Ако бебето консумира само краве мляко, в него има 100 000 пъти повече белтък, отколкото в кърмата, това може да стане проблем

Доц. Ружа Панчева е преподавател в Катедрата по хигиена към Факултета по обществено здраве при Варненския медицински университет. Тя е известен специалист в областта на детската гастроентерология и хранене, член е на Педиатричния съюз и Европейското дружество по детска гастроентерология и хранене.
Доц. Панчева е любимият лекар на много млади майки в страната и като регионален координатор към Националния комитет по кърмене често дава първите съвети по естественото хранене на бебетата. Лекарката е любимка и на малките пациенти с търпението и любовта към тях, самата тя е майка на три деца.
Наскоро известната педиатърка гостува във Велико Търново, където участва като лектор в Международната конференция по кърмене.

Определеният начин на хранене в първите 1000 дена на детето може да отключи или заключи генни състояния и за този факт обръщаме особено внимание на родителите веднага след раждането, като подкрепяме кърменето, казва по време на форума доц. д-р Ружа Панчева. Според нея могат да се проявят заболявания като астма, алергичен ринит, атопичен дерматит и хранителна алергия, но последните две са най-чести през първата година от раждането на детето.

Може ли кърмата да потисне алергията при бебето?

Това е въпрос, който задават много майки, отчита доц. Панчева. Има различни съставки в майчината биологична течност, които са индивидуални в кърмата. Те могат да предпазят от алергия, но и да я предизвикат. Повечето от тези съставки като че ли имат предпазващ ефект. Но при някои майки кърмата съдържа определени вещества, които предизвикват алергия. Все още не е ясно какви са техните точни взаимодействия с имунитета на кърмачето. Много често семействата, които имат дете с алергия, а майката е кърмила дълго време, не дават точни данни именно за продължителността на кърменето и до колко това е изпълнено по най-оптималния начин. Правени са много проучвания дали кърменето може да профилактира хранителната алергия, но няма достатъчно данни, които да покажат, че със сигурност това е така. Затова този извод ни прави по-реалистични към проблема. Същото се отнася и за астмата, за която продължават да се правят много изследвания, дори и тази година, дали едно по-продължителното кърмене може да намали риска от астма във възрастта между 5 и 18 г. Обобщаващите резултати от вече над 20 проучвания сочат, че

ако майката кърми, тя би намалила риска от астма в не повече от 10 %.

Интересни са обаче резултатите от едно друго изследване, които показват, че в страните с по-нисък доход рискът от астма е двойно по-малък, когато децата са кърмени, отколкото в по-богатите държави. При атопичния дерматит проучвания пък показват, че при кърмените деца до 6 месеца това заболяване намалява с 26 % спрямо некърмените бебета. Но този ефект се отдалечава към шестата година на детето. Що се отнася до алергичния ринит, при кърмените бебета той намалява с 8 %.
Според доц. Панчева, в крайна сметка след всичките тези проучвания изводът е един – може да се твърди, че по-продължителното кърмене на този етап намалява съществено риска от хранителна алергия. Обаче трябва да се има предвид тежестта на алергичните прояви. Едно е бебето да повръща след кърмене, за разлика от появата на жълто-червена кръв в изхожданията му, когато майката консумира млечни продукти.

И макар да няма официални данни, счита се, че у нас рискът от алергия при децата се увеличава с 50 %

Като алергизиращи храни доц. Панчева посочва млякото, яйцата, пшеницата, соята, фъстъците, рибата и морските дарове. Има деца в детските градини, които са чувствителни и към ориза, картофите и цитрусите. Но трябва да се прави разлика между хранителната непоносимост и хранителната алергия и много често тези две състояния се бъркат от родителите. Затова тук трябва да се намеси лекарят специалист, който да отдиференцира диагнозата. Наистина трудна е тази диагностика и тя е подкрепена с тестове, заедно с тях данните от родителите трябва да бъдат много точни и искрени. Някои семейства сами правят тестове на децата си и налагат известен ограничителен режим. Ние съветваме обаче това да се прави от екип на лекари – алерголог и гастроентеролог, заедно с лабораторни изследвания. Когато тези изследвания показват, че детето няма алергия, а ние имаме съмнения за това, тогава въвеждаме хранителен дневник. В него родителите описват всекидневното меню на детето и елиминират съмнителния продукт за 14 дни. Всеки ден се отчита състоянието на детето. После отново въвеждат въпросния продукт и се следи дали има подобрение, или влошаване. Но към кравето мляко например рискови за алергия са децата, които вече имат в семейството този проблем. Вече се знае, че ако едно бебе се храни с краве мляко, то има в храната си 100 000 пъти по-голямо количество белтък, отколкото, ако се кърми. Затова се очакват много по-тежки алергични реакции именно от кравето мляко.

Как може да се предпази детето от алергия?

Педиатрите препоръчват както през време на бременността, така и при кърменето, майките да имат разнообразна диета. Освен това кърменето трябва да продължи най-малко шест месеца, ако няма противопоказания за това. Естественото хранене намалява риска от алергия към белтъка на кравето мляко до две години.
Но въпросът е какво да правим с тези деца, които не могат да бъдат кърмени или имат нужда от някаква хранителна добавка поради недостиг на кърмата. Проучвания, правени повече от 15 години, и с резултати през 2016 г. показват, че рискът за алергия е 10-15 % по-малък при тези бебета, които се кърмят и има хранителна добавка към кърмата спрямо тези, които не се кърмят. Затова при недостиг на кърма ние препоръчваме именно тази добавка от адаптирани млека. Не бива да се избягват и рисковите храни при захранването, което трябва да става постепенно, навреме, без да се отлага.
Няма достатъчно данни, че употребата на актуалните

про- и пребиотици имат точно профилактичен ефект

по отношение на хранителните алергии, посочва доц. Панчева. Лекари и учени работят изключително много в тази посока, а официална препоръка за употребата им няма. В тази връзка доц. Панчева разказва, че темата за пробиотиците я занимава от дълго време още когато е била докторант в Катедрата по педиатрия на Варненския медицински университет. Тогава написва научен проект за приложението на пробиотиците при заболявания на гастроинтестиналния тракт и на обмяната. След това изследва някои пробиотици от гледна точка на профилактичния и локалния имуномодулиращ ефект при антибиотик индуцирана диспепсия от вътреболничен произход. Според доц. Панчева българското кисело мляко се приема за един от най-популярните продукти, съдържащи пробиотици, привлекли вниманието още в миналия век на лауреата на Нобелова награда проф. Иля Мечников. Той открил, че тайната на дълголетието на българите се дължи на употребата на киселото мляко и други ферментирали млечни продукти.
За здравите хора консумацията на кисело мляко с пробиотична закваска е много полезно. Счита се, че благотворните бактерии конкурират гнилостните процеси в дебелото черво, което влияе положително на организва. Все повече изследвания показват и имуномодулиращ ефект на пробиотиците локално – на червата, и отдалечено – върху дихателната система. Трябва да се знае обаче, че не всички пробиотични бактерии имат еднакъв ефект. Затова не могат да се препоръчват пробиотици при всички състояния. Необходими са много изследвания, за да се установи кой точно вид за кое заболяване е подходящ.
Вася ТЕРЗИЕВА
сн. архив