Днес е Световният ден за борба с глаукомата. Той се отбелязва по инициатива на Световната асоциация по глаукома и на Световната глаукомна пациентска организация. Заболяването е сред водещите по слепота и днес застрашава зрението на милиони хора. Изчислено е, че над 7 млн. души вече не виждат заради глаукома и че този брой ще нарасне до 11,2 млн. до 2020 г.
Медицинските организации по света отчитат, че в развитите страни 50 % от болните от глаукома не знаят това и не се лекуват. В по-бедните държави 95% от развилите заболяването не са диагностицирани.
Установено е още, че 60 на сто от хората, на които са изписани капки за лечение на глаукома, през първата година не ги поставят адекватно и пропуските не довеждат до нужните резултати. Наричат заболяването “тихия крадец” – каквото глаукомата вземе, не го връща, твърдят лекарите.
В световен мащаб от глаукома боледуват 67 млн. души, а до 2020 г. броят им може да надхвърли 100 млн. души. В България болните са над 55 000 души, като страдат повече жените. Страхът от слепотата е на трето място след страха от рак и сърдечносъдово заболяване.

– Д-р Иванов, какво заболяване е глаукомата?
– Това е сериозно очно заболяване, което може да доведе до значителна загуба на зрение и слепота, ако не се лекува. Независимо от многобройните проучвания и нови методи за диагностика и лечение, слепотата от глаукома е значителна. Според Световната здравна организация заболяването е на второ място в света като причина за слепота след катарактата (старческо перде). Но тъй като катарактата се оперира и зрението се възвръща, то глаукомата минава на първо място като причина за неизлечима слепота.
Глаукомата е болест, която води до клетъчната смърт на нервни клетки и увреждане на оптичния нерв. Основен рисков фактор е повишеното очно налягане, което именно уврежда зрителния нерв, който изпраща сигнали до мозъка, възприемани от нас като образи. Поради увреждането някои от тези сигнали не достигат до мозъка и това води до намаляване на зрението, а при липса на лечение – и до слепота.
Възможно е също очното налягане да се променя скокообразно – веднъж е нормално, друг път – повишено. Често малките пристъпи преминават спонтанно, но след 15-20 години болестта прогресира и зрението се уврежда значително. Заболяването се развива бавно и пациентите с години не усещат никакви промени. Някои обаче се оплакват от затруднено зрение при намалено осветление, честа смяна на очилата, неясно главоболие или болка в очите, поява на цветни кръгове. С напредване на тези дефекти се нарушава периферното зрение, но то не се забелязва от пациента. Може да се открие след изследване. Увреждането на зрителното поле става бавно и се осъзнава едва тогава, когато загинат огромен брой нервни клетки. Когато пациентът долови нарушения в зрителното поле, глаукомата вече е в напреднал стадий. Затова я наричат “тихия крадец”, човек дълго време е щастлив от запазено зрение и това му дава фалшива сигурност. Обяснението се крие в способността на мозъка да компенсира липсващите детайли от общата картина. Слепотата от глаукома е необратима, тъй като умира зрителният нерв, който не може да бъде възстановен. Но ранното откриване и адекватното лечение могат да запазят зрението.
Доскоро се смяташе, че повишеното очно налягане е единствената причина за глаукомата. Но сега се възприема, че болестта е един синдромокомплекс или група от дегенеративни заболявания, които водят до атрофия на очния нерв. Две трети от този комплекс се пада на патологичното повишено очно налягане, а една трета – това са съдови заболявания, които нарушават кръвоснабдяването на зрителния нерв, който атрофира.
– Какви са стойностите на нормалното очно налягане?
– За нормално вътреочно налягане говорим когато то е между 10 и 21 mmHg. Но тези параметри са индивидуални. При някои хора стойности над 21 mmHg могат да бъдат нормални, а при други – под 18 и 15 mmHg – да бъдат патологични. Всичко се определя от допълнителни изследвания и едно от тях е свързано с определяне дебелината на роговицата. Това изследване се нарича пахиметрия и в миналото то не се извършваше. Сега се изчислява дали роговицата понася това налягане, или не. Така че само измерване на очното налягане не е критерий за диагноза на глаукомата. В тази връзка се твърди, че 50 % от регистрираните с глаукома нямат глаукома, тъй като може да има повишено очно налягане, без да има глаукома. И обратното – при ниско очно налягане да има глаукома. За поставяне на точната диагноза трябва да се измерят също периферното зрение, очните дъна, визусът, да се направи скенер на окото, за да се види състоянието на очния нерв.
– Има ли различни видове глаукома?
– Да и едната от тях е вродена, която се открива веднага след раждането. Бебето е с големи очи и родителите се радват, че изглежда красиво. В случая веднага трябва да се направи операция, за да се спаси зрението на детето. Имам такъв пациент от стражишкото село Мирово, който го лекувам от дълго време и сега е на 17 години. Има запазено зрение, защото момчето беше оперирано веднага, щом се е родило. Навремето имаше стройна система на очна профилактика в родилното отделение във Велико Търново. Преглеждахме всички новородени и вниманието беше насочено към недоносените бебета. Откривали сме деца с вродена глаукома и ретинопатия, която може да възникне от продължителния престой на детето в кувьоз. Тук се връщаме към периода на бременността на жената, за посещенията в женската консултация, за информираността на бъдещата майка да спазва определен начин на живот.
Има и юношеска глаукома, която е свързана с наследствени фактори. След 35 г. заболяването се проявява и като първична глаукома, която може да бъде откритоъгълна и закритоъгълна и това зависи от широчината на камерния ъгъл, който има отношение към циркулацията на вътреочната течност. Глаукомата може да бъде също първична и вторична.
В окото циркулира течност, която преминава през каналчета. Когато те са запушени по различни причини, като сраствания или стеснения, тази течност се събира и циркулацията се нарушава. Тогава се повишава налягането в окото и започват уврежданията на зрителния нерв.
При вторичната глаукома като причина се сочат други заболявания – диабет, хипертония, болести на щитовидната жлеза, травми, операции на окото по други поводи, наличие на тумори и др.
– Известни ли са причините за глаукомата?
– Причините на възникване остават неизяснени, но все пак има предразполагащи фактори. На първо място е наследствеността. Изчислено е, че ако в рода има глаукома, тя се унаследява 6 %. Възрастта също е рисков фактор. По-рано смятахме, че глаукомата може да се развие след 60-годишна възраст, но сега заболяването много подмлади и границата падна до 35 г. Имал съм дори пациенти с глаукома на 28 г. Млад мъж дойде на преглед за очила, а се оказа, че има 90 % атрофия на зрителния нерв. Засега спасяваме останалото 10-процентно зрение с капки и импланти в очите.
Рискови за глаукома са тъмнокожите хора, които най-често боледуват от откритоъгълната форма на заболяването. Например, при южноамериканците пък преобладава закритоъгълният вид. Японците най-често страдат от глаукома с ниско очно налягане. Причините за тези различия още не са ясни.
Като рискови фактори за очното заболяване се смятат също диабетът, хипертонията, тютюнопушенето, прекомерната употреба на кафе, автоимунни заболявания и др. Към тях спада и травмата, защото един удар върху окото може да повиши вътреочното налягане. Травмата може да предизвика и дислокация на лещата, затваряйки преднокамерния ъгъл.
Късогледството, продължителната употреба на кортикостероиди, очните аномалии и хирургичните операции също са рискови фактори за развитие на глаукома.
– Макар глаукомата да е “тихият крадец”, има ли все пак някакви симптоми, които да насочат пациента към очния лекар?
– Това е коварното, симптомите са банални дълги години и човек не им обръща внимание и въобще не мисли, че може да има глаукома. Това се отнася предимно за откритоъгълната форма, която преобладава у нас. Наистина може да се появи главоболие, преходно смущение на зрението, качване на диоптрите. Затова е често явление за откриване това заболяване случайно, а в много случаи и в напреднала форма. Например, когато пациенти идват на преглед заради чуждо тяло в окото, но заедно с него откривам и атрофирал очен нерв. Проблемът е, че вече няма редовна очна профилактика, както беше в миналото.
При закритоъгълната глаукома симптомите са по-драматични. Появява се силна болка в окото и главата, има зачервяване, появява се гадене и повръщане. Това е глаукомен пристъп, при който веднага трябва да се търси лекар. Аз обаче препоръчвам и при каквито и да било зрителни проблеми да се търси офталмолог. Дори и да са най-безобидни, трябва да има консултация със специалист. Тя е особено наложителна, ако симптоматиката се е развила за кратко време. Много хора смятат, че като нямат оплаквания, всичко им е наред с очите. Може да се окаже, че съвсем не е така. Затова първият профилактичен преглед трябва да се направи още на 35 г., дори и на 30, защото глаукомата много се е подмладила. След това всяка година да се правят такива прегледи, като се включи и измерване на очното налягане. Офталмологът е човекът, който може да каже какви грижи да се полагат за очите и каква да бъде профилактиката.
– Има ли нещо ново в лечението на глаукомата, освен да се поставят капки?
– Тя не може да бъде излекувана и бавно загубата на зрението прогресира. Но целта е да се забави тази прогресия, като се поддържа т.нар. прицелно очно налягане в индивидуалната за пациента норма, без резки колебания в стойностите за продължителен период. Това означава, че стопираме промените на зрителния нерв и зрителното поле. За целта терапията може да бъде консервативна с капки и оперативна. Сега има много препарати, с които се подобрява циркулацията на очната течност, а също се намалява и продукцията на тази течност.
Има ново поколение медикаменти – простагландинови аналози, които понижават очното налягане по-ефективно. Прилагат се веднъж дневно и поддържат постоянно ниво на налягането в денонощието. Но общо капките могат да имат и странични явления, като парене в очите, зачервяване, замъгляване на зрението, главоболие, промени в пулса, сърцебиене, изтръпване на пръстите на ръцете и на краката, сънливост, загуба на апетит, чревни неразположения и др. За това трябва да се уведоми лекарят.
В случай, че не се постига желаният терапевтичен ефект, може да се приложи комбинация от капки. Когато и капките не помагат, се прави операция с лазер или по стандартния начин. Най-новото е поставяне на импланти в окото. Макар да има лазерна терапия, понякога стандартната хирургия е за предпочитане. Тогава се прави микроскопична дупка на склерата на окото, като по този начин се намалява очното налягане. След това оперираният се възстановява за няколко дни. Понякога една хирургична процедура не спира ефективно развитието на глаукома. В този случай може да бъде направена втора операция и лечението да продължи медикаментозно.
Но много важна е ролята на пациентите, които да съдействат на офталмолога с редовни посещения за преглед и поставяне на капки в очите. Здравната каса е определила прегледи на шест месеца за пациенти с граукома. Аз обаче препоръчвам хората да идват на три месеца, но всичко зависи от стадия на заболяването. За всеки пациент се определя индивидуална програма за лечение, прави се корекция на капките, включват се нови медикаменти, ако е необходимо. Препоръчва се още болните с глаукома да избягват еднократната употреба на повече течности, те могат да бъдат равномерно разпределени през деня. Освен това не е желателно да се стои на тъмно, а телевизия да се гледа на светло.
За съжаление, много хора подценяват ранните симптоми за промени в зрението и не ходят на преглед при очен лекар. Като причини за това се сочат ниската здравна култура, бедността и проблемите и бюрокрацията в здравната система. А редовният преглед на очите веднъж в годината е най-добрият начин да се открие глаукомата.
Вася ТЕРЗИЕВА, сн. архив