60 аптеки работят с РЗОК в областта, от тях половината са във Велико Търново, сочи справка на Регионалната здравна каса. 13 аптеки осигуряват лекарства в Горна Оряховица, 5 аптеки в Павликени, по 3 в Свищов и Елена, по 2 в Лясковец, Полски Тръмбеш и Стражица, една в Златарица, а Сухиндол няма лекарствоснабдяване. Разчита на Павликени. В цялата област, населението на която е около 250 000 души, в селата има аптеки само в Ресен, Джулюница, Козловец и Драганово. Една денонощна аптека обслужва цялата област.
По справка на БФС, 17 области в страната също нямат денонощни аптеки, а в останалите фармацевтични вериги започнаха да ги закриват, тъй като оборотът не може да покрие заплатите на персонала. Освен това се изисква през нощта да работи магистър-фармацевт. В момента у нас работят само 10 денонощни аптеки.
В България са регистрирани 4200 аптеки, но действащи са между 3600-3800. От тях само 2100 имат договор със здравната каса, сочи още справката. От всичките работещи аптеки не повече от 20 приготвят лекарства, тъй като за целта се изискват специални условия и допълнителни инвестиции. Парадоксът е, че 11 общини в страната нямат нито една аптека и никакъв достъп да фармацевтична услуга. Иначе България е на второ място в ЕС по брой на аптеки на глава от населението. На една аптека се падат 1900 жители. В Дания например, една аптека обслужва 15 000 души.
Днес БФС предлага дейността на аптеките да се регулира с приемането на национална аптечна карта, като след това да се наложи едногодишен мораториум за откриване на аптеки, докато се изработи методика за действие на самата карта. Новият документ е залегнал в проекта на Закон за лекарствата в хуманната медицина, на който предстои обсъждане. Направени са много промени, тъй като аптеките са здравни заведения, от които хората очакват качествено обслужване, надеждни консултации и безотказни лекарства. В същото време тези аптеки са оставени да работят в среда, изцяло повлияна от пазарни сили, безумна конкуренция, липса на всякаква регулация, непрекъснат натиск за цените на лекарствата, високо ДДС и други неблагоприятни фактори от чисто икономически и пазарен характер. По тези проблеми на българската фармация разговаряме с Евгени Маринов, председател на Регионалната колегия на фармацевтите във Велико Търново.
– Г-н Маринов, твърде актуална стана темата за въвеждане на пръстови отпечатъци в лечебните заведения, а също и в аптеките.
– Ако пръстовите отпечатъци влязат в аптеките, това е най-голямата безсмислица в реформите на здравеопазването. Ще стане голяма каша. Пръстови отпечатъци, ценови коридори – това са идеи, които никой не е съгласувал с нас, фармацевтите. Тези неща ту ще се приемат, после пък се отлагат. А и парадокс е, че в здравното министерство не работи нито един фармацевт. Смятам, че пръстови отпечатъци няма как да се въведат при нас. Това е голяма тежест както за аптекарите, така и за пациентите. Ще се затрупаме в купища документи и бумаги, които трябва да се попълват.
– Тогава каква трябва да бъде регулацията на фармацевтичния пазар, че да има аптеки и в селата, за да не им събират рецептите и да ги носят при вас в градовете? Може би трябва да задължат веригите аптеки да имат и по една в малките населени места. В това число и денонощна аптека. Иначе се губи връзката с болните, на които трябва да обясните каква да бъде употребата, нежеланите реакции и др.
– Няма да стане и никой не може да задължи един фармацевт като мен в квартала да разкрие аптека и на село, още повече денонощна. Това са едни приказки, хвърлени в пространството. Що се отнася до големите вериги, могат да ги задължат със закон да разкриват и денонощни аптеки, а да правят и лекарства. При нас в цялата област екстемпорални медикаменти се приготвят само в една аптека във Велико Търново. Да, хубаво е да правим лекарства и това е същността на фармацията, която днес малко се поизмества с продажбите на готови опаковки.
Но кажете как да стимулираме един млад фармацевт да отвори аптека на село, където живеят 10-20-50 души. Какъв оборот трябва да прави той, за да си покрива разходите и да се развива? Може да се помисли за откриване на лекарствен пункт в малките селища, където аптекар идва един път в седмицата. Но пак ще се появят редица трудности. А има и друго. Кой дистрибутор ще дойде на село, за да докара 10 кутийки аналгин, например. За съжаление живеещите в селата нямат друг избор, освен да дават рецептите на кметовете, които ги носят в градовете. Всички разбираме, че това не е редно, но възрастните хора там просто нямат друг избор.
– Напоследък се обсъждат варианти в здравното министерство по селата да стартират мобилни екипи, които да продават лекарства…
– Това е абсурдно, ако стане, ще е ужас. Вие представяте ли си да се осигуряват някакви помещения, да се “разхождат” лекарства по селата с микробуси, да се дават дежурства на фармацевти.
– От години се говори за фиксирани цени в аптеките, но това не се случва. Много пъти вие, фармацевтите, сте казвали, че това е идеалният вариант за вас. Може ли да се случи този факт?
– Да, това ще бъде идеалното за нас. Тогава хората ще си избират фармацевтите, при които да отидат, за да им обяснят как се пие лекарството, да ги консултират. Сега болните обикалят веригите аптеки, при които лекарствата са по-евтини, тъй като те купуват големи количества и имат по-големи отстъпки. Съгласни са да чакат дори по 2 часа на опашка и на гишето ги претупват като на конвейер, защото няма време, чакат много хора. И именно на това се дължат големите разлики в цените на едни и същи лекарства. Ще дам пример с моята аптека. В някои вериги продават медикаменти на цени, по-ниски от тези, на които аз ги купувам. Ако ги предложа на техните цени, ще съм на загуба.
– Тогава за монопол в бизнеса ли говорим?
– Ако пазарът продължи да се развива с тези темпове, е възможно да се случи. Но конкуренцията е грозна, става все по-лошо.
– Г-н Маринов, все повече жизненоважни лекарства изчезват от българския пазар, пациентите ходят да ги търсят в съседните страни. Има ли начин тази практика да бъде преустановена?
– Да, като се спре реекспортът на лекарствата в чужбина. Например у нас се получават по 2000 опаковки от скъпо животоподдържащо лекарство, тъй като се знае колко пациенти го използват. Когато се изнесат 500 бройки от него, се появява недостиг и хората го търсят в чужбина. Затова нашият съюз се бори срещу този паралелен износ и това зависи от здравното министерство. Проблемът е, че този паралелен износ е законен. Има европейски директиви, които се борят срещу този износ. Ще има специални баркодове, ще се знае всяка опаковка през коя аптека е преминала и къде е отишла. Смятам, че тези промени ще влязат в сила едва през 2019 г. По отношение на недостига започваме да работим в тази насока. Ще докладваме за липсващите лекарства, които пък ще бъдат забранени за реекспорт. Надяваме се да отмине този проблем.
– Дискусията продължава и за премахване на ДДС върху лекарствата.
– Да, само се говори, но ако ДДС се намали или премахне при лекарствата, ще скочи държавата, защото тя прибира тези 20 %. Смятам, че това няма да се случи. Като Фармацевтичен съюз, ние искаме да се премахне ДДС, но не можем да повлияем на законодателството, нямаме такова лоби в Парламента. Там са прекалено големи игри и пари.
– Пациентите се оплакват, че лекарствата са скъпи у нас?
– Цените на лекарствата у нас се образуват на база референтни цени и се сравняват с други държави на нашето ниво от ЕС. Гледа се коя е най-ниската стойност във всяка от тези страни. Но става така, че в България наистина има медикаменти, които са по-скъпи от други държави, с които се сравняваме. Случва се и обратното, да сме по-евтини от западни дори страни. Разбира се, цените на лекарствата не могат да бъдат еднакви във всичките държави от Евросъюза, но разликата не бива да е драстична. Има един документ – Наредба, която определя правилата за регулиране на цените на лекарствата, приета през 2013 г. у нас. Но тя непрекъснато се променя, дори последното изменение е от август 2016 г.
– Очаква ли се поскъпване на лекарствата?
– Цените са динамично нещо, едни лекарства поскъпват, други поевтиняват. Но драстично увеличение не се очаква.
Вася ТЕРЗИЕВА
сн. Даниел ЙОРДАНОВ
