Д-р Яна Колева-Филипова е началник на отделението по Гастроентерология в МОБАЛ “Д-р Стефан Черкезов”, Велико Търново, от 2012 г. Тя има три придобити специалности – през 1990 г. защитава специалност вътрешни болести, през 1994 г. гастроентерология в МУ – София, и през 2005 г. придобива магистърска степен по “Здравен мениджмънт” във ВТУ “Св. св. Кирил и Методий”. Има специализация по абдоминална ехография – трето ниво на компетентност, и по ендоскопска диагностика – второ ниво на компететност. От 15 г. работи по международни програми за лечение на болести на тънко и дебело черво, черен дроб, ендоскопски инвазивни процедури, внедряване на новости в ехографската диагностика. От 2013 г. в ръководеното от нея отделение се провежда следдипломно обучение по специалността гастроентерология.
Тази година д-р Яна Колева-Филипова получи две признания – сертификат от националната кампания “Лекар, на когото българите вярват”, и приза “Лекар на годината” от Районната лекарска колегия на БЛС – В. Търново.
– Д-р Колева, кое ви мотивира да станете гастроентеролог?
– Случайността! Звучи несериозно, но понякога е най-сигурната закономерност. В Медицинския университет с интерес изучавах и се занимавах с aнестезиология и реанимация. Уменията, придобити в този период, използвам и днес. Усетът за спешността на пациента се гради. Но… започвайки работа в болницата с идея да специализирам в тази насока, не се реализира. Нямах алтернатива. Започнах специализация по вътрешни болести, само 10 дни след придобиване на специалността беше обявен конкурс за III ВО. И така 32 г. Не съжелявам, защото гастроентерологията се оказа една много всеобхватна специалност, претърпяла интензивно развитие, предоставила много предизвикателства пред лекарите, които я практикуват.
– Как оценявате екипната работа в МОБАЛ “Д-р Стефан Черкезов”?
– Тази оценка може да бъде направена от ръководителите на болницата. Аз мога да говоря за отделението, което ръководя. Стремежът ми е да има добра чуваемост и взаимна заменяемост в екипа. Изключително важно в нашата работа е персоналната отговорност, доверие и подкрепа. Необходимо е постоянно повишаване на знанията, техническите умения и компетентността. Мисля, че в добри параметри сме го постигнали в отделението.
– Каква е ролята на технологиите в медицината?
– Медицината без постиженията в областта на науката и техниката е невъзможна! Но човешкият фактор не може да бъде изключен. На медицината на всички нива са и ще бъдат необходими високообразовани лекари и здравни специалисти, можещи да приложат на подходящия и нуждаещ се пациент научните достижения.
– С кое свое постижение се гордеете?
– Ако говорим в общожитейски план, това е моето семейство. То създава пълнота и осмисля живота ми. Ако трябва да се извиня на някого – това е синът ми. За всички пропуснати мигове в най-ранните му детски години… В професионален план трудно можеш да кажеш това е най-доброто, което съм постигнал. Лекарската професия предполага ежедневни малки победи над болестта. Може би най-удовлетворяващият момент е усмивката в погледа на пациента и неговите близки. Истински се гордея с факта, че отделението е база за придобиване на специалност. А не мога да пропусна и факта, че за последните 7 години 5 колеги положиха успешно изпит.
– Кои са перспективите пред медицината по принцип и във вашата област?
– Трудно може да се говори за переспективи в медицината. Може да разсъждаваме за определени тенденции в развитието. Понякога големите открития стават случайно. Примери много – създаването на ваксината за Вариола от Едуард Дженар, на Пеницилина от Флеминг. По отношение на специалността гастроентерология много важна настояща задача е максимално идентифициране на пациентите, заразени с Хепатит С, прецизна диагностика и лечение. Целта на Световната здравна организация е изкореняване на болестта до 2030 г. Това е възможно благодарение на значими научни достижения, кратък курс и лесно изпълнимо лечение. Микроинвазивните процедури върху стомах, черва, билиарна система са обект на усъвършенстване и развитие. Очакват се нови терапии на Хепатит В. Изключително предизвикателство са възпалителните заболявания на тънко и дебело черво. В бъдеще се очакват нови молекули за терапията им.