Проф. Лесли Пейдж, президент на Кралския колеж по акушерство във Великобритания, участва в Академия, организирана във Велико Търново от Алианса на българските акушерки. Като почетен гост на форума тя презентира модела на акушерската грижа в Англия и доказа, че акушерката може да работи самостоятелно и нейното място е да подкрепя жената в бременността, раждането и грижата след това за бебето и майката.
Проф. Пейдж е първият професор по акушерство във Великобритания и към момента е специален съветник по акушерска грижа, майчино и детско здраве в Камарата на общините на Острова. Тя е и съветник по акушерски стандарти за много страни от Европейския съюз. Има богат клиничен опит над 50 години и е супервайзер по акушерство за Великобритания, Канада и Австралия. Ръководител е на катедра по акушерство и програмен директор в Университета в Сейнт Пол, Канада. По покана на британския принц Уилям, проф. Пейдж поема акушерската грижа на съпругата му Кейт за наблюдение и раждане на второто им дете, принцеса Шарлот.
Проф. Лесли Пейдж ражда на 46 години, като преди това има две осиновени деца. На четвъртата Академия във Велико Търново тя подкрепи българските акушерки в усърдието им за изграждане на нов модел за грижи в България към бременните, родилките и майките. През първия ден на форума проф. Пейдж посети новия Медицински филиал за обучение на акушерки и медицински сестри във Велико Търново, където се срещна с ръководството и студентите.

– Проф. Пейдж, какъв е моделът на акушерската грижа във Великобритария?
– При нас Кралският колеж по акушерство, на който аз съм президент, обединява всички акушерки в страната, имаме над 40 000 членове, които осъществяват основната акушерска грижа. Както знаете, децата на британския принц Уилям и съпругата му Кейт също се родиха с помощта на акушерки, така че тяхната роля в здравеопазването е огромна и не само за подкрепата на бебето и майката, но и при изграждането на стабилност в семейството.
Когато говорим за акушерството, не трябва да мислим само за медицинската страна. Изключително важен е социалният аспект на обгрижване, който сплотява връзката между майката, бебето и бащата. Затова медицинската и социалната помощ на акушерката са неразделни. При нас е много популярно раждането във вода. Имаме специални родилни басейни и много важен момент е детето да се докосне до майката веднага след раждането. Наричаме този момент “кожа до кожа” В никакъв случай бебето не трябва да се отделя от майката с мотивите тя да си почине. Нашата препоръка е детето да остане при майката два часа след раждането, защото това са най-приятните изживявания и за двамата. Иска ми се да спре това отделяне на бебето от майката по света. При нас във Великобритания няма отделни детски отделения. Новороденото спи при майката и в това отношение аз съм много строга. Силната биологична връзка между майката и детето тръгва още от раждането, а за това помага и кърменето. Ето аз родих за първи път на 46 г. и то естествено за 3 часа, като преди това имам две осиновени деца. Колегите ми предложиха Цезарово сечение, но аз отвърнах, че това няма да стане. След като родих, се отдадох с голяма любов на сина си Дейвид.
Като президент и професор по акушерство съм посещавала много страни по света, но където и да съм била, ролята на акушерката има една и съща посока на грижа. Общото е също, че акушерките имат вътрешното усещане, че имат още какво да дадат на жените, а не успяват. Международната конфедерация по акушерство определя стандартите за образование, които целят всяка жена да има достъп до акушерските грижи както за себе си, така и за новороденото. Затова всяка акушерка трябва да има свободата да изроди бебето без лекарска помощ. Преди това тя трябва да проследи бременността и раждането, след това да посещава родилката, а също да участва и в семейното планиране. Това правим ние във Великобритания.
Проучвания сочат, че дори при 10 процента акушерска грижа и семейно планиране смъртността при бебета се редуцира с 27 процента. Ако тази грижа стане 25 процента, смъртността намалява с 50 процента. Когато имаме пълно покриване на акушерската грижа, смъртността при бебетата спада до 82 процента. Разбира се, практически това включва образование, информираност, повишаване на здравните познания за нормалното раждане, превенция за здравето на родилката от страната на акушерката. Но в центъра стоят ценностите – уважение, общуване и индивидуална грижа според нуждите на жената. Важна философия е също съобразяването със социалните и психологически потребности на жената в предродилния период, а след това и докторска намеса само в краен случай. Този акушерски модел може да бъде приложен и в България.
Освен това, според нашето правителство всички жени се нуждаят от акушерски грижи, а някои и от докторски за Цезарово сечение или асистирано раждане. Нашата политика е насочена към това жената да бъде в центъра на обгрижване. Тя има право да избере къде да роди – вкъщи, в частни акушерски отделения или в болница, където доктори и акушерки работят заедно и се прилагат повече медицински грижи. Ролята на акушерката остава, тя е запозната и с патологията, може да даде диагностика и да извърши определени процедури.
В частните акушерски отделения няма доктори, те се ръководят само от акушерки. При усложнения на раждането много лесно родилката може да бъде изпратена в гинекологично отделение. Нашата концепция е, че раждането не е медицински случай, а нещо естествено, то дава началото на живот. Акушерските отделения при нас са или в болници, или в отделни сгради. Но сме забелязали, че в по-бедните региони и квартали рискът за бебето при раждане е 27 %, за разлика от по-заможното гражданство, където смъртността е много по-ниска. Ето, в Лондон се говорят 200 езика, въпреки това ние се справяме много добре с това мултикултурно семейство и етническите различия не са проблем.
– А има ли много раждания вкъщи?
– Не, те са само 2 на сто и аз имам такива случаи в моя стаж. В случая жените във Великобритания се чувстват защитени, защото ние познаваме родилката още от началото на бременността и има бърза възможност, ако раждането вкъщи се усложни изненадващо, тя да бъде преместена в болница. Но когато майката ражда вкъщи за първи път, рискът за бебето не е изключен, макар да е малък. При второ раждане препоръчваме жената да роди в нашите акушерски юнити, отделения, където може да получи по-добри грижи. При жените с първо раждане пък, с цел да избегнем Цезарово сечение, предоставяме по-добро обслужване и опасността от усложнение е по-ниска. Независимо от тези резултати, много малко жени раждат в акушерските юнити. Идеята е да променим това.
Искам да обърна внимание на философията на продължителната акушерска грижа на жената, която може да се извърши от една акушерка или от акушерки и медицински екип. Проучване при 17 674 жени показва, че когато една акушерка се грижи добре за бременната, рискът тя да загуби бебето е с 16 процента по-малък. Почти винаги раждането става по нормален път, намалява се необходимостта от медицинска интервенция като форцепс, епидурална упойка и др. Накрая нивото на удовлетвореност е по-високо. А що се отнася до преживяването на жените, то е невероятно и роля за това има акушерката, която е дала най-добрата грижа.
– А докъде стигат възможностите на акушерката, какво тя може да прави?
– Ние работим с лекари, учим се от тях и можем да обгрижваме и по-тежки случаи сами. Знаем как да дадем първа помощ при раждане, как да обдишаме детето, да направим пълна оценка на бременността, правим и кръвни тестове за усложнения и генетични аномалии на плода. Във Великобритания акушерките имат свободата да проведат раждането самостоятелно, но се опитваме да помогнем и на майките да спрат да пушат, което е голям проблем. Много е важно да има курсове за бременни майки още от началото, които при нас наричаме клубове за родители. Обикновено идват двойки, но имаме и курсове за младежи под 18 години.
Проучване показва, че рискът една травмирана майка да се самоубие след раждането е много висок. Това е едно пренастройване към нов начин на живот и много жени го приемат със смесени чувства. В този случай ролята на акушерката е много важна, за да се овладее навреме една такава депресия. Нейната грижа е по-силна, когато има човешко отношение и здрава връзка между родилката и акушерката. Например, когато дойде при мен една бременна жена, аз я питам как се чувства в това състояние, има ли страхове, опит, надежда, дори при асистирано раждане. А също и какво иска и очаква от мен. Това доверие помага много и при изграждане на взаимоотношенията между майката, бащата и детето, този преход е много важен.
– Вие страхувала ли сте се при раждане, когато се появи неочаквано усложнение?
– Страхът не трябва да се показва, защото е заразен. Във Великобритания много доктори и акушерки тренират това. За себе си в такава ситуация поемам дълбоко въздух или разговарям с колегите. Страхът е заболяване, което трябва да излекуваме.
– У нас все повече българки искат да родят с операция, дори без медицински проблеми, водени от страха за болката и неизвестността, а естественото раждане остана на заден план. Има ли такъв проблем във Великобритания?
– Според насоките на СЗО, Цезарово сечение трябва да се прилага единствено по медицински показания, макар все още да няма проучвания, които да установят негативите от раждането с операция. СЗО смята още, че оперативното раждане е голям проблем, който не бива да се пренебрегва. Във Великобритания се опитваме да намалим Цезаровото сечение, като при нас процентът е 26 от всички раждания. Но в други страни раждането с операция стига дори до 90 %.
– За да бъде една акушерка добра в професията, трябва ли преди това да е станала майка?
– Това не е задължително, от акушерката се очаква съчувствие, внимание, познания, позитивно отношение. Тя винаги трябва да се пита дали е направила достатъчно. Но тези подходи се прилагат и в медицинската грижа.
– По време на раждане една акушерка ли се грижи за родилката, или в група?
– Във Великобритания една акушерка се грижи за една жена. Понякога това е много трудно, но се случва да имаме студенти или дули. Когато една жена забременее, тя си избира акушерка или отива в медицински център, или при семейния си лекар. Но акушерката преценява дали бременността ще бъде рискова, или не и на ранен етап се правят всички генетични изследвания. Ако всичко е наред, акушерката поема грижата. Ако има проблем, тази грижа е споделена с доктор.
– Често ли се случва да ускорявате раждането с окситоцин?
– Когато премине терминът за раждане, прилагаме това. Но като цяло избягваме употребата на окситоцин. Всъщност, за да се ускори и улесни раждането, препоръчваме една акушерка и повече движения. Но аз не препоръчвам изцяло премахване на окситоцина, защото има случаи, когато той е необходим, а също и Цезарово сечение.
– Колко години учи една акушерка в Англия.
– Имаме общо обучение от 18 месеца за медицинска сестра, а след това още 3 години специализация по акушерство.
Вася ТЕРЗИЕВА, сн. архив