Мария – за пътя преди и след ада на алкохола

Публикувано на пт, 31 юли 2020
2747 четения

Тя е красива, усмихната и позитивна и по нищо не личи, че е имала и друг живот. Този друг живот включва дългогодишно пиене, брак, пропит и пропилян от много алкохол, загубени приятели и самота. “Казвам се Мария и съм алкохоличка”, споделя уверено и без притеснение жената (б. ред. името е променено). Тя е една от многобройните жертви на алкохола, решила да се изправи срещу проблема. Ръка ѝ протягат от Анонимни алкохолици, а желанието ѝ да се включи в техните сбирки се оказва правилният път. Днес вече 8 г. Мария е трезва алкохоличка, но продължава да участва в сбирките на своите събратя по съдба, за да не забравя с какво се бори. И, за да помага на други изгубени души, търсещи пътя на спасението от порока.
Статистиката показва, че през последните години броят на зависимите от алкохола българи продължава тревожно да расте. По неофициална информация страдащите от алкохолна зависимост са над 200 000 души, но реално цифрите са още по-стряскащи, защото много от зависимите остават в сянката на статистиците и отказват да потърсят помощ. Отказват да я търсят и техните близки, оставяйки ги сами с пагубната им страст. А да стигнеш дъното след поредната чаша е лесно, защото алкохол има навсякъде, намира се във всеки магазин и квартална бакалия. И макар да знаят за последствията, желанието на пристрастените да пият е по-силно от тях, защото това е техният вик за помощ.
Историята на Мария не е по-различна от тази на останалите зависими. “Когато човек започне да пие в ранна възраст и осъзнае, че това му дава щастие, вдъхновява го, дава му свобода от страховете, в един момент започва да употребява алкохол винаги когато се чувства зле. И това продължава, докато се превърне в навик. Нищо не може да го спре да пие, алкохоликът е готов на всичко, за да си достави алкохол. И ако в по-ранна възраст все още може да се контролира, то при системна злоупотреба става все по-трудно. В един момент се превръщаш в развалина и буквално губиш живота си”, разказва Мария. Неведнъж запоите ѝ са завършвали в Държавната психиатрична болница за лечение на наркомании и алкохолизъм в Суходол. До следващата погрешна стъпка….

Неудовлетвореността ѝ от живота всеки път
е удавяна в чаша
алкохол,

търсейки в нея решение на проблемите. Съдбата я сблъсква с още по-големи трудности, когато дъщеря ѝ посяга към наркотиците, а това тласка Мария още повече към бездната на порока. “Истината е, че има много жени, които злоупотребяват с алкохол, но се крият. Ако мъжът пие в кръчмата, то жените пият вкъщи. Не е за подценяване и фактът, че метаболизмът на жената е по-различен и след определена възраст спира да работи нормално, което води до по-бърза зависимост отколкото при мъжете”, обяснява Мария.
Отнема ѝ много време преди да потърси помощ в Анонимни алкохолици. Прави го, когато е на 46 г. и е достигнала дъното. Дълго преди това осъзнава, че има проблем и опитва да се справи с него със собствени сили. Но издържала само по няколко месеца, след които всеки път идвала първата чашка, а след нея и втората. “Давам си сметка, че когато човек употреби дори минимално количество алкохол, той вече е под въздействието му и няма реална преценка за случващото се. Това е и причината да не може да се спре. Аз станах част от Анонимни алкохолици през 2012 г. след многократни опити да се справя сама. И мога да кажа, че АА ми спаси живота. Това, което правим на сбирките на АА, е да извървим пътя на психологическата промяна, защото извън тази група това няма как да се случи. Човек трябва да промени цялата си същност, за да стои далеч от алкохола и да бъде щастлив”, разказва Мария.
Анонимни алкохолици е сдружение между хора на различна възраст, пол, образование и социален статус, които споделят помежду си своя опит, сила и надежда да се преборят със своята зависимост. Началото на групите за взаимопомощ поставят борсов посредник и хирург през 1935 г. в САЩ, а днес мрежата съществува в 150 държави и се посещава от над 2 млн. души. В България групи има в редица градове, а във В. Търново началото е поставено преди повече от 5 г. от Мария. Дълги години тя е живяла в София, но след това се установява във В. Търново, разбира, че все още няма група на АА и решава да сформира такава. Отскоро в града има и втора група, която е отворена за нуждаещите се от помощ.
Програмата на АА включва

12 стъпки към
промяната и новия
живот на зависимите,

която всеки от тях трябва да извърви. Програмата е една от най-ефективните в борбата с алкохолната зависимост и през годините е доказала своята ефективност. По време на срещите в групата всеки се представя с името си, като се спазва анонимността на участниците. Всеки е отворен да сподели своята лична история, да се изповяда за своите издънки и прегрешения. Там никой никого не съди, а напротив, взаимно си дават кураж и се подкрепят. Мария признава, че този път на промяна не е лесен и е коствал много усилия, но това променя коренно живота ѝ. “От една пълна развалина и човек, с който никой не искаше да се занимава, успях отново да взема живота си в ръце. Имам работа, както и човек до себе си, който ме подкрепя и обича. Хората разчитат на мен и съм щастлива. За мен това е огромна промяна”, споделя с усмивка Мария. По пътя на своята лична борба успява да увлече и много други зависими и благодарение на усилията ѝ във В. Търново вече има трезви алкохолици. “Искам да кажа на всички, които се борят с алкохa, че могат да се справят. В тези групи на АА всички сме минали през този проблем и ги разбираме. Но те трябва да са готови да се срещнат със страховете си, да се променят и да водят достоен живот. Да, трудно е, но изход наистина има”, казва още Мария.
Групите на АА във В. Търново са в понеделник и сряда от 18,00 ч. и в събота от 13,00 ч. в помещение, отдадено от Католическата църква на ул. “Гоце Делчев” 8 под Хуманитарна гимназия, както и на ул. “Димитър Буйнозов” 4 в помещение на Адвентистката църква, където срещите се провеждат всеки вторник и четвъртък от 18,00 ч.
Весела БАЙЧЕВА,
сн. интернет

loading...
Пътни строежи - Велико Търново