В днешно време нашето болно дете изисква не само медицински грижи в болницата, но и психологична подкрепа, особено когато страда. За да бъде излекувано то успешно, не е достатъчна само конвенционалната терапия, трябва да се включат знания от психосоматиката и педагогиката, смята доц. Диана Димитрова, директор на Медицинския филиал във В. Търново, и клиничен психолог. Този интердисциплинарен подход е много важен, тъй като всеки специалист се стреми да намери необходимия индивидуален път, да изгради и запази доверието на детето. Според нея специалисти в областта на консервативното лечение, психоанализата, педагогиката, психолози, хомеопати трябва да обсъждат своите практики и опит. Така се изгражда най-добрият модел за доброто излекуване на детето.
Болничният престой се отразява по различен начин при всяко дете. Това зависи от възрастта, причината за лечение, семейния модел на боледуване и темперамента, казва доц. Димитрова. За да доближим болничната стая до уютната домашна обстановка, и да намалим разликата, отделението трябва да бъде обзаведено така,

че малкият пациент да се чувства като у дома си.

Тази обстановка обаче не винаги може да се постигне. Доверието в медицинския екип е много важно, а специалистите трябва да познават възрастовите особености на малчуганите и да се съобразяват с тях. Независимо от това децата се страхуват от неизвестното, от болката, от непознатата храна, от неприятната миризма на дезинфекция, от многото чужди хора в отделението. Всичко това рефлектира както върху психичните, така и върху соматичните аспекти на болестния и оздравителния процес.

Какви са проблемите на децата в болнична среда

Случва се в новата болнична обстановка детето да плаче продължително. В случая то трябва да бъде успокоено, да получи подкрепа от медицинските специалисти. Не са изключение и кошмарните сънища или безсънието. За да бъдат намалени тези проблеми, болезнените манипулации трябва да се избягват преди сън. Ако се наложи събуждане, то трябва да става внимателно, без стрес.
Не е изключение, когато болното дете отказва да се храни. Друг път има и гневни избухвания, отказ от комуникации. В тези случаи доц. Димитрова препоръчва малчуганът да не се насилва да яде, повишеният тон, гневните избухвания и обвиненията в непослушание са абсолютно недопустими. Най-лесният начин детето да бъде нахранено е край него да има други деца, които също се хранят.
В болнична обстановка малкият пациент може да се затвори в себе си, да се отдръпне от възрастните, да откаже комуникация. Дори може да се развие т.нар. елективен мутизъм, което означава мълчание пред определени хора. Има случаи, когато в стаята влиза медицинска сестра или лекар, детето спира да говори. Тук трябва да се намеси психолог.
Обикновено това се случва при деца, които са изключително срамежливи, притеснителни. Но това би могло да затрудни комуникацията и лечението на малките пациенти. Проблем с овладяване на такива състояния може да има при по-големите пациенти, в тийнейджърска възраст, болният младеж може да се затвори в себе си и тогава се изисква голям професионализъм от страната на лекуващия персонал.
В едно болнично заведение най-неприятният въпрос към малкия пациент е да бъде попитан – “Как си?” Как да отговори детето или младежът, след като се намира в болница. Според доц. Димитрова най-правилният въпрос трябва да бъде “Как се чувстваш днес?” При по-големите пациенти под някаква форма трябва да се вмъкне и думата щастие, тя е ключова, защото асоциира щастие с любов. И ако искаме терапията да върви успешно, по някакъв начин щастието трябва да присъства чрез общуването в болничната стая.
В днешно време електронните комуникации са ежедневие и няма причина телефонът или таблетът да бъдат отнети на малкия пациент в болницата, казва доц. Димитрова. Това е един от начините животът им да се доближи до домашната обстановка.

Основните препоръки

На базата на научните доказателства и практическия опит, директорката на Медицинския филиал даде някои препоръки за по-успешното лечение на детето в болницата. Според нея, по-добре е то да остане в отделението с майка си, макар да има много тревожни родители, които понякога влизат в конфликти с лекарите.
По време на хоспитализацията трябва да се даде възможност на малкия пациент да играе, а това е основната формираща дейност в детството. Не случайно в много специализирани болници има кътове за игра, която може да откъсне малчугана от заболяването. Ако детето има любими играчки, то по-добре е те да бъдат с него по време на болничния престой. Разбира се, реакциите и поведението на малкия пациент трябва да бъдат разглеждани през призмата на стреса, страха и физическото страдание и в никакъв случай медицинският персонал не трябва да бъде гневен.
Доц. Димитрова смята също, че много по-добре е преди хоспитализацията на малчугана или тийнейджъра родителите да бъдат подготвени, дори да се срещнат с психолог. Те трябва да подготвят и своето дете за предстоящото лечение, а това става най-добре с т.нар волева игра. Разиграват се различни сцени, когато малчуганът влиза в ролята на лекар или на пациент. Интерпретират се още поставянето на инжекция, преслушването със слушалка. Така детето вече е подготвено какво ще се случи в болницата. Проблем е обаче, ако то влезе внезапно в детското отделение, когато няма време за тази предварителна подготовка. Някои болници имат подготвени писмени указания за родители. В тях са посочени какво може да се донесе в отделението, към кого майката може да се обърне при възникнал проблем, кой кой е в болницата, кога му е работното време и къде може да бъде потърсен. Наистина това са елементарни неща и най-добре е да бъдат представени в писмена форма. Дори и образованите родители понякога изпадат в паника в болничната стая при внезапни реакции на детето и не знаят как да се ориентират.
Доц. Димитрова призна, че лекуващият екип в отделението не винаги има време да разговаря с малкия пациент и родителите и тази липса на комуникация съществува в много болници. Според нея е необходима по-добра работеща връзка между родители и лекари, между лекари и пациенти. По този начин болничният престой ще бъде по-малко стресиращ за детето и неговото семейство.
Вася ТЕРЗИЕВА
сн. архив