Дебнат ни опасни инфекции

Публикувано на вт, 24 февр. 2015
1313 четения

д-р Веска Войчева

България е застрашена от позабравената инфекция туларемия (“заешка треска”), която е в списъка на особено опасните инфекции, съобщи д-р Веска Войчева, шеф на надзора на заразните болести при РЗИ във Велико Търново. От началото в страната има потвърдени 14 случая, при нито един за 2014 г. Очаква се нов подем на заразата през пролетта, когато ще започне разпространение на болестта и чрез кърлежи и папатаци. Затова чрез Регионалната здравна инспекция до джипитата вече са разпратени указания на МЗ как да се действа за ограничаване на заболяването. Д-р Войчева уточни, че с туларемия са засегнати областите Стара Загора, Хасково, Бургас, София. В седем от случаите се касае за ловци, при които заразата е станала чрез обработка и консумация на умрели диви зайци и намерени отстреляни птици. При пет от заразените се касае за живеещи при лоши битови условия и наличие на гризачи в жилищните помещения. Болните са между 37 и 74 г., а сред заболелите има деца на 2, 3, 11 и 14 г. и на 6 месеца.
Туларемията се причинява от бактерии, които имат висока устойчивост: в почвата – над 4 месеца, в замразеното месо – 93 дена, в млякото – 104 дена, в хляба – 14 дена, в ларвите на кърлежите – до 8 месеца. Пряката слънчева светлина убива бактериите за 20 минути, температурата от 60 градуса – за 5 минути, дезинфектантите – за няколко минути.
Д-р Войчева обясни също, че основен резервоар в природата са основно гризачи, хищници и птици. После заразата се предава на домашните животни и на гризачи от жилищата. Това става чрез заразена храна и вода, урина и изпражнения на болни животни, при ухапване от кърлежи и комари, вдишване на заразен прах при обработване на кожи и проникване през кожата и лигавицата при човека. Изключително рядко е възможно предаване на заразата от човек на човек.
Бактерията на туларемията притежава уникални проникващи свойства и лимфната бариера не може да спре инфекцията, която прониква в кръвта. Оттам се пренася във вътрешните органи, където се образуват некротични участъци, а в лимфните възли – първични бубони.
Локализацията на поражението и тежестта на протичането на болестта са свързани не само с мястото на проникване на причинителя, но също и с неговата вирулентност и с масивността на заразяващата доза. От значение е и състоянието на организма, неговата възприемчивост и съпротивителни сили. Възможно е човек да съхрани доста време туларемията, а това обуславя възникването на по-късни рецидиви.
Инкубационният период трае от 1 до 7 дена, рядко до 10 дена. Туларемията започва с треска, главоболие, обща слабост, болки в мускулите по цялото тяло, висока температура – над 39 градуса. Клиничните форми са няколко, но най-честа е бубонната, която засяга подмишничните, шийните, подчелюстните и ингвиналните лимфни възли. Бубоните могат да бъдат единични или множествени с големина от орех до кокоше яйце. В първите дни те са болезнени и с ясно очертани контури. После при нагнояване кожата се зачервява, става оточна и се разязвява. При благоприятен изход до 1-2 месеца лимфните възли се нормализират, но високата температура се поддържа 2-3 седмици.
Очната форма на болестта се развива при проникване на бактерията през конюнктивата, а после се стига до образуване на язва в очната ябълка. Може да се стигне до загуба на зрението.
Човек може да се зарази и през устата от замърсена храна или вода, затова гърлото се зачервява, има оточност, появява се сиво-бял некротичен налеп. Температурата се повишава, съседните на гърлото лимфни възли се подуват и могат да достигнат размерите на яйца. Има още две форми на клиничната картина на туларемията и те са белодробната и стомашната, но прогнозата на заболяването е добра, като смъртността е около 1 процент.
Д-р Войчева обърна особено внимание на профилактиката на туларемията. Хората не трябва да допускат гризачи в жилищата си, особено до храни и вода. След разходка в природата винаги трябва да се прави оглед на тялото за кърлежи и да не се пие вода от непроверени водоизточници. При ловците особено трябва да използват лични предпазни средства при обработка на кожи и пряк контакт с диви животни. И едно много простичко правило, което засяга профилактиката на всички заразни заболявания – плодовете и зеленчуците да се измиват обилно при сурова консумация.
Бум на болните от скарлатина в областта
Само за първите два месеца на годината са се разболели 117 души, при 76 за цялата 2014 г. Обикновено това са деца и ученици, като в СОУ “Ем. Станев” и ЦДГ “Иванка Ботева” във В. Търново болните са били най-много. Според д-р Войчева има цикличност при скарлатината, появява се бум на 5-10 г. В началото се натрупва колективен имунитет, който предпазва от инфекцията, но с времето той намалява и затова има бум на заболяването.
Скарлатината е остра заразна болест, която протича с температура, обща интоксикация, ангина и дребно петнист обрив по кожата. Причинители са бета-хемолитичните стрептококи, а инкубационният период е от 1 до 10 дена.
Заболяването може да протече в лека, средно тежка и тежка форма. И при трите се появява интоксикация, температура, ангина, обрив, който след това се лющи при по-тежките форми. Може да има уголемени и болезнени шийни лимфни възли. Рядко се стига до отит, гломерулонефрит, миокардит, менингит и усложнения в ставния апарат.
Източник на инфекцията са болни и заразоносители. Характерното е, че болният човек заразява останалите през цялото си боледуване и по време на възстановителния период, подчерта д-р Войчева. И допълни, че здравото носителство се среща при 4-8 % от хората, а възприемчивостта е около 35-40 %. По този начин се наблюдава латентна имунизация, което означава придобиване на имунитет при контакт с болни или носители. Това обяснява затишие на болестта след периоди на бум на скарлатината. А механизмът на заразяване е по въздушно-капков път и при употреба на предмети на болния и при целувки.
Не може болните със скарлатина да ходят на училище или работа, необходима е изолация вкъщи или в инфекциозно отделение. Лечението трае 10 дена, а преболедувалите се поставят под медицинско наблюдение заради възможните усложнения.
В детските градини групите, където има болни от скарлатина, се подлагат на 7-дневен медицински контрол, това засяга и възрастния персонал. Същото се отнася и за училищата. При по-малките в групата не се приемат нови деца, неболедували от скарлатина.Но се прави бактериологично изследване за бета-хемолитични стрептококи на преболедувалите, съмнителните и застрашените от ревматизъм, прекарали ставни възпаления и сърдечни смущения във връзка с предишни стрептококови заболявания, хора с вродени сърдечни пороци и др.
Не бива да се забравя и профилактиката, която извършваме във всички помещения, обитавани от болните със скарлатина, заяви д-р Войчева.
Листериозата е опасна зооноза, възрастен мъж почина от заболяването
Преди това 71-годишният великотърновец е прекарал тежък хепатит и на 8 февруари е починал. Мъжът е ходил при възрастна жена в габровско села, затова местната медицинска служба е предупредена да проведе необходимата профилактика и изследвания, съобщи шефката на великотърновския надзор.
Листериозата се причинява от бактерията листерия моноцитогенес, а източник на заразата са голям брой диви и домашни животни, а също и болният човек, разказа д-р Войчева. Преносители на инфекцията могат да бъдат и кърлежите. Най-често боледуват овце, свине, едър рогат добитък, котки, кучета, птици – кокошки, патици, гълъби, зайци, гризачи.
Опасното е, че листериите се отделят с мляко, урина, фекалии, яйца, носен и гърлен секрет, храчки, околоплодни води и др. Във външна среда бактерията е много устойчива, а в почвата се запазват от 33 дена до 5 месеца. В открити водоеми тази устойчивост стига до 1 година, в сено – 134 дена, а в осолени меса и сирене – 20 дена.
Листериозата се предава по въздушно-капков път, хранителен, чрез ухапване от кърлеж, полов и заразяване на плода от болната майка. Възпремчивостта е ниска, но се разболяват хора, предимно с увредена имунна система. Заболяването засяга и уврежда централната нервна система, а също и редица вътрешни органи, в които се образуват множество грануломни възли, наречени листериоми.
Инкубационният период е от 4 до 45 дена, а листериозата може да бъде вродена или придобита. При вродената болест смъртността на бебето е много висока. То се ражда с увреден черен дроб и слезка и листериоми по вътрешните органи. Често се стига до менингит и изоставане на нервно-психическото развитие.
Листериозата при възрастните протича в ангиозна, очна и нервна форма. При тях се появяват ангини, увеличени лимфни възли, остър конюнктивит, серозен или гноен менингит. Може да се наблюдава изолирано засягане на черепно-мозъчни нерви. За поставяне на диагнозата се изследват кръвта, ликвора и други секрети.
Смъртността при листериозата продължава да бъде висока, а ако бебето оцелее, често то развива епилепсия. Затова трябва да обръщаме сериозно внимание на профилактичните мерки, апелира д-р Войчева. Тя предупреди, че винаги след обслужване на животните ръцете на животновъдите трябва да се измиват с вода и сапун. Месото, млякото и яйцата трябва да се подлагат на добра термична обработка и да не се яде незряло сирене. Често не обръщаме внимание на замърсените водоеми и се къпем в тях. Това също е опасно и за други инфекциозни заболявания. Освен това, ако се появят горепосочените симптоми, веднага да се търси лекар. Особено ако сме имали контакт с болно животно, яли сме месо със съмнителна термична обработка или сме се къпали в замърсен водоем.
Вася ТЕРЗИЕВА, сн. Даниел ЙОРДАНОВ

loading...
Пътни строежи - Велико Търново