С 10-12 процента се увеличава честотата на инфарктите заради новото лятно часово време, твърди кардиологът доц. Сотир Марчев

Макар да минават две седмици от настъпването на лятното часово време, когато на 29 март завъртяхме стрелките на часовниците с един час напред, все още хората не могат да се приспособят към новия биоритъм. Продължава да ни мъчи главоболие, отпадналост, дезориентация. И макар вече да се радваме на топлото пролетно време, то не може да съкрати адаптационния период, който продължава повече от месец. Според лекари промяната на лятното часово време има връзка с епифизата, откъдето се отделя по-малко мелатонин, а това довежда до безсъние. Затова се чувстваме неудовлетворени и непълноценни, дори това може да доведе до депресивни състояния. На всичкото отгоре започва да ни мъчи и пролетна умора, която ни обременява с подобни признаци.
Според проучване на германски университет в Мюнхен, по-чувствителни към смяната на времето са децата, възрастните и хората с хронични заболявания, а най-бързо се приспособяват тези на 30 – 35 години, които не работят в стресова ситуация. При всички останали категории възникват сърдечно-съдови или нервно-психически проблеми. В Швеция, например, 20-годишно изследване е показало, че след лятното часово време, през април – май инфарктите се увеличават с 5 процента. Това важи и за пътнотранспортните произшествия и професионалните травми, които в Америка се покачват с 15 процента.
Дали това се случва и в България, ето какво сподели кардиологът доц. Сотир Марчев, директор на кардиологичната болница в Плевен.
Българите сме недоспало общество. Когато лятното часово време ни вземе един час от съня, стават лоши неща, казва кардиологът. Има статистика от 2012 г. у нас, според която се твърди, че като спим по-малко, честотата на инфарктите се увеличава с около 10-12 процента. В Северна Америка тази година са въвели лятното часово време на 8 март и данните от 2015 г. са, че след първия понеделник от смяната на стрелките с час напред инфарктите са се увеличили с 25 процента.
Всяка една клетка в човешкото тяло си има биологичен часовник, който е възникнал преди стотици хиляди години. Имаме и централен часовник в мозъка и много е трудно да го пренастроиш с едно постановление на Министерския съвет. И затова инфарктите се увеличават. Наесен, когато върнем стрелките с един час назад, инфарктите намаляват. По-лошия проблем обаче са катастрофите, които се увеличават с лятното часово време. Ето, още първите няколко часа след въвеждане на промяната, 5 души у нас загинаха след катастрофи.
След смяна на времето следим кръвното, пулса и теглото. Това са основните показатели за здраве и всеки интелигентен човек трябва да знае какви са нормите. За кръвното – между 140 /90 mmHg, за пулса – между 50-100 удара в минута, за теглото – ръста минус 100. Ако се усетят болка или стягане в гърдите, което е придружено с изпотяване, гадене, повдигане, трябва да се потърси спешна помощ на тел. 112. не бива болният сам да шофира, а да повика линейка, категоричен е доц. Марчев.
Добре е родителите да придружават децата си до училище. През първите седмици след часовата смяна децата са  недоспали, още е тъмно сутрин, за разлика от истинското време, и има опасност от пътни инциденти. Освен това всички шофьори трябва да бъдат внимателни, особено сутрин и вечер, но проблемът е, че сега всички страдаме от недостиг на сън – и хората в колите, и тези на пътя. Това постепенно ще отшуми. Статистиката показва, че през лятото катастрофите са по-малко, понеже шофираме по светло.
Тъй като все още не сме се адаптирали към новия си биологичен часовник, трябва да си лягаме с 30 минути по-рано, препоръчва доц. Марчев. Така организмът ще привикне постепенно на новия режим. Не бива да се забравят и лекарствата, които човек пие, особено за хипертония и диабет. Те се приемат по едно и също време, за да няма колебания в стойностите.
Наистина, ние като страна от Евросъюза, който е решил да има лятно часово време, не можем да го отменим еднолично заради неблагополучията в здравето. Но пък морският ни туризъм печели от промяната. А ние имаме проблем, тъй като този туризъм е кратък, само няколко месеца. Когато туристите се будят по-рано, те тръгват на плажа и в магазините и така търговията по Черноморието ни се увеличава.
Доц. Марчев обръща внимание и на промените в организма по време на полет със самолет. Когато прекосим повече от 2-3 часови зони, се чувстваме отпаднали и неработоспособни, тъй като несъответствията между нашия биологичен часовник и местното време стават още по-големи. Обиковено колкото зони сме прекосили, толкова дни ни трябват да се адаптираме. За да се преодолее проблемът, няколко дена преди полета спираме кафето, а като пристигнем, излизаме на слънце със силно кафе. Така напасваме вътрешния си часовник с местното време, обяснява кардиологът. И допълва, че някои хора твърдят, че пътуването на изток било по-стресиращо, отколкото пътуването на запад.

Вася ТЕРЗИЕВА