Пламен Таушанов, председател на Българската асоциация за закрила на пациентите: “Плащаш 1000 лева – ставаш пенсионер по болест”

Публикувано на вт, 27 ян. 2015
2141 четения

Пламен Таушанов е един от учредителите на Българската асоциация за закрила на пациентите (БАЗП) през 2002 г. и е неин председател. Той е адвокат и експерт по медицинско право, лекарски грешки, медицински инциденти, спорт и здраве и др. Реализирал е редица европейски проекти в България за спортуване на деца, ученици и възрастни, здравословен начин на живот и отслабване, превенция на заболявания, алкохолни и наркотични зависимости и др. Участва активно в разработването на Закона за здравето през 2002-2003 г., а през 2007 г. организира за първи път в България провеждането на Европейския ден на пациента на 18 април, който се чества и досега.
Таушанов е автор на идеята у нас да бъде учреден фонд за обезщетение на пациентите, пострадали от лекарски грешки по подобие на френския модел.
В края на миналата седмица шефът на БАЗП беше във Велико Търново по жалби на пациенти. Той се срещна и с родителите на 8-годишното дете, починало пред спешното отделение на болницата в Разград. Момчето се е нуждаело от спешна операция, но било препратено към Варна. Семейството завело дело срещу лекарите, които не са реагирали адекватно и с действията си забавили медицинската помощ.
– Г-н Таушанов, идеята на министър Москов за закриването на ТЕЛК повдигна доста дебати в страната. Въпреки че досега много пациенти се оплакваха от дейността на трудовите експертни лекарски комисии, част от тях сега са против закриването им. Какво мислите по този проблем?
– Идеята за закриването на ТЕЛК е доста неясна, тъй като това, което в момента се лансира, е абстрактно, а и звучи пиарски. Преди да кажем, че закриваме експертните комисии, трябва да кажем какво откриваме и кога ще стане това.
У нас всяка година се издават 150 000 експертизи и 300 лекари специалисти, които работят в цялата страна. Често те не работят всеки ден, а половината от експертизите са за трудоспособност. Половината от тях пък са на пенсионери, при които каква трудоспособност да оценяваме. Същото се отнася и за децата, които са оценявани от ТЕЛК, а те не работят. За мен оценката за трудоспособност на пенсионери и деца е излишна.
Вторият момент е, а това министър Москов не обсъжда, че се промени Наредбата за самите преценки за работоспособност и процентите паднаха с близо 20 на сто. Няма никакво обяснение за това, а по този начин много от пациентите загубиха възможностите за тази социална помощ. Още повече че ние се натъкваме на болни с комбинаци от ендокринологични, белодробни и онкологични заболявания, а те не могат да вземат дори 50 процента и да получат парична помощ. Затова трябва да се възстановят загубените проценти. И нещо друго – от 2005 г. тръгна най-голямата фалшификация, та и до ден днешен върви практиката – плащаш 1000 лв. – ставаш пенсионер по болест.
От 800 000 инвалидни пенсии у нас половината са на хора в пенсионна възраст. От останалите пък половината, или 200 000 са фалшиви. А общият годишен разход за всичките е 1,7 млрд. лв. И именно тези, фалшивите, пречат на системата да даде повече привилегии на истински болните.
Но какво получава един човек с 93 процента инвалидност? Може да вземе кола без мито, а мита вече няма, една карта за транспорт и един телефон. И ако се вреди, да ползва личен асистент. Докато не се преодолее тази фалшификация при инвалидните пенсии, нещата няма да се оправят. През тези години на здравни реформи нито едно правителство не можа да спре този процес. Според мен ТЕЛК трябва да оценява медицинската част, но за работоспособност и социални придобивки да се включи социалното министерство. Сега се натъкваме на парадокси, хора със 100 процента инвалидност работят на строежи.
Има и нещо друго, с новата идея за премахване на ТЕЛК здравното министерство се стреми да привлече повече лекари да работят като експерти и консултанти по оценката на заболяванията. При сегашните 300 лекари в ТЕЛК две трети са пенсионери, от тях има дори на 80 и 90 години. Защо е необходимо да се събира лекарска комисия, за да гледа изследванията на болните. Всички снимки и резултати може да се изпращат директно към експертите, за които говори министър Москов, и те да си напишат заключението. Трябва да се преодолее сегашната корупция в ТЕЛК. Наскоро имахме подобен случай с един пациент в София. ТЕЛК му поиска 300 лв. да му повиши процента на неработоспособност, независимо дали е болен, или не.
– А няма ли да има още по-голяма корупция, ако работата на ТЕЛК се замени с индивидуални експерти по медицинските специалности.
– Дали това ще стане, или не сега е хипотетично. Но ако се случи, отговорността на лекарите ще бъде индивидуална, а не както е в момента на комисията, където се размива. Смятам, че трябва да се промени и начинът по осигуряване на медицинските изделия. Сегашната организация е твърде тромава, самият пациент се разкарва между социалната служба и специализираните фирми по няколко пъти. Представете си един болен с патерици или инвалидна количка как би се справил? За да помогнат на такива пациенти, в някои градове в офисите за специализирани медицински изделия е назначен допълнително персонал, който поема част от “разходките” на болните.
По-важното обаче е другото, как здравната система у нас взема мерки да намалеят хронично болните и да няма такава висока инвалидност. Сега не откриваме децата с генетични увреждания още по време на бременността, а после се раждат увредени деца, за които родителите и държавата се грижат до смърт. Вече има доста случаи на деца с болестта на Даун, което означава, че майките им въобще не са преглеждани. Статистиката сочи, че годишно у нас се раждат 6000 деца с увреждания. Никой не се интересува и от абортите, които неофициално са около 50 000 годишно. От друга страна, държавата дава 17 млн. лв. годишно да се родят 300 деца ин витро. И медицинските ин витро центрове вече са се увеличили двойно, сега са 30, а от тези процедури често се раждат и недоносени бебета. И тъй като държавата плаща за три ин витро процедури, ясно е защо жените забременяват най-вече от третия път. На практика изпускаме 50 000 деца от абортите, за да гледаме 300 ин витро.
И още нещо, говори се за законодателни промени, нови наредби, които може да се точат с години. Хората искат срокове, кое и кога ще стане и по какъв начин ще се решат проблемите. Тези промени ги чакаме вече толкова години, а в същото време в страната има 2 млн. хипертоници, над 500 000 диабетици, 10 000 инсулта годишно и над 20 000 инфаркта. Тези хора стават инвалиди от заболяванията си и защо сме ги допуснали. Нали здравната реформа тръгна с философията хората да бъдат лекувани най-вече в доболничната помощ и само най-тежките случаи да бъдат хоспитализирани. А сега стана обратното. Кой държи за качеството на работата на джипитата и специалистите извън болниците?
– Сега ще дават бонуси по 5000 лв. на общопрактикуващите лекари да ни лекуват добре и да се спре регистрацията на пациентите
– Какви бонуси? Според националния консултант по обща медицина доц. Любомир Киров джипитата са против тези добавки. Няма ясни критерии кой е заслужил бонусите и как са определени от министър Москов точно 470 души. Ако има повече заслужили? И защо точно по 5000 лв.? Джипитата поискаха 20 млн. лв. повече за тази година за изследвания, профилактика и диспансеризация, но не им бяха отпуснати. Сега решават да дадат по 5000 лв. целеви. Да не говорим за високите приходи, които джипитата получават всеки месец от касата. А другите специалисти, които лекуват основно хроничните заболявания, защо за тях няма бонуси? Наистина джипитата в отдалечените райони трябва да се стимулират. Те работят при трудни условия, имат много неосигурени пациенти. Друг е проблемът, че лекарите в страната са разпределени непропорционално, 53 % от тях са само в София. Освен това става задължително условие джипитата да придобият специалност по обща медицина, с изключение, ако имат 2-3 други специалности. Има случаи в селата, където работят лекари над 70 г. с други специалности. Те не искат да учат обща медицина и трябва да напуснат здравните служби. Какво се получава – селата остават без медицинска помощ, където медиците наистина са 24 часа при своите пациенти. А не да правим кабинети за неотложна помощ през нощта и в почивните дни в градовете, където ни лекуват други лекари, които не ни познават.
Има го и другият факт. В Сливен искаха да акредитират една джипи практика, която обслужва 22 селища с 22 000 пациента. Какво се оказва, че там ходят доктори без специалност и то един-два пъти в седмицата. Става същото, пациентите се записват при един лекар, пък ги лекуват други. Кой носи после отговорността при инцидент или лекарска грешка? В селата има доста диабетици. Как на тези хора им се следят показателите, особено гликираният хемоглобин, който трябва да се измерва на определено време. И после се появяват усложнения и инвалидизации, за които ТЕЛК е неизбежен.
– Стигаме до стандартите за качество на лечението, за които и министър Москов заговори. Възможно ли е при нас те да се спазват?
– Познавам някои от международните стандарти за качество, а също и българските проекти. Не е от голямо значение за колко време един пациент ще влезе в болницата, а как този болен ще бъде лекуван. Сега у нас пробутват остарели стандарти от дисертации на хабилитирани медици. Те не могат да се приложат на практика и виждаме какви са резултатите. Добре, искаме качество при лечението. Колко години вече талоните при джипитата не достигат и на какви критерии определя броя им здравната каса. Затова болните тичат в спешната помощ, вместо при личните си лекари.
– Много надежди дава здравното министерство за промени и в спешната помощ. Трябва ли да стане тя изцяло държавна, както беше, а не да има спешни центрове и спешни отделения на различни подчинения?
– Наскоро у нас пристигна екип от Англия да ни разкаже каква е практиката у тях по отношение на спешната помощ. Само 10 % от болните при тях идват с линейки, останалите – кой с каквото може. Ние сега ще купим 50 нови линейки, но това няма да реши спешността. Нашата асоциация спечели проект и разработи спешно досие на пациента. Там е казано кога тръгва линейката, ако не пристигне навреме, какви са последствията, има ли обучен екип. Преди година в България се реализира проектът “Пулс” за обучение на 6000 спешни медици. Как са обучени, какво знаят, не се знае. Може ли санитарка в спешното отделение да разтваря медицински въглен за отровена с лекарства, без да е прегледана от лекар. Такъв случай вече има. Затова за самата спешност трябва да има алгоритъм какво се прави при определени ситуации. Парадоксът е и този, че не достигат специалисти, преди две години във варненската университетска болница “Света Марина” установихме, че има само един лекар със спешна медицина в отделението.
Освен това се оказа, че линейките ни в страната не са оборудвани както трябва и са само едни транспортни автомобили. Те друсат, а това убива пациента. Аз съм бил в Африка и съм се возил по черен път с линейка, където не можеш да разбереш, че минаваш през полето. Говорим за 60-те години на миналия век.
Сега се занимавам с една жалба на пострадал след катастрофа мъж. Човекът се оплаква от болки в таза в спешното отделение, а му правят снимка на бял дроб. И го изпращат да си върви вкъщи. Оказва се после, че пострадалият има спукан далак и редица фрактури именно в таза. Има доста такива случаи. Наша проверка показа, че в спешната помощ се допускат доста нарушения, на които да се обърне внимание.
В системата трябва да се реши и проблемът със здравнонеосигурените пациенти, защото на практика държавата ги лекува. Не е важно дали линейката ще отиде с охрана в циганската махала, а как се лекуват хората от малцинствата, има ли профилактика, каква е ролята на здравните медиатори. Толкова проекти се реализираха, но какви са резултатите? После отчитаме, че всички ваксини са реализирани, а пламна епидемия от морбили, когато се разболяха над 22 000 души. Няма друга такава епидемия в света в днешно време.
Вася ТЕРЗИЕВА, сн. авторката

loading...
Пътни строежи - Велико Търново