Децата с аутизъм в България все още остават невидими в обществото, макар в страната вече да има специализирани организации и Център по приложен и поведенчески анализ на подрастащи аутисти, твърди психоложката доц. Милена Бръчкова, основателка на Ателие за психологическо консултиране и подкрепа във Велико Търново. В събота тя с колегите си доц. Пресиян Бургов и Елица Иванова проведоха обучение с млади психолози от Северна България по темите за аутистичните нарушения при децата и терапевтични подходи за тяхното преодоляване. Бе споделен теоретичен и практически опит и разисквани също клинични случаи от работата на младите специалисти.
Заболяване или състояние е аутизмът?
Това е състояние, казва доц. Бръчкова. Тя била провокирана от изказването на американски специалист, който дошъл в България и заявил, че страната ни дава децата с аутизъм за органи, защото са неперспективни и нищо не може да се направи за подобряване на тяхното състояние. Това ме възмути много, тъй като повече от 20 години в България се говори за аутизъм, дори в Дома за медико-социални грижи в Дебелец от много дълго време е сформирана група за деца и там работят специалисти и дори с техните семейства, посочи доц. Бръчкова. По думите ѝ обществото е достатъчно информирано за това състояние, но то трябва да търси специалисти, а не да научава за проблема от интернет.
Аутизмът е различна психика, това не са болни, нито луди деца, нито пък с умствена изостаналост, които искат различен подход на обучение и възпитание, на комуникация и отношение. За целта са необходими обучени специалисти, които да прилагат различни модели на работа за подкрепа на тези деца. Защото те могат да се развиват интелектуално, да получат комуникативни умения, ако бъдат правилно подкрепени.
Все още се спори за причината на аутистичното състояние
Има много теории за възникването на аутизма, но няма единна и ясно обоснована теза, общоприета от специалистите. Изтъкват се фактори като ваксини, последствия от генетични аномалии, акушерски усложнения, употреба на токсични лекарства по време на бременността и след това заради инфекции. Има и мнения, че аутизъм може да се развие след ваксина за паротит, морбили и рубеола, но това не е доказано. Твърди се, че във ваксините има съставка от живак и многото имунизации, които са задължителни за българските деца, водят до вкарване на този метал в организма, който го уврежда. Това също е много спорно. Но е доказано, че повишен риск за това състояние имат децата, родени в семейство, където вече има брат или сестра аутисти, и тази вероятност е почти двойна. В психологията и психотерапията има две големи школи, които се занимават с този проблем. Едната е когнитивно-поведенческата, а другата – психоаналитичната. Но те нямат единно мнение. Първата търси увреждания на мозъка и причини за поведенческите проблеми във факторите на средата като хранене, тежки метали, замърсяване, алергии. Психоанализата пък въобще не се занимава с това, тя се интересува от емоционалния дефицит и връзките на детето с обкръжението – семейството, което вече е създало специфична структура при общуването. Понякога теориите на причините за аутизма са много различни и взаимоизключващи се, твърди доц. Бръчкова.
Последните години диагностиката вече е ясна и има доста добре обучени психолози и психиатри, които да различат аутизма. Но сега се случва нещо друго – на много голяма част от децата се поставя диагнозата аутизъм. Преди аутистите са били диагностицирани като умствено изостанали деца, сега пък за най-малкия симптом казваме, че има аутизъм, обяснява доц. Бръчкова
Всеки аутист е различен, няма типична аутистична личност
Част от децата не говорят изобщо, други казват отделни думи, повтарят заучени реплики, пеят песни, рецитират стихотворения. Други пък се самонараняват, трети са спокойни. Почти всички са капризни в яденето, но някои имат проблеми с храносмилането. Честа обща черта е липсата на зрителен контакт, децата не поглеждат този, който им говори. И тук аутизмът може да се сбърка с факта, че детето има проблем с очите или слуха. Започват да се търсят лекари в тази насока, а проблемът е различен.
За аутизъм няма лекарство
Най-доброто е екипната работа от специалисти като психолог, педиатър, психиатър, логопед, рехабилитатор. Това е работещ модел да се помогне и ние вече сме го приложили в нашата аутистична група в Дома в Дебелец, каза доц. Бръчкова. Разковничето е в ранната диагностика и своевременната терапия. Целта е лечението да подобри способността на детето да се развива и живее пълноценно.
Има аутисти, които учат в масово училище, но самото усвояване при учебните предмети е по-трудно, по-механично. Макар да твърдим, че има гении аутисти, в моята над 20-годишна практика още не съм срещала такива, отчете доц. Бръчкова. Според нея това е един от митовете за аутизма, тъй като малък процент от тези хора имат островчета на способности като математика, музика и др.
Все повече се налага тенденцията децата аутисти да посещават масовите училища и това, от една страна, е добре, тъй като естествената среда на подрастващите е сред връстниците им. От друга страна обаче, трябва да се има предвид, че при тези деца затрудненията са много специфични, начинът на учене е различен. Една майка сподели, че тя стои в клас с детето си, за да го удържи мирно в часа.
Не може да се използва и помощното училище, тъй като аутистите не са бавноразвиващи се. Имаше преди години желание да се създаде училище за аутисти у нас, но най-голямо неразбиране, за съжаление, се срещна сред родителите на децата. Те първи казаха, че това ще бъде модерна форма на сегрегация и тя ще ги раздели от връстниците, ще ги изолира и тази идея пропадна.
Напоследък се налага много успешно музикотерапията при деца с аутизъм. Те усещат добре ритъма, могат да повторят и изпеят малка песен. Интересно е, че ако искаме да кажем нещо на тези деца, те си затискат ушите и не искат да слушат думите, за разлика от музиката. При конната терапия също има успехи. Освен че им харесва конят като животно, те чувстват ритъма на походката му и това им доставя голямо удоволствие и емоция. Така се постига напредък в емоционалното развитие, в която има дефицит.
Доц. Бръчкова съветва майките, които имат някакво съмнение за аутизъм, да се обърнат към психолог и ако има тежки симптоми, може да се наложи намесата на психиатър и официално поставяне на диагнозата. За съжаление във Великотърновска област няма детски психиатър и семействата трябва да търсят такива специалисти в други области.
При възрастните аутисти проблемът с работа и включване в обществото е още по-голям, когато навършат 18 г. Преди това те са имали много повече услуги за подкрепа. След това всичко затихва.
Има напредък при терапията на децата аутисти,
отчита доц. Бръчкова. Като най-голям успех е интегрирането в училище, да завършат средно образование. Но това изисква ранна диагностика, начална терапия, приобщаване на родителите да помагат. Има случаи, когато семействата се конфронтират със специалистите и не им позволяват да приложат опита си. Наистина много е трудно за един родител да приеме диагнозата, че детето му е аутист. Това често е свързано с чувство за вина. Обаче има майки, които приемат проблема, дори завършват психология, за да помагат на детето си.
Доц. Бръчкова сподели още, че първите аутистични признаци могат да се забележат още през първата година от раждането на бебето, тъй като то проявява специфично поведение, но не трябва да се бърза с диагнозата.
Вася ТЕРЗИЕВА, сн. авторката
