Доц. Радосвет Горнев е един от водещите специалисти у нас по обща и коремна хирургия и ще подсили хирургичния екип на МОБАЛ “Д-р Стефан Чекезов” във В. Търново. Миналата седмица специалистът започна да преглежда и консултира пациенти от града и региона, а инициативата на областната болница се радва на голям интерес.
Доц. Радосвет Горнев е завършил Медицинския университет в София. В началото на кариерата си последователно специализира във водещи клиники на Александровска болница и Военномедицинска академия в областта на жлъчно-чернодробната и панкреатична хирургия, хирургия на панкреас, колоректална и лапароскопската хирургия. През 2003 г. печели стипендия в Cleveland Clinic САЩ, където негов ментор е признатият американски хирург Стивън Уекснер. Работил е като хирург-ординатор в Първа градска болница, бил е началник на Клиниката по обща и коремна хирургия към УМБАЛ ”Лозенец”, както и изпълнителен директор на университетската болница.
– Доц. Горнев, как решихте да станете хирург?
– Още в първи курс по медицина започнах да работя като санитар и имах щастието да попадна в хирургичното отделение на д-р Стоян Ботев. Това предопредели всичко и в Първа градска останах 24 години, до 2008 г. Не съм потомствен лекар, но имах щастието да се уча от най-добрите в хирургията.
– Помните ли първата си операция?
– Никога няма да я забравя. Моят учител в хирургията, д-р Румен Киров държеше ръката ми в буквалния смисъл. На него дължа всичко в онези години, за което съм му безкрайно признателен, да е жив и здрав!
– Има ли и други случаи, които помните и до днес?
– Помня всички детски трансплантации. Помня, разбира се, и драматични ситуации, както и усложнения, много безсънни нощи съм имал. Но екипната работа в хирургията ни дава възможност да се справяме дори на ръба на възможностите, в името на живота и здравето на нашите пациенти.
– Как решихте да се присъедините към екипа на МОБАЛ “Д-р Стефан Черкезов”?
– В. Търново е градът, който обичам наравно със София и Варна. Хората тук са уникални. Имам много приятели и колеги, отношения, изграждани през годините. Затова съм благодарен за възможността да се присъединя към екипа на МОБАЛ “Д-р Стефан Черкезов” с основна цел – да споделя опита си и най-вече да го предам на младите. Подкрепата на ръководството на болницата и Общината са от решаващо значение за тази добра политика, която дава възможност да практикувам и във В. Търново.
– От какво страдат най-често пациентите, които се обръщат към Вас?
– Със сигурност всички идват, защото ги боли. Болката е универсален симптом за всички хирургични страдания, било то възпалителни или онкологични.
– Неглижира ли българинът здравето си?
– Няма еднозначен отговор. От една страна, огромният достъп до информация повишава нивото на здравната култура. От друга – “ това не се отнася до мен”, като реакция често поставя здравето ни в риск.
– Какви са причините според вас за повишаване на онкологичните заболявания?
– Причините са много. От факторите на околната среда до начина на живот на всеки, включващ хранителен режим, застоялост, наднормено тегло, вредни навици. Плюс наследственост и генетични фактори.
– Кои симптоми не бива да се подценяват?
– Всеки симптом е “червена лампа”, на която трябва да се реагира своевременно. Тези, които са остри, особено свързани с болка, обикновено карат пациента да потърси незабавно лекарска помощ. Но хроничните, бавно настъпващи симптоми, които често отдаваме на ЕГН или на стрес, или дори на пост-Ковид състояние, също не са за подценяване. Много е важна и профилактиката. Своевременно потърсената помощ и адекватната лекарска реакция са от ключово значение за благоприятния изход от всяка ситуация.
– Има ли какво да се желае относно профилактиката?
– Да, профилактиката е ключов момент в съвременната стратегия за предотвратяване на ключови общественозначими заболявания, включително онкологични.
– Отстъпва ли България на останалите европейски държави в областта на хирургията?
– Българската хирургична школа има дълбоки традиции и признание. От времето на проф. Александър Станишев до днес, когато честваме юбилея на проф. Тома Пожарлиев, въвел лапароскопската хирургия в България и на Балканите.
– Как си представяте хирургията след пет или десет години?
– Имах хирургичното щастие да се развивам като хирург в последните 30 г., които бяха белязани от неимоверен скок в технологично отношение, довел до миниинвазивни радикални хирургични намеси, щадящи тъканите и водещи до бързо възстановяване и добро качество на живот. Технологиите напредват, но вярвам, че и в бъдеще ще се запази допирът на човешката ръка до тъканите, защото това е основата на хирургията.
Весела БАЙЧЕВА
