Доц. Лъчезар Маринов, републикански консултант по педиатрия и детска кардиология: “Новородените с ниско тегло могат да развият хипертония”

Публикувано на пт, 6 мар. 2015
1191 четения

Доц. д-р Лъчезар Маринов е републикански консулнант по педиатрия и детска кардиология. Завършва медицина през 1980 г. във Варненския медицински университет, а след това започва работа като педиатър в Силистра и Девня. След 2 г. печели конкурс и е асистент в катедрата по педиатрия във ВМИ – Варна. По-късно придобива специалностите по детски болести и ревмокардиология, а през 2010 г. вече е доцент по педиатрия. Доц. Маринов има специализация във френските университети “Рене Декарт” и “Пиер и Мария Кюри” в Париж, а научните му интереси са насочени към хипертензиологията – разпространение, клинични прояви, ранни органни промени при артериалната хипертония в детска и юношестка възраст. Автор е на над 140 публикации и научни съобщения.
Доц. Маринов участва с презентация в Първата педиатрична конференция, която се проведе във В. Търново в края на февруари.

– Доц. Маринов, каква е вашата оценка за нивото на проведената Първа педиатрична конференция във Велико Търново?
– Приветствам тази инициатива на колегите от Велико Търново и Плевен, че организираха този форум на педиатрите. Тук се събраха най-добрите специалисти от страната, изнесоха се научни доклади, сподели се опит при лечение на определени заболявания. Дори с началника на великотърновската педиатрия д-р Валентин Точков разговаряхме да организираме втора среща на педиатрите от Велико Търново и Габрово, за да поговорим малко повече за детската хипертония. Защото тенденцията на това заболяване за хората над 18 години вече е ясна и колко висока става честотата – също. За съжаление, ние водим една зловеща класация и сме на едни от първите места в света по инсулти и инфаркти. Преди се смяташе, че хипертонията е приоритет на възрастните, но тя може да се окаже детска болест, тъй като води своето начало от самото раждане. Вече има убедителни доказателства, че новородените с ниско тегло могат да развият хипертония в следващите години от живота си. Генетичният фактор също е много важен. При положение, че в България вече има около 1 750 000 хипертоници, а може би и още 500 000 души, които не знаят, че имат високо кръвно налягане, това показва, че всеки втори-трети българин е хипертоник. А наследственият фактор е най-важният за развитието на това заболяване. Особено когато родителите са направили инфаркт или инсулт преди 55-годишна възраст, наследствеността е още по-утежняващ фактор. Така че здравната прогноза за подрастващите не е оптимистична.
– А възможно ли е обществото и здравната служба на страната да промени тази прогноза към оптимизъм?
– Все повече деца имат наднормено тегло и затлъстяване, а комбинацията от хипертония, затлъстяване и нарушена инсулинова чувствителност оформя един много неприятен синдром, който се нарича метаболитен синдром. Абдоминалното затлъстяване също е много опасно. Доказано е, че тези тлъстини около кръста са орган на възпаление. Всичките тези неблагоприятни фактори оказват сериозно влияние върху здравния статус на населението, ускоряват атеросклерозата и подмладяват фаталните здравни събития. Затова трябва да се работи доста по посока към здравословното хранене на децата и подобряване на физическата активност. Младежите прекарват часове пред компютрите, а сега с таблетите и телефоните са заровили главите в екраните. Не случайно вече се говори за компютърна болест. Има още една неблагоприятна прогноза, а тя е, че всички след 55-годишна възраст ще станат хипертоници. Но има и други фактори, които също повлияват тази прогноза. Затлъстяването, обездвижването, употребата на повече готварска сол също са от голямо значение и при възрастните. Само допреди 2-3 години се говореше, че те трябва да приемат 5-6 грама сол за денонощие, сега тези норми не важат. При децата до 1 година се предлага сол от 0,5-1 грам, в предучилищна и училищна възраст – 1-2 грама. А с какво се хранят подрастващите – предимно със солени храни. Излезе специална наребда за храненето в училищата, но какво стана – в училищните лавки се следи да няма вредни храни, но през пътя в магазинчетата има какви ли не вкусотии и учениците прибягват и си купуват. Джобове, хамбургери, снаксове – всичко това съдържа много сол.
– Как намирате твърдението, че сега едно момче да се покаже мъжкар пред момичетата трябва да яде хамбургери?
– Не разбирам какво мъжкарство може да има в това да се ядат хамбургери и аз никога не съветвам моите пациенти към такова хранене. Но какво става сега с тийнейджърите, когато не са на училище. Седят в кафенетата и пият енергийни напитки. И никой не се замисля, че те също повишават стойностите на кръвното налягане. Тези напитки съдържат кофеин, който е един от медиаторите за това. Освен това подрастващите пият повече сладки и газирани напитки, което пък повишава калорийния внос. И оттук тръгва наднорменото тегло. В тази връзка и при деца, и при възрастни се препоръчва измерването на кръвното налягане да става поне най-малко един час, след като е консумирано кафе или енергийна напитка. Дори една кока-кола също трябва да се има предвид.
– Последните години като че ли имаше люшкания между медиците кое кръвно налягане е нормално, кое е оптимално, кога е настъпила хипертонията и хората се объркаха. Има ли вече точен отговор на това?
– Когато говорим за оптимално кръвно налягане при възрастните, препоръката е то да не превишава 120/80 mmHg. Тенденцията през последните години и препоръките на последния европейски конгрес по кардиология през 2013 г. са тези стойности да спадат. Но за възрастните нормалното артериално налягане е до 130 mmHg. Ако стигне 140 mmHg, то това е гранична стойност и можем да говорим за една друга класификация на предхипертония. При кръвно налягане над 140/90 mmHg вече говорим за хипертония. При децата е малко по-различно. За тях има отделни норми. Кръвното налягане се измерва по метода на персентилите. Смята се, че между десетия и деветдесетия персентил това са нормалните стойности за артериално налягане на децата в съответната възраст, пол и ръст. От деветдесети до деветдесет и пети персентил това е високо нормално кръвно налягане или предхипертония. И над тези стойности вече говорим за хипертония.
– А има ли случаи бебе да се роди с по-високо кръвно налягане?
– Може да има такова налягане веднага след раждането, ако се направи обменно кръвопреливане при бебета с висок билирубин. Освен това при вродена сърдечна малформация също може да има хипертония. Но след оперативна корекция кръвното налягане се нормализира. Повишено кръвно налягане при бебетата може да има и от аномалии на съдовете на бъбреците, където говорим за бъбречна хипертония. След лечение на първопричината кръвното налягане спада. Когато имаме повишени стойности след 10-ата година на детето, говорим за първична есенциална хипертония. Този вид повишено кръвно налягане заема 85- 90 %.
– Необходима ли е честа смяна на лекарствата за хипертония, за да няма привикване?
– Честата смяна на различни медикаменти, когато има ефект, не е необходима. Но когато контролът е незадоволителен, трябва да се промени терапевтичната схема.
– Каква профилактика ще препоръчате, за да се предпазим от хипертонията?
– Профилактиката е комплексен подход, тя е първична и вторична. С първичната се стремим да предпазим децата от хипертония. Единствено от генетичния фактор не можем да избягаме, но може да подобрим храненето, да има повече игри и спорт. Трябва да се знае, че хипертонията не е противопоказание за спорт. Тези, които имат по-висока степен на високо кръвно налягане, не им препоръчваме да участват в състезания, особено спринтовите дисциплини с рязко натоварване на организма и сърдечносъдовата система. Препоръчваме също да се ограничи приемът на енергийните напитки, тестените храни, солта. Изхвърлете солницата от трапезата. Нито калиевата, нито хималайската сол са безопасни.
При вторичната профилактика успоредно с лечението искаме да елеминираме рисковите фактори. На първо място е редуциране на храненето, ако има наднормено тегло. Повече двигателна активност и не повече от 2 часа денонощно пред компютъра. Цигарите и алкохолът също трябва да бъдат ограничени. Моите наблюдения при изследвания и при децата, и при възрастните показват, че при младите и много възрастните пациенти водеща е хипертонията на систолното налягане, отколкото диастолното. И това е резултат най-вече от адреналина, който се стимулира от алкохола.
– Кога през деня трябва да се пият хапчетата за високо кръвно?
– Сутрин рано, защото статистиката сочи, че голяма част от инфарктите и инсултите стават по това време. Особено ако съществуват допълнителни стресове. Когато човек се събуди сутрин, веднага трябва да си изпие хапчето, а не да чака.
– Вреди ли кафето на пациенти с хипертония?
– Кафето съдържа кофеин и води до учестяване на сърдечната дейност. Но не можем да отхвърлим кафето напълно, защото то има много други ползи, които са доказани. Не трябва да се прекалява обаче. До три кафета на ден може да се пият. Малко известен е фактът, че мъжете са по-чувствителни към кафето, затова не трябва да прекаляват.
– Доц. Маринов, има ли новости в лечението на хипертонията?
– Напоследък се апробира т.нар. ренална денервация. Обработва се бъбречната артерия, а връзката сърце – бъбрек е много близка. Вече са направени десетки денервации. Но при някои пациенти има стабилен ефект, при други е временен. Но в детската възраст сме далеч от такова лечение.
Вася ТЕРЗИЕВА
сн. авторът

loading...
Пътни строежи - Велико Търново