Липсата на донорство стимулира пазара на черно, трябват нормативни промени, за да се прекрати тази порочна практика

Доброволното кръводарявате вече не е съпричастност, а принуда. Липсата на донорството стимулира пазара на черно и никой не го отрича. Доскоро около отделението по трансфузионна хематология при областната болница във Велико Търново висяха залепени бележки с телефони, че някой дава кръв срещу заплащане по споразумение, като за един сак от 450 милилитра тарифата вървеше към 100 лв. Цената обаче е съвсем условна, постоянно се качва и може да стигне до 400-500 лв., ако някой пациент много е закъсал за кръв. Близките нямат друг изход и плащат. Има и случаи, когато мургави граждани стоят пред входа на отделението и питат всеки, който дойде, дали не търси кръв. Така тази търговия процъфтява и се печели добре.
Дилърите на кръв обикновено са от роднински семейства и са организирани в изпитана схема. Когато единият е дал кръв, след това отива брат му, после братовчедът, бащата, децата след 18-годишна възраст и т.н. Изкарват се добри пари. Но пък пациенти споделят, че тези дилъри са спасили много хора и са им благодарни, че ги има. Защото проблемите с кръвта възникват у нас, след като бе закрита наборната служба. Тогава войниците с охота ставаха кръводарители срещу два дена отпуск. После професионалната армия сложи край на добрата стара практика и сега хематолозите са изправени пред затруднената ситуация да задължават близките на пациентите да осигуряват най-малко двама кръводарители.

У нас около 25 % са доброволни кръводарители

сочат данни на Националния център по трансфузионна хематология. Всички останали са от т.нар. фамилни донори, чиито близки имат нужда от операция и кръвопреливане и нуждата ги принуждава да дарят кръв. Ако те не могат по здравословни причини, търсят други роднини или пък плащат на услужливи граждани, които предлагат услугите си до кръвцентровете. Но за лечение, при което се налага кръвопреливане, рядко стига един сак с кръв. Затова се търсят двама кръводарители от болниците. Когато операциите са по тежки, може да се стигне и до пет донора. Това статукво устройва стационарите и Здравното министерство и никой не полага усилия да го промени. Но у нас годишно се нуждаят от кръв 220 000 болни или приблизително по 600 души дневно.
За да дарите кръв, трябва да сте на възраст между 18 и 60 години, над 50 кг и да не сте боледували от трансмисивни инфекции. При самото кръводаряване донорът трябва да се е нахранил и да си носи личните документи.
За първите шест месеца на тази година кръводарителите са 1220, като само една пета от тях са доброволни. Процентът на доброволните донори е същият и за 2015 г. Само за юни 2016 г. кръводарителите са били 192, от тях 145 мъже и 47 жени. Доброволците са едва 46. От тях 18 са от Севлиево, където общината организира Ден на доброволния кръводарител, а 28 души са посетили кръвцентъра във Велико Търново. Пак за юни 30 души са дали кръв за първи път, от тях  20 са мъже, а 10 жени. А за първите пет месеца на 2016 г. 17 процента от донорите са кръводарили за първи път. Според д-р Мариана Витанова, началник на отделението по трансфузионна хематология, доброволните кръводарители са малко. Обаче има един факт, на който не се обръща почти никакво внимание. Младите хора напускат областта, отиват да работят в чужбина, други десетки не могат да станат донори, защото страдат от различни заболявания, които са противопоказани за кръводаряване. А с какво се хранят младите хора – с чипсове и газирани напитки. Трети заявяват, че не им се занимава да ходят до кръвцентъра. Смятат го за губене на време и се надяват, че едва ли ще им се наложи на тях някога някой да ги спасява, че да помагат те с кръв. Едва когато се случи да помагат на близки, дават кръв епизодично. Много хора не подозират, че недостигът на кръв е постоянен и че лично тяхната помощ е нужна. Това са българи между 18 и 60-годишна възраст, които, ако са здрави, могат да помогнат. Защото у нас отдавна се прилага компонентната терапия и от един сак кръв се получават основно три кръвни продукта, които могат да се прелеят на трима болни.
Д-р Витанова обяснява, че всички кръвцентрове в страната са свързани в обща информационна система. В нея са отбелязани кръводарителите и тези, отпаднали по медицински показания. Води се и статистика, ако при изследването на кръвта са открити инфекции като сифилис, СПИН , хепатит В и С. Според шефката на кръвцентъра тази патология не се е увеличила през последните години.
Но има и случаи, когато кръводарители укриват заболяванията си, защото обикновено даряват по принуда за техен близък, който лежи в болницата между живота и смъртта. Когато някой иска да даде кръв доброволно, той е далеч по-внимателен и по-мотивиран. Откровено споделя, ако има здравословни проблеми, тъй като има редица заболявания, при които няма как да станеш кръводарител, макар много да желаеш да помогнеш.

Недостигът на доброволни кръводарители е проблем на държавата

Малка е разгласата, липсват информационни кампании, ако има такива, те са епизодични и не във всеки град. Наистина, при нас работят и пенсионери на пълен работен ден и щатът ни е запълнен. Ние реагираме като Спешна помощ, осигуряваме кръв денонощно, не можем да си използваме отпуските пълноценно, защото сме само двама лекари в отделението, отчита д-р Витанова. Тя допълни, че по примера на Севлиево, където общината организира акция за доброволно кръводаряване, могат да се включат и други градове в областта. А лятото е сезонът на отпуските, през който се случват повече пътни инциденти и нуждата от кръв е по-голяма. Освен това общините могат да инициират хепънинги и информационни кампании в полза на доброволното кръводаряване, каквито са европейските насоки.
Преди години във Велико Търново беше учреден обществен съвет по кръводаряване именно с такава цел – да популяризира този хуманен жест. Работата му обаче отдавна замря и едва ли някой си спомня, че има такава структура Беше време, когато екипи на отделението по хемотрансфузия обикаляха училищата, за да пропагандират доброволното кръводаряване. Но тази пропаганда е сред задачите на БЧК и други самарянски сдружения, а ние сме само изпълнители. Трябва да се работи в тази посока последователно, а не кампанийно, да се възпитава култура на съпричастност към страданието на другите от ранна детска възраст, смята д-р Витанова.
Освен това са необходими нормативни промени в Закона за кръвта и кръвните продукти. Предложено е да се обменя кръв между центровете, защото сега законът предвижда дарената кръв в един район да си остава в него. Или ако има остра нужда някъде в страната, този обмен се заплаща и цената за литър е регламентирана. Има и моменти, когато идват кръводарители от една и съща група, но няма как да ги избираме. Случва се да има наведнъж група пациенти, които се нуждаят от кръвопреливане на една и съща кръвна група. Затова обикновено казваме на близките да доведат хора от определена кръвна група. Но си имаме и постоянни кръводарители от редки кръвни групи, голяма част от които откликват при нужда. Не можем да оставим един самотен възрастен човек без кръв, защото няма деца и близки, които да му помогнат. Благодарни сме на всички хора, които даряват кръв, казва д-р Витанова. Тя допълва, че все още е в работен вариант предложението кръводаряването да бъде зачетено като медицинска процедура, за която заплаща здравната каса.

Кръводаряването е профилактичен тест за СПИН, хепатит и сифилис

Когато бъдат открити кръводарители с такива заболявания, личният им лекар се уведомява от хематолозите. При попълване на бланката ние записваме имейл, на който да ги уведомим. Не се обаждаме по телефона, защото не сме сигурни кой стои насреща. Но когато такъв човек не се появи при личния си лекар за допълнителни изследвания, нищо не можем да направим. Иначе всеки кръводарител може да направи справка при нас лично дали е носител на трансмисивни инфекции, обяснява д-р Витанова.
Вася ТЕРЗИЕВА
сн. Даниел ЙОРДАНОВ