Проф. Камен Плочев е началник на Клиниката по инфекциозни болести към Военномедицинска академия в София. Има два доктората – единия по проблемите на СПИН, а другия по проблемите на биотероризма, занимава се с масови инфекциозни заболявания като епидемии и рискови ситуации, какъвто е случаят с потока на бежанци, който преминава през България.

– Проф. Плочев, до каква степен са основателни притесненията на хората, че бежанците могат да донесат у нас зарази?
– Всяка голяма група хора, която се придвижва от една географска област до друга, носи риск по две причини. Първо – тя идва от друга област и носи заболявания, които може би ги няма по нашите географски ширини, от друга страна, голямото струпване на хора създава условия за по-голям контакт. То е един от основните фактори за разпространение на заразните болести.
При нас сега има и един трети риск, който трябва да се отчита от органите на националната здравна система. Той е свързан с това, че голяма част от децата, които идват с тези хора, тъй като вече от години живеят в условия на война, не са имунизирани и могат на територията на една страна или да се заразят от дадена болест, или да я предадат, което изисква внимание от страна на властите и отчитане на този компонент.
– Кои са най-честите инфекциозни заболявания, които мигрантите разпространяват?
– Самите заболявания можем да ги разделим на две групи. В едната влизат тези, които са опасни за обществото, а в другата тези, които са опасни за самите бежанци. Опасни за обществото са чревните заболявания като салмонела, дизентерия. Това са заболявания, които се предизвикват от заразена храна и вода, когато има занижени здравни норми на контрола върху механизма за предаване на тези зарази.
Останалите заболявания можем да определим като чисто битови – това са контактните заболявания и болестите на мръсотията като красти, пиодермии или както им казваме пъпки. Те се появяват при хора, които пипат боклуци и не се мият често. Като пример ще посоча, че в лагера в Харманли им дават чисто нови дюшеци, които са хубави и големи, едва ли всички българи имат по къщите си такива, те ги изваждат и спят навън върху калната трева. Ето ти условия за възникване на болести на мръсотията.
Има и едни други заболявания, които са свързани с проституцията и наркоманията, става дума за различните видове хепатит и СПИН. Това са няколко вида заболявания, които носят потенциален риск, ако някой не си върши работата, т.е. държавата не упражнява необходимия контрол.
– Как си върши работата държавата?
– Хората, които работят в лагера в Харманли, гледат да си свършат работата по най-добрия начин, но за съжаление проблемът с бежанците е политически. Дори и нещо да се случи и да избухне една епидемия, твърде вероятно е на медиците да не им разрешат да говорят за това. Липсата на отвореност и диалог с обществото е опасно, защото слуховете вредят много повече, отколкото една реална епидемична ситуация. Проблемът е, че липсва административен синхрон. Тези бежанци не идват от вчера у нас. Колко време им трябва на властите да организират нещата? Сега има един доктор, който е на 4 часа. За 4 часа един човек може ли да наблюдава 3000 души? Не може, значи е налице организационно недоразумение. Казват, че никой не искал да работи, ами как да искат, като им плащат по 400 лв. Като не могат да им осигурят повече пари, да бяха поканили неправителствената организация “Лекари без граници” да върши работата. Но и това не е направено.
– Защо не е направено?
– Всеки от нас като гражданин е имал контакт с администрацията и е наясно с нейното безхаберие и абсолютна незаинтересованост да решава проблемите. Това е причината. Няма какво да го крием. За мен администрацията на една държава е по-страшна и от организираната престъпност. Тя може да ликвидира всяка една държава, особено пък нашата. Заетите в администрацията са хора, чието единствено желание е да работят малко, пък да вземат много. Това е истината.
– Има ли нови или забравени заболявания, които бежанците могат да донесат?
– Страх ни е, че сред забравените може да се върне полиомиелитът, който у нас вече не съществува като заболяване. Децата, които идват от там, могат да го донесат, ако не са имунизирани, и могат да внесат и да се възвърне това старо заболяване. Същото е с дифтерита.
По местата, от които идват мигрантите, има и нови заболявания, които не се срещат у нас. Близкоизточният респираторен синдром е от тях. Това е едно заболяване, което се предизвиква от корона вирус. То води до тежки пневмонии и дори до смърт. Симптомите са кашлица, хрема, температура. Едно подобно заболяване преди години имаше в Азия, то се казваше ТОРС, от същия вирус се предизвиква. Сега заболяването се е изместило и се разпространява в региона на Близкия изток. Източната част на Европа може да бъде лесно уязвима заради географската близост, а и потокът на бежанци преминава от тук.
– Как да се пазим?
– Първо държавата трябва да си организира добре нещата и да ни пази. Аз съм виждал лагери в Йордания, които не са като при нас. Там те се намират на 20 км от най-близкото населено място и никой не може да го напусне свободно, а нашия са го сложили в центъра на Харманли. Обитателите му се разхождат, където си искат. Поне на болните трябва да се забранява да излизат. Не мога да разбера защо ги пускат навън, като ги виждат, че имат пъпки. В казармата навремето като си болен нямаш право на отпуска, същото е и в лагера. Дори и началникът да ги спре, идват юнаците от неправителствените организации и веднага започват да обясняват как се нарушават човешките права на тези бежанци, което е глупост. Да уважаваме правата на бежанците, пък да не уважаваме правата на българските граждани ли?!
– Как са организирани подобни лагери в другите страни?
– На чисто казармен режим – хранят ги, къпят ги, дават им дрехи. Направено е всичко, за да живеят добре, но си има строги правила и ред. Имат право да излизат в определени часове и да посещават само определени райони, но с местните почти нямат връзка. В някой лагери в Турция е позволено да ги наемат за работници в близки предприятия, но всичко става при строг контрол.
Има голяма разлика и между самите бежанци – сирийците са интелигентни, докато афганистанците са неуправляема тълпа, те са още на племенно ниво на развитие. Те са изключително имунологично издържливи. Рядко ги хващат болестите, които нас биха ни уморили.
Добрата вест е, че едни заболявания като чревните ги няма. Проблемът е свързан с болестите, които не ги знаем или са ни по-слабо познати. А има и един фактор, който се подценява и от политици и медиците. Става дума за умишлената употреба на заразни вещества с цел тероризъм, а това го има. Един човек, който е готов да му сложат пояс на кръста и да се взриви, въобще няма да се поколебае да го заразят с една заразна болест и да го пуснат сред голяма група хора. Достатъчно е да му кажат, че ще избие много неверници и те ще умрат в мъки.
Биологичното оръжие е страшно и е възможно бежанците да го разпространяват, защото ние не можем да сме сигурни в кристалните чувства и добронамереност на тези хора. Повечето от тях сигурно са много свестни, бягат от една ужасия, за да спасят децата си. Трябва да сме съпричастни с тях, но има и такива с нечисти мисли, които са пращани умишлено.
– Какви заболявания могат да разпространят чрез биологично оръжие?
– В света има регистрирани около 200-250 заразни заболявания, които масово могат да предизвикат заболявания сред хората. Представете си един грип, който е пипнат в някоя лаборатория, така че да е станал щам, за който няма ваксина, заразяват с него 20 души. Те идват и започват да кихат и кашлят тук. Така може да пламне половин България. Всичко е възможно. Не е задължително биологичното оръжие да е някакъв неизвестен агент, може да си е най-обикновен агент, от който си боледуваме, но изменен така, че да предизвиква масовост. А една масовост ще срине здравната ни система. Разболяват се 20 човека от хепатит и се вдига голяма аларма, пък какво остава да са 2000 души. Колко ще се съберат в инфекциозното отделение във Велико Търново?! Другите къде ще ги сложат?! По другите отделения ли? И става страшно. Държавата въобще не е мислила като е направила медиците търговски дружества. Това е такъв автогол, че просто не можете да си представите какво ще стане, ако избухне масово инфекциозно заболяване.
– Как може още да се разпространява това биологично оръжие?
– Със самолети, дронове, генератори, с епруветка, която се хвърля във водоизточника. Човечеството е уникално в своето желание да се самоунищожи. Целта е не да стряскаме, а да знаем, че го има.
Весела КЪНЧЕВА
сн. Бранимир БОНЕВ