюарт Бринк от Бостън, САЩ, един от водещите диабетолози в света. Той направи голямо 17-годишно проучване в своя център, което доказа, че не добре контролираният диабет може да доведе до много по-голям сърдечносъдов риск – инфаркт и инсулт. За да не се стигне до него, вече се прилага идентифицирано лечение на диабета, тоест пациентът да има 4-5 убождания дневно или инсулинова помпа. И ние в България вече прилагаме идентифицираната терапия от 1995 г. Но много трудно се поддържа това лечение, затова първо започнахме борба за внедряване на инсулинови помпи. Сензорите излязоха много по-късно и в началото не бяха много съвършени, а и много скъпи. Сега тези апарати са по-модерни, тъй като чрез тях се вижда тази голяма вариабилност – тоест кръвната захар “ходи” нагоре-надолу и това е много по-опасно за развитие на атеросклероза на кръвоносните съдове, отколкото кръвната захар да бъде по-висока. Така че чрез сензорите се стремим да вкараме захарта в нормални граници с по-малки вариации. И така трябва да се направи лечението с инсулиновата помпа, че да няма ниска или висока захар. Тя може да се постави на всяко дете, дори и на новородено. Проблемът е, че трябва да се управлява помпата, да се отчита кръвната захар и да има индивидуално лечение. Не е лесно, помпата е сложна машина и иска определени познания. Но затова обучаваме родители и деца как да се справят с инсулиновата помпа.
– Достатъчни ли са само инсулиновите помпи и сензорите за добрия контрол на диабета?
– Не, не са достатъчни, необходимо е да наблюдаваме постоянно такива пациенти и това ни съветва именно проф. Бринк. Трябва да се свалят данните от помпата и сензора и да се анализират как диабетикът се е лекувал, как му се е движила захарта и какво може още да се направи. И това трябва да става всеки месец, в краен случай и през три месеца. Защото, поставяйки сензор и помпа, това нищо не означава, ако лечението не се обектира. Нуждите на децата се променят постоянно, те растат. Затова най-важното за мен е, че ако ние не следим и не обучим пациента какво да прави при висока или ниска захар, за да бъде тя нормализирана полека-лека, нищо не сме помогнали. За съжаление у нас това проследяване на резултатите не е организирано много добре. Наистина, пациентът си е купил помпа и ние го научаваме как да действа. Но има някои неща, които трябва да бъдат под контрол. И тук именно лекарят трябва да помогне.
– В света се заговори и за дистанционно проследяване на кръвната захар на пациенти, резултатите на която се наблюдават на компютър, специален часовник или мобилен телефон както от родители на деца с диабет, така и от лекари. Има ли такива иновации и в България?
– Да, имаме такива пациенти, включени в програма “Найтскаут” за дистанционно наблюдение на кръвната захар и на конференцията в Арбанаси ни бе представен опитът на Румъния в тази насока. Програмата е създадена през 2014 г. в САЩ от родители на деца с диабет. В случая родител и лекар проследяват непрекъснато онлайн нивото на кръвната захар на детето, независимо къде се намира то, дори на другия край на света. Румънците ни показаха две проучвания на деца с диабет за контрол на кръвната захар. В едното малките пациенти се проследяват на месец, а в другото – чрез програма “Найтскаут”. Разликите са значими в полза на онлайн контрола. Но в България трябва да си направим центрове, където да се свалят тези данни, да се анализират от лекар, тъй като резултатите са хиляди за един месец. Само за едно денонощие със сензора се отчитат 277 замервания на кръвната захар. По този начин се вижда кога тя е по-висока, кога е по-ниска, каква храна е употребена и т.н. Ние трябва да направим най-доброто за децата с диабет, тип 1. То ще бъде оценено след 30-40 г. и не бива да се стига до усложнения.
– Увеличават ли се децата с диабет у нас и недоносените бебета рискови ли са за заболяването?
– Да, така е и в световен мащаб, всяка година детският диабет се увеличат с 3 %. И вероятно за това влияят външните фактори като неправилното хранене, химизираните храни, токсичните пластмасовите опаковки, затлъстяването, стресът, обездвижването. Получава се едно натрупване на неблагоприятните фактори. От друга страна, има и определена наследственост. Що се отнася до недоносените бебета, те могат да развият диабет, но тип 2, в по-късна възраст. У нас има около 1500 деца с диабет, тип 1, но през последните 10 години заболяването зачестява при малчугани между 4 и 6 години, дори и по-малки. По принцип диабетът при подрастващите се проявава в пубертета.
– Възможно ли е диабетът да бъде предотвратен при деца с наследствена предразположеност?
– На този етап това е трудно, тъй като диабетът е полигенно заболяване и не знаем на кой етап кой от гените ще се прояви. Това, което можем да направим, е да има рационално поведение – здравословно хранене и повече движение. Мазните и сладките храни се оказаха токсични за цялото тяло, затова употребата им трябва да се намали, но не без хич.
В България детският диабет е бил винаги приоритет на държавата. Всичко ново по света за лечение се осигурява първо за тях. Наистина няма достатъчно детски ендокринолози у нас, тази тясна специалност е трудна и почти няма кандидати за нея. Детските ендокринолози, макар да сме една шепа в страната, нямаме различия при лечението на детския диабет. Предстои обучение на колеги как да работят с инсулинова помпа, защото това е новост все още. Обръщаме се и към училищните медици, учителите и директорите, за които подготвяме семинари. Те трябва да могат да се справят в училище, когато дете с диабет има нужда от първична медицинска помощ.
Вася ТЕРЗИЕВА
сн. архив