Д-р Петя Чавеева е акушер-гинеколог, специалист по фетална медицина при Медицинския комплекс “Д-р Щерев” в София. Завършва медицина през 2007 г. През последните 2 г. от следването си посещава кръжок по акушерство и гинекология, воден от доц. Атанас Щерев, и след това остава на работа в неговата болница.
През 2010-2013 г. д-р Чавеева специализира фетална медицина и фетална ендоскопска хирургия в Кралския колеж в Лондон при проф. Кипрос Николаидес. Придобива и сертификат по фетална ехокардиография при проф. Линдзи Алън.
Преди две години д-р Чавеева прилага за първи път в България три иновативни оперативни техники на бебета в утробата на майките – фетална лазерна хирургия за лечение на трансфузионен синдром, вътреутробно кръвопреливане и миниинвазивна операция на вродена диафрагмална херния. Съавтор е на книга по фетална медицина и автор на много статии в български и чуждестранни списания. За себе си казва, че е обикновен човек. Обича дасе събира с колеги след работа и да им разказва за прегледите и впечатленията си извън столицата.
В събота младата лекарка гостува на колегите си от Диагностично-консултативния център I във В. Търново, където преглежда бременни жени в новия кабинет по фетална медицина.

– Д-р Чавеева, с какво точно се занимава фетална медицина?
– Феталната медицина е сравнително по-млад клон в специалността “Акушерство и гинекология”, но се оказа неделима част от това да даваме на родителите преди раждане на бебето информация, че то е здраво. Феталната медицина не върви сама, тя трябва да бъде ръка за ръка не само с акушер-гинеколози, но и с генетици и детски хирурзи. Тази наука изисква три много специализирани прегледа. Чрез тях се отличава нормалната бременност от тази, която се нуждае от по-специфично проследяване. Първият преглед се прави в първия триместър между 11-13 гестационна седмица със скрининг тест дали бебето има риск за хромозомни заболявания. Най-социално значимият проблем е синдромът на Даун, който не се предава по наследство, може да се случи на всяка по-млада и по-възрастна жена. Разбира се, рискът с възрастта се увеличава, но това ни кара да следим всяка една бременност. Смятам, че всяка бременна жена трябва да си направи скрининг тест за синдрома на Даун, който има честота 1:500. Бебето се ражда с него, то продължава да живее, но има умствена изостаналост в различна степен. В България все още не съществуват правила кога точно да се прави скрининг тестът. Ние го извършваме в първия триместър, защото така го правят на Запад. От моя екип смятаме, че трябва да се заложат правила, да се иска ново построяване на женската консултация с ясно разписани възможности кой какво да прави. Така всяка жена ще има пълнота на прегледа си.

За разлика от България, в Англия родителите не се плашат от синдрома на Даун.

Там държавата им дава голяма подкрепа, има специални социални грижи и училища и пенсии за родителите. У нас жената предпочита да направи акушерски аборт, след като разбере, че детето ще има Даун. А има и майки, които раждат такова бебе. Аз напълно ги подкрепям. Колкото по-отрано знаеш, толкова по-подготвен ще си да се справиш с отглеждането. Ние казваме на пациентките какво ги очаква, а те решават какво да направят. Познавам такива майки, които отглеждат сами деца с редки заболявания. Те са изградили групи, събират се и обменят опит, защото освен основното заболяванe децата им имат и странични здравни проблеми. Когато направих операция на едно бебе с диафрагмална херния, майката заяви, че иска да сподели пред други родители с подобен проблем какво е чувствала и изживяла, какви са рисковете. Смятам, че здравната каса трябва да заплаща първия скрининг през първия триместър за откриване на синдрома на Даун. Така е в Англия, Испания, Италия, Белгия и Дания.

Феталната морфология трябва да влезе в структурата на женската консултация

и да бъде безплатна за бременните жени, но да се прави от специалисти.
– А как се изчислява този риск за синдрома на Даун?
– Специалист по фетална морфология прави определени измервания на плода, взима се кръв и в рамките на 24 часа сме способни да кажем едно от колко е индивидуалният риск. Когато специфичният тест в първия триместър показва висок риск за хромозомни заболявания, предлагаме допълнителни изследвания за потвърждаване или отхвърляне на диагнозата, като правим хорионбиопсия на плацентата.
По принцип следващата среща със специалиста по фетална морфология е между 19-23-та гестационна седмица. Тогава даваме оценка на органите на плода – дали са развити добре мозъкът, сърцето, краката, ръцете, всичките детайли. Ако всичко е наред, преглеждаме жената в 32-ра гестационна седмица. Знаем, че няма хромозомни аномалии и структурни дефекти от първите два прегледа. Ако плодът е голям или малък, ние предлагаме оптимално проследяване докрая, иначе могат да настъпят усложнения. Така можем да кажем на гинеколога, че бебето е голямо и при нормално раждане може да му се счупи ключицата, затова е по-добре да бъде направено Цезарово сечение. Ако бебето е малко, то е необходимо да бъде извадено чрез индуцирано раждане или операция, за да има добър изход на бременността. Това е нашата цел, ние сме лекарите до момента, до който се роди бебето.
Когато една бременност се развива добре, ние също сме щастливи. Емоцията на родителите, когато им покажем личицето на тяхното бебе е голяма и това ни зарежда с положителна енергия. Трудно е обаче да съобщим на една двойка, ако бебето има проблем. Всяко неродено бебе трябва да има шанс за живот. Ние правим всичко възможно нашите най-малки пациенти, които в миналото са завършвали фатално, днес да бъдат лекувани и да спасим живота им. При проблем казваме веднага на майката. Има аномалии, които са съвместими с живота и изискват вътреутробна операция като диафрагмална херния или кистична болест на белия дроб.

Има и малформации, когато нищо не може да се направи

Тогава е много неприятно, но се старая да съобщя лошата новина по най-фин начин. Понякога се налага да взимаме доста изследвания от бебе с малформация, за да разберем дали е застрашена и следващата бременност. Имам пациентка от В. Търново, която е носителка на мускулна дистрофия Дюшен – Бекер. Тя е имала две несполучливи бременности досега, но третата е сполучлива.
– Във вашата болница за първи път у нас извършихте успешно лечение на бебета още в утробата. Разкажете ни за тези случаи и дали аутизъм може да се открие още вътреутробно.
– Тежки проблеми на плода са трансфузионен синдром, селективна фетална ретардация между плодовете, вродена диафрагмална херния, фетална анемия и др. За да има успех при лечението, е нужен интердисциплинарен подход на лекари от различни специалности, дори от други болници – акушер-гинеколози, неонатолози, специалисти по фетална медицина, детски хирурзи и др. Всеки случай обаче е индивидуален. Например, има бебета, “гладни” за кръв още в утробата на майката. Тогава има конфликт на кръвта на бебето с кръвта на майката. Кръвта на бебето бива разрушавана от еритроцитите на майката. Детето страда от анемия, а не можем да го извадим отвън и да го кръвопреливаме. В случая се касае за кръвопреливане в кухината на матката и не всеки би могъл да се справи, ако няма специално обучение и апаратура. В нашата клиника е традиция с проф. Щерев да правим такова кръвопреливане заедно. Спасили сме много деца по този начин, последното бебе беше преди една седмица, но то ще има нужда от още кръвопреливания. Що се отнася до аутизма, не може да бъде открит при неродените бебета.
– При какъв процент от бременностите се натъквате на аномалии?
– При 95 % от бременностите децата са здрави. При останалите 5 % установяваме аномалии, най-често са сърдечносъдови и гастроинтестинални. Винаги има нещо, което ултразвукът не може да види. Става въпрос за някои проблеми, които се появяват в първите месеци след раждането, но те се решават и не застрашават живота на детето. За съжаление на малформация като “хипопластично ляво сърце” не може да се повлияе вътре- и извънутробно. Направени са много опити, но засега няма успех. А така беше и с коронарната стеноза. Сега с игла се влиза в сърцето на плода и с балон се разтегля стената на съда и това е най-новото, което научих в Кралския колеж, където присъствах на такива интервенции на две бебета в Лондон. Надявам се да го приложа и в България нямам търпение да имам собствен случай.
– Защо се върнахте в България и не останахте в Лондон?
– Моята мисия е да работя в България и да правя вътреутробни операции тук.
Върнах се от Лондон, за да дам пример и на другите колеги.
През 2014 г. направих първата операция на неродени бебета, които са близнаци, вече на 1,5 години и са добре. Отидох в Лондон, за да се науча на неща, които ги няма в България. Смятам, че вътреутробните операции също трябва да бъдат безплатни. Спасила съм 25 деца и ще продължа да го правя в родината си. Това е пътят и по него трябва да се върви. В Лондон учих фетална медицина при бащата на първата вътреутробна операция, на първия скрининг за Даун, който е въвел и правилата как се гледа на ултразвук. Сега ходя два пъти в месеца в най-големия Институт за научни проучвания по фетална медицина в света, който се намира в Кралския колеж в Лондон. Там се правят много научни изследвания, обменя се опит и идеи с колеги от цял свят. Лекарят трябва да се обучава непрекъснато и постоянно да прилага наученото. Затова, когато съм вечер вкъщи в София, отварям в интернет интернационалната библиотека и търся информация по фетална медицина, която още не зная. През 1992 г. идва новата мода във феталната медицина, след като вече познаваме синдрома на Даун. Надявам се в бъдеще да разширим оперативните техники и непосредствено след раждането. Така ще можем да помогнем на повече двойки да чуят най-радостния плач и смях на своето бебе у дома.
Вася ТЕРЗИЕВА
сн. Даниел ЙОРДАНОВ