Доц. д-р Светлозар Стойков е началник на Акушеро-гинекологичното отделение при МОБАЛ “Д-р Ст. Черкезов” във Велико Търново от два месеца, след като напуска преподавателската си работа в Медицинския университет в Плевен. Роден е в старата столица преди 55 години, където завършва и средното си образование. После следва медицина във Висшия медицински институт в Плевен. Твърди, че случайно избрал лекарската професия. Искал да следва право, но по онова време имало райониране и в годината, която трябвало да кандидатства, нямало бройки за Великотърновски окръг. Понеже като ученик участвал в национални олимпиади, на една от тях по биология се класирал сред първите 15, които влизали медицина без изпит. И така постъпил в Медицинския институт в Плевен.
След завършване на медицина доц. Стойков започва работа в Акушеро-гинекологичното отделение в Районната болница в Горна Оряховица, където остава една година. После се премества в Акушеро-гинекологичния комплекс във В. Търново. През 1990 г. заминава за Плевен, като след една година придобива специалност по акушерство и гинекология. През 1993 г. вече е кандидат на медицинските науки, сега е доктор по медицина, а от 2007 г. е доцент в Медицинския университет в Плевен. Година по-късно става ръководител на катедрата “Акушерски грижи” към факултета по здравни грижи на университета.
Доц. Стойков казва, че има едно хоби и това е неговата работа. Работи почти денонощно и го прави с любов. Има много пациентки. Сега три от тях са дошли от Плевен, за да родят при него във В. Търново. Винаги ще си спомня първото раждане като млад лекар, което се случило точно на Бабинден в горнооряховската болница.
– Доц. Стойков, какво ви мотивира да се завърнете във Велико Търново след 25 г. работа като университетски преподавател и да станете началник на едно акушеро-гинекологично отделение, което няма добър имидж и много жени предпочитат да раждат в други градове?
– Тази идея беше в съзнанието ми от няколко години и аз се върнах във Велико Търново с определена мисия. А тя е да се вдигне нивото на акушеро-гинекологичната помощ, защото нашите жени го заслужават. Все пак толкова години съм работил в Медицинския университет в Плевен, имам контактите, ходил съм в чужбина на курсове, участвал съм в работни срещи, конференции, конгреси. Смятам, че новите неща в специалността могат да се приложат в един красив град като Велико Търново, който е и моето родно място.
Разбира се, тава нямаше как да се случи, ако не беше съдействието на ръководството на МОБАЛ “Д-р Ст. Черкезов” в лицето на изпълнителния директор д-р Стефан Филев, с който се познаваме повече от 20 г. Не беше лесно да напусна Плевен, имах колебания няколко години, но смятам, че промяната е за добро.
– В какво състояние заварихте Акушеро-гинекологичното отделение във В. Търново?
– Откъм битовата част – в трагично. Самата сграда е строена стабилно, за вечни времена, но вътре в отделението от 25 години не е правен ремонт. Техническата “въоръженост” също беше слаба, но още първата седмица пристигнаха нов кардиоехограф с доплер и монитар за следене на детските сърдечни тонове, перфузори за инфузия на окситоцин за стимулиране на раждането. Имаме и нов ЕКГ апарат за жени за предоперативна подготовка за раждане и за гинекологични операции. Заварих и липса на съвременна апаратура за диагностика и лечение на гинекологични заболявания – лапароскоп и хистероскоп, неща, които вече ги има. Ето, това е обяснението защо половината великотърновки идваха да раждат в Плевен. В крайна сметка, една българка ражда един или два пъти в живота си и винаги може да намери начин и средства това да стане в по-благоприятна обстановка. Сега започна основен ремонт на отделението, имаме нова апаратура и се надяваме след два месеца нашите пациентки да останат доволни. Самият ремонт включва обособяване на стаи с по две легла и със самостоятелни санитарни възли, дограмата се подменя, ще има ново оборудване, специални подови настилки, нова родилна и операционна зала, гинекологичен кабинет за наблюдение на пациентките. Новите условия могат да конкурират дори една частна болница, а великотърновското АГ отделение може да стане водещо в Централна Северна България. Макар още ремонтът да е в началото, вече три жени от Плевен родиха във Велико Търново. Ясно е, че те имат доверие на екипа и го предпочитат. Това се потвърждава и от факта, че през септември в отделението са родени 52 бебета, а през октомври с обновения персонал – 76.
Но се връщам отново на доверието. Ако една жена вярва на своя лекар, той трябва да отговаря на всички нейни въпроси и да не се дразни от тях, да бъде търпелив и любезен. Необходим е такт и индивидуален подход към всяка бременна жена. И ако тя повярва в лекаря, е готова да го последва навсякъде, независимо толкова от битовите условия. Ако отношението на гинеколога е такова, че всяка жена се чувства уникална, знае, че може да разчита денонощно на него, че той проявява съчувствие към нейното състояние, тогава ние ще върнем великотърновките да раждат при нас.
– А има ли достатъчно лекари и акушерки, които да работят в отделението. Досега практикуваха доста пенсионери?
– Работят 8 лекари и те са достатъчни за този обем от работа. Кадрите тук дори са по-добри от тези в една университетска болница. Аз пристигнах от Плевен с още трима млади амбицирани акушер-гинеколози, като пенсионерите в отделението вече са освободени. Те работеха поради липса на кадри. Младите лекари са мои студенти и специализанти и дойдоха с нагласата, че това, на което съм ги учил в Плевен, ще го приложат и тук. Имат съвсем различно отношение към пациентите, това съм им внушавал през годините. Те ще намерят своето място.
По отношение на акушерките, две от тях са на пенсионна възраст, но дойде една новозавършила акушерка от Плевен. Надявам се с приключване на ремонта да убедя още две млади акушерки от Плевен да дойдат тук в отделението. Смятам, че акушерският състав трябва да се обнови, като се запази приемствеността. Проблемът с кадрите го има в цялата страна и във всички сфери на икономическия живот. Младите специалисти отиват да работят в чужбина при по-добро заплащане.
– Има ли жени, които искат да раждат с упойка?
– Да, и този месец ще има поне три жени, които искат да родят с епидурална упойка. Тя ще бъде осигурена от анестезиолозите. Но при Цезаровото сечение се предпочита спиналната анестезия. По време на операцията родилката не чувства болка, а и веднага може да си види бебето след изваждането му. Освен това три часа след секциото жената също няма болка.
– Все повече българки раждат за първи път след 30 години. Крие ли риск такава бременност?
– Тази тенденция не е само при нас, а в световен мащаб. Това е свързано с факта, че една жена иска да бъде самостоятелна, да завърши образованието си и да започне кариера. Дори в Америка за възрастна първескиня се смята жената след 40 години. В България тази възраст е след 35 години. Има нещо друго, след тази възраст забременяването става по-трудно, но рисковете за самото раждане не са по-високи, отколкото при по-млада жена. Вярно е, че вродените аномалии на плода при майка над 35 г. са по-чести. Уврежданията обаче могат да бъдат установени в началото на бременността, която да бъде прекъсната.
– Доц. Стойков, вие сте работил и в ин витро център. Не смятате ли, че понякога не се изчерпват всичките терапевтични възможности за лечение на стерилитета или друг проблем при двойката, а веднага се пристъпва към ин витро оплождане. И това се прави, за да се усвоят повече средства от Националния фонд, който заплаща определен брой опити?
– В България има 38 ин витро центрове, а когато аз започнах да работя, имаше само два – клиниките на доц. Щерев и д-р Табакова. После станаха 16 центъра, а сега са 38. Наистина някои двойки бързат да имат деца и щом забременяването се забави малко, веднага търсят услугите на ин витро оплождането. Има и нещо друго, при тази голяма конкуренция между центровете лекарите гледат да не изпуснат двойката и може би прибързват с асистираната репродукция.
– Колко време трябва да чака една двойка, за да пристъпи към ин витро оплождане?
– Ако една година жената не може да забременее, добре е да потърси услугите на лекарите, които се занимават със стерилитет. Изследванията продължават два-три а понякога и шест месеца. Едва тогава може да се мисли за ин витро процедури.
– Спомняте ли си първото раждане в практиката си?
– Да, беше в горнооряховската болница. Не крия, че се страхувах, но аз и сега се страхувам, защото всяко раждане е уникално. Никой не знае какъв ще бъде изходът. Разбира се, при първото ми раждане страховете са били повече, но бях с две опитни акушерки, които ми вдъхваха кураж. 95 % от жените раждат спонтанно и една опитна акушерка може да се справи сама, без лекар. В случая моята намеса беше накрая, като всичко мина благополучно.
– Имате ли спомен, който никога няма да забравите?
– Имам много случаи, които няма да забравя, дори трагични, при които съм направил всичко, а се ражда умряло бебе или майката умира. За съжаление това се случва в практиката на всеки гинеколог. Перинаталната детска смъртност никога не може да бъде сведена до нула, макар в развитите страни тя да е три пъти по-ниска от нашата.
В моята дългогодишна практика смятам, че съм видял всичко, макар че и всичко може да ме изненада. Всеки ден научавам по нещо ново и това е тайната на вечната младост. Нито едно раждане не си прилича с другото.
– Наредбата за избор на екип действа ли в отделението?
– Да, едно естествено раждане струва 500 лв. , при Цезарово сечение се заплаща 650 лв. Пациентките плащат в касата на болницата. Но ако тази наредба бъде отменена, каквито предложения има, тя ще даде поле за сивата икономика.
– Сега у нас се лансира и друга идея жените да раждат вкъщи. Какво е вашето мнение?
– На това ниво на медицината в България това не трябва да се допуска. Една акушерка трябва да има много здрави връзки с болницата, за да повика екип при усложнение на домашното раждане. Има страни, където това се практикува, но там дейността е организирана така, че на третата минута пристига медицински екип.
– Ще преподавате ли “Акушерство и гинекология” на студентите в Медицинския филиал във В. Търново?
– Да, започвам от втория семестър през февруари 2016 г. Лекциите по акушерство и гинекология така са заложени в учебната им програма.
След заслуги на доц. Стойков и д-р Стефанов
Медицинска сестра от Сливен роди здрав близнак, след като брат му загина 3 месеца преди това
Медицинска сестра от Сливен роди здрав близнак, след като брат му загина три месеца преди това, разказва доц. Стойков, който заедно с колегата си д-р Стефан Стефанов в Плевен са следили бременността на жената всеки ден. Тя забременяла ин витро, като заслугата за това е именно на д-р Стефанов, но единият близнак загинал в нея около 4-5 лунарен месец. След това медицинската сестра отишла на преглед в частна болница в София, където ѝ предложили веднага да прекъсне бременността поради опасност от инфекция. Тя обаче дойде в Плевен при мен и заедно с д-р Стефанов я прегледахме. Решихме да не прекъсваме бременността, защото нищо не губи, макар да нямаше гаранция да се стигне до деветия месец. Настанихме бременната жена сама в стая, постарахме се да не ѝ липсва нищо през останалите три месеца до раждането. През това време тя беше на задържаща терапия, изчака времето стоически и после я оперирах. Роди се жив и здрав Божидар, който тежеше 2840 грама, съвсем нормално бебе, отчита доцентът.
Когато доц. Стойков отворил корема на майката, загиналият ембрион се е бил калцирал, станал като мумия. Близнакът е играл ролята на тапа и просто е спирал инфекциите. Дори не е позволил да се отвори мехурът. Може да се каже, че загиналият близнак е спасил Божидар. Такива случаи има описани в медицината, но е първият за нашата страна.
Доц. Стойков акушира първото хайфу бебе у нас
Жена на 33 години роди здраво момиченце в Плевен, след като преди това високочестотен ултразвук стопи миомен възел на матката ѝ чрез авангардната за България хайфу технология, обяснява доц. Стойков. Той акуширал след това раждането на бебето. Чрез манипулацията няма разрези и болка, прави се без пълна упойка. На другия ден жената стана и си тръгна. Ваня можела да забременее и без тази процедура. Но миомният възел се намирал на лошо място на задната стена на матката и лекарите решили да го отстранят с щадяща технология.
Според доц. Стойков не може да се каже, че хайфу манипулацията е модерното лечение на миомните възли, но е алтернатива при жени, които не искат операционна терапия.
Планово Цезарово сечение – риск и предимства
През последните години у нас се увеличава относителният дял на Цезаровото сечение по желание на родилката и в никакъв случай не трябва да оспорваме това, твърди доц. Стойков. Според него практиката показва, че ако една жена иска да роди с Цезарово сечение, никой друг не може да я разубеди. И ние трябва да изпълним това нейно желание.
Какъв е рискът?
Вярно е, че при оперативното родоразрешение се губи повече кръв в сравнение с вагиналното раждане и майката се възстановява по-бавно. Възможни са възпаления на коремната кухина, матката или пикочните пътища, което налага допълнително отваряне на корема. Освен това се прилага упойка, която също крие рискове. Но при съвременната медицина тези рискове при оперативното раждане са сведени до минимум. Сега има мощни антибиотици, които предотвратяват евентуални инфекции. При Цезаровото сечение обаче по-чести са тромбоемболичните усложнения, но като профилактика се прилагат нискомолекулярни хепарини.
Предимства
Когато се ражда със секцио, се избягва травмата на естествените родови пътища. Освен това бебето не се травмира, не се използват и техники като форцепс и вакуум. Няма и риск за инфектиране на плода от мекия родилен канал. Също майката е предпазена от разкъсвания на родилния канал, което налага зашиване под упойка.
Оперативното раждане не води до риск на изпадане на тазовото дъно и изпускане на урина след години. Няма и опасност в маточната кухина да остане част от плацентата или околоплодните ципи. В противен случай това може да се случи при вагиналното раждане, когато се развиват тежки инфекции, които могат да доведат дори до отстраняване на матката.
Вася ТЕРЗИЕВА
сн. Даниел ЙОРДАНОВ
