Хирургията е моят живот, твърди номинираният за “Лекар на 2017”
Повече от 47 години великотърновецът д-р Георги Костов работи в Онкологичната болница на старата столица и казва, че хирургията е неговият живот. За Деня на българския лекар – 19 октомври, тази година Регионалната колегия на Лекарския съюз във Велико Търново номинира д-р Костов с приза “Лекар на 2017”, като наградата ще бъде връчена на официално тържество на 21 октомври. За номинацията д-р Костов казва, че я приел с изненада, защото смята, че неговият дълг като лекар е да помага на хората. Чувства се щастлив от факта, че пациентите са благодарни и помнят доброто, което им е сторил. Обаждат му се за празници, поздравяват го и за рождения му ден на 8 септември.
Завършил медицина в София, д-р Костов се връща в родния град с мечтата да стане хирург, защото смята, че тази специалност е най-истинската. Влизаш в операционната зала и си свършваш работата. Или както казваме ние, хирурзите, “хирургията е чиста работа”, твърди дългогодишният специалист. И добавя, че при другите медицински специалности има много писане, докато при хирурзите писането е в изкуството на ръцете да оперираш успешно болния и да му спасиш живота.
Д-р Костов е син на известните за времето си лекари – родената в София д-р Табакова, гинеколог, и търновеца д-р Стефан Георгиев, хирург и гинеколог, завършил медицина в Мюнхен и специализирал двете специалности в Берлин, Германия. Завърнал се в България, прави във Велико Търново първата частна клиника по хирургия и гинекология в центъра на града, където сега се намира Общината. Сестрата на д-р Костов също е лекар, завършила е медицина в германския град Хамбург, където продължава да работи и досега. Днес д-р Костов отчита, че както казват хората, направо си е избрал родителите и на тях дължи всичко. Целият му живот е свързан с медицината, дори неговият вуйчо по майчина линия е бил известен лекар в София, децата му – също.
От 1970 г. баща и син работят заедно 13 години в Онкологичната болница във Велико Търново, като д-р Георгиев си остава един от малкото дълголетници в страната, оперирал чак до 90-годишна възраст. Д-р Костов признава, че е научил много за хирургията от баща си, който бил много строг учител и привърженик на твърдата германска система, за което всички негови колеги го съжалявали. Още първия ден баща ми направо “ме хвърли в операционната”, направих две операции. После едва се прибрал вкъщи. Бил упоен от етера, тогава такива били упойките, спал цяла вечер. После се чудил защо, като влезе в автобус, хората си затваряли носа. А той миришел на упойките, дори му казвали: “Ти работиш в болница, махай се оттук”. Освен това преди операция си миели ръцете 15 минути с амонячен разтвор, сапун и четка, изобщо хирурзите вонели страшно. Баща ми, като се връщаше, миришеше още от стълбите на йод и дезинфектанти.
Сега какво става, хирургът оперира, а младите лекари само гледат, отчита д-р Костов. И веднага добавя, че в провинцията почти няма специализанти по хирургия. Или пък като вземат специалност, заминават за чужбина. Вече сме в дефицит, при нас най-младият хирург е на 50 години, останалите сме над 60-те, казва д-р Костов. А Онкологията във Велико Търново се оказва много добра школа за много лекари, станали после известни специалисти и професори. Дори навремето идвали от София хабилитирани лекари, работили в местните болници, ставали шефове на отделения. Сега тази практика отдавна е преустановена. Разчита се единствено на местните кадри, които застрашително намаляват, включително и медицинските сестри. Искаме да обучим млади лекари, но не идват, страхуват се от хирургията. Има и друго, при тези ниски заплати на българските лекари няма кой вече да работи само за слава, казва хирургът. Освен това, всеки ден стават скандали в здравеопазването у нас, пациенти нападат лекари, говорят за здравна стратегия, няма я. Има несигурност, страх.
В същото време онкологичните заболявания се увеличават и подмладяват и д-р Костов е категоричен, че това е неизбежно. Замърсяването на околната среда, стресът, нездравословното хранене и застаряването са най-честите причини за заболеваемостта, а няма и профилактика. При нас идват страшно запуснати случаи, в последен стадий на заболяването, лечението е много трудно и скъпо. Близките ни го карат и твърдят, че досега нищо му нямало, а като го оперираме, виждаме, че отвътре всичко е разядено от рака. И роднините после не вярват, че състоянието е много тежко. Според д-р Костов, всеки болен от рак в късен стадий рано или късно ще се влоши, а няма хосписи в провинцията, където такива болни да прекарат последните си дни. Наистина има клинична пътека за палиативни грижи, но парите са толкова малко, а и няма персонал, който да се грижи за такива болни. В столицата има частни хосписи, но таксите са много високи и само богатите хора могат да се възползват. Тук е ролята на държавата да помогне на тежко болните пациенти, твърди хирургът.
От 1986 до 2008 г. д-р Костов е бил шеф на хирургията в Онкологията, в момента също е временен началник, защото предишният напуснал. Не скрива, че по време на всяка операция има доста стрес за лекаря да не изкърви или умре пациентът. Е, още не съм полудял от страх, се шегува хирургът. Когато туморът е много голям, при операция има опасност да се разкъсат някои съдове и тогава болният е между живота и смъртта. Д-р Костов смята, че трябва да се каже на болния какво е състоянието му и шансовете за лечение. Понякога гледаме да му спестим истината, казваме я само на близките. Сега има по-модерни лекарства и понякога онкоболният не умира от тумора, а от сърдечно или бъбречно заболяване, например. В Америка при ранен рак на гърдата 95 на сто от болните са излекувани. При тези в късен стадий, пациентите имат над 5 години преживяемост. Самото лечение обаче е бавно и скъпо. Затова при всяко съмнение за заболяване, трябва да се потърси специалист. Проблемът е, че при повечето видове рак няма никакви симптоми, затова трябва да се провежда редовна профилактика. Последните години обаче се забелязва и друг факт. Лекуваме пациенти с 4-5 вида рак, развили се във времето. И все първични форми, отчита д-р Костов. Макар да има теории, че ракът е вирусно заболяване, което може да зарази околните, д-р Костов не се страхува, че като оперира такива болни, може да се зарази.
От тежките операции хирургът релаксира вкъщи, като чете книги и медицинска литература, която получава и от Германия. Обича да слуша класическа музика, да ходи пеша. Така се зарежда за следващия ден, когато от сутринта го чакат пациенти за операция. Посрещат го и други хора, за да му благодарят, че той им е върнал надеждата да оздравеят и да продължат напред.
Вася ТЕРЗИЕВА
сн. авторката и Даниел ЙОРДАНОВ
