Егор Скороход, руски преподавател по системата на Норбеков: “Ведрото настроение, изправената осанка и усмивката гарантират добро здраве”

Публикувано на чт, 11 Дек. 2014
1790 четения

– Егор, от кога практикувате системата на Норбеков?
– Започнах да се занимавам през 2007 година. Дотогава бях запознат с книгите, но не бях практикувал. По това време бях студент и учех в Астрономическия факултет на Московския университет. По образование съм астроном. Отидох на курс, за да мога да се излекувам от язвата на дванайсетопръстника, която имах. Докато възстановявах здравето си, работех и с шийните прешлени на гръбнака. Един от основните резултати, освен подобреното ми физическо състояние, беше свързан с това, че си промених отношението към живота. До тогава бях много сериозен, но след това започнах да се усмихвам повече. Започнах да гледам на света по друг начин.
Много хора, които се запознават за първи път със системата си правят различни изводи, питат се ще си помогнат ли. При мен този въпрос вече не стоеше, защото аз бях видял резултата при моите близки. Баща ми ме провокира да се занимавам по-сериозно. Ако сам бях решил, щях да отида година или две по-късно.
– Как човек трябва да гледа на света, за да е здрав?
– Здравето е свързано не само с начина, по който гледа на света, но и с неговия характер. Ако човек често изпада в определени емоции, той може да си навлече проблеми. Язвата не е само физическо заболяване. Моят характер не беше най-добрият, тя беше свързана и с нрава ми.
Човек трябва да търси хубавото в живота. Оптимистите винаги се възстановяват по-бързо от заболяванията, отколкото песимистите. Причината е, че песимистът не иска да работи върху себе си. На него му е по-лесно да си спусне ръцете и да се откаже, а оптимистът не се предава.
Дори и когато човек се намира в трудна ситуация, трябва да мисли как това ще му помогне и с какво ситуацията ще го направи по-силен. Важно е да виждаш красотата и в мрачния ден, а не да си казваш, че денят няма да ти се получи.
– Ти какво промени в своето ежедневие?
– Преди гледах много сериозно на живота. Интересувах се като астроном как е устроен светът. Гледах и виждах само, че съм студент, и не гледах много напред в бъдещето. Знаех какво ще стане след 2-3 години, но какво ще се случи после за мен не беше важно. Това не е нито добро, нито лошо. Сега аз планирам, но понякога животът се обръща по друг начин. Получават се такива неща, за които не съм предполагал, но това ми даде увереност да имам доверие в живота. Сега вече знам, че съм способен да възстановя не само своето здраве, но и целите, които си поставям, започват да се формират по по-добър начин. Така че, ако говорим за качеството на живота, аз разбрах, че каквото и да ми се случва в живота то е в моя полза. Понякога се случват събития, за които си мисля, че не съм ги планирал, а всъщност съм ги планирал, но не съм си поставял конкретна цел. Например създаването на семейство. Много пъти съм слушал Мирзакарим Санакулович Норбеков да говори, че това е много важна част от живота, но си мислех, че ще стане някога, но сега съм млад. Целта е била в главата ми, но ясно не съм я формулирал. Интересно е, че като формулираш целта, тя се случва. Случват се интересни срещи, така и ние се срещнахме с моята приятелка Алекс.
– Можем ли да кажем, че всеки човек е едно малко копие на Вселената?
– Да, учителите правят такава аналогия. Всички казват, че законите на микросвета и законите на Вселената са еднакви. Много принципи и механизми ние все още не ги познаваме. Дори съвременната наука прави някакви аналогии, но не винаги може да обясни защо едно нещо работи на двете нива. Затова дори на клетъчно ниво това, което се случва с биохимията ни, може да бъде открито като паралел със случващото се във Вселената.
Важно е да можем да се чувстваме един друг, защото, когато можем да се чувстваме, можем и да си помагаме по-бързо, да подскажем на човека, че задачите му са именно в това направление. Ако хората могат да чувстват другите по-добре, то всеки човек ще лъже по-малко другите и всички ще живеят по-съзидателно, а като следствие характерът на човека ще бъде по-друг, а болестите му ще са по-малко. Има хора, които ни чувстват по-лесно – те ни усещат по погледа, по усмивката.
– Какво е това, интуиция ли?
– Не е само интуиция, защото тя трудно може да се определи. Но е вярно, че в това чувство има и интуиция. Ние и по време на курса започваме да развиваме своята интуиция, защото човек започва да чувства по-добре своето тяло, но ние не винаги говорим за това, защото хората не винаги са готови да научат за това. Системата на Норбеков работи и с емоциите, и с мислите, и с укрепването на духа. Интуицията се тренира малко по-късно. Едва след интуицията идва възможността на човека да формира събития. Важно е, човек да си отговори нужно ли му е, т.е. трябва да помисли добре, преди да помисли. Ако човек иска да постигне цел, то той трябва да формира намерение и тази цел започва да се формира. Няма ли го този навик много често можем да търсим пътища в една или друга посока, да пробваме сто различни начина как да достигнем до тази цел, но ни трябват много време и усилия. Но медалът има и друга страна, защото, ако вътрешно човекът не е чист, ако често се обижда и сърди, той може непреднамерено и случайно да навреди на някой друг. Може да пожелае някой да се провали и с човека да се случи нещо лошо, защото това намерение има сила. За това учителите от системата на Норбеков учим хората да бъдат положителни, да гледат на себе си и другите с благодарност и любов. Така, ако човек се намира в друго състояние, тази сила не може да навреди.
Търсил съм разликите между различните системи, нашата ми харесва, защото човек при нея се занимава сам. Аз се занимавам сам със себе си и сам строя своя живот. Аз съм творец на своята съдба. Понякога в други системи човек отива, за да му решат задачата. На мен това не ми харесва, защото човек не се променя.
– Какво искате хората да запомнят от срещите си с вас?
– Има някои лесни неща, които са достъпни за всички. Това са трите правила, за които ние винаги говорим. Първото от тях е свързано с усмивката. Дори и когато човек е в лошо настроение и нещо не му харесва е нужно да се усмихва. Когато го прави дори от гледна точка на физиологията, в него започват да се случват други процеси. Второто правило е свързано с осанката, защото има много голяма връзка между тялото, разума и емоционалния център. Ако човек е изгърбен или се е отпуснал на бюрото, то неговата осанка тегли надолу емоционалния му център. Третото правило е свързано с това да си създаваме добро настроение. Това са първи крачки. След това е важно хората да не спират, защото има определен срок, в който едно нещо, правено постоянно, става навик. Това време е 40 дена. Има много хора, които не успяват да издържат. На някой им пречи обкръжението, но самите те са си го избрали. За мен беше важно и как ме възприемат другите, което също ми пречеше. Важно е да не спираме да откриваме себе си.
Весела КЪНЧЕВА, сн. Даниел ЙОРДАНОВ

loading...
Пътни строежи - Велико Търново