Д-р Ми­ро­люб Ко­жу­ха­ров, на­чал­ник на Акушеро-гинекологичното от­де­ле­ние в МОБАЛ “Д-р Стефан Черкезов” – Велико Търново: “В Гър­ция здрав­на­та ка­са пла­ща 9000 ев­ро за раж­да­не с опе­ра­ция, у нас – 500 лева”

Публикувано на ср, 21 ян. 2015
3794 четения

– Д-р Ко­жу­ха­ров, вие сте на­чал­ник на от­де­ле­ни­е­то от по­ло­вин го­ди­на, ус­пях­те ли да ре­а­ли­зи­ра­те ня­кои от иде­и­те си за про­мя­на, за да прив­ли­ча­те все по­ве­че же­ни да раж­дат във Ве­ли­ко Тър­но­во?
– Ня­ма­ме проб­ле­ми с ко­лек­ти­ва, все­ки си раз­би­ра от ра­бо­та­та. След­ва­ме мо­де­ла на аме­ри­кан­с­ко­то аку­шер­с­т­во на Уи­лямс и то­ва е на­ша­та биб­лия. То­зи мо­дел е най-бли­зо до при­ро­до­съ­об­раз­но­то раж­да­не, но ня­ма кой знае как­ва съ­щес­т­ве­на раз­ли­ка с бъл­гар­с­ко­то аку­шер­с­т­во. Аме­ри­кан­ци­те пра­вят съ­пос­тав­ка меж­ду рис­ко­ве­те при раж­да­не в бол­ни­ца и вкъ­щи. Опи­са­ни са при­ме­ри как след 50-те го­ди­ни на ми­на­лия век все по­ве­че же­ни за­поч­ват да раж­дат в бол­ни­ца и май­чи­на­та смър­т­ност спа­да. То­ва се от­на­ся до 2000 г. След то­ва се уве­ли­ча­ват опе­ра­тив­ни­те раж­да­ния и май­чи­на­та смър­т­ност за­поч­ва да се уве­ли­ча­ва, ка­то при­чи­на за то­ва се смя­тат пре­ко­мер­но­то при­ла­га­не на опе­ра­ци­и­те. Та­зи опе­ра­тив­на на­ме­са има дъл­гос­ро­чен ефект и при нея мо­гат да се по­лу­чат срас­т­ва­ния. Пов­тор­на­та опе­ра­ция за ко­рек­ци­я­та им съ­що но­си риск за смърт на же­на­та.
Но то­ва, ко­е­то е опи­са­но в учеб­ни­ци­те, не ви­на­ги ста­ва в ре­ал­ност­та. Вся­ко раж­да­не е раз­лич­но, има мно­го ню­ан­си и все­ки ги­не­ко­лог си е съз­дал сте­ре­о­тип. По­ве­че­то от ко­ле­ги­те ми из­чак­ва­ме и по­ма­га­ме на же­на­та да ро­ди ес­тес­т­ве­но. Раз­би­ра се, по чис­то ме­ди­цин­с­ки ин­ди­ка­ции мо­же да се стиг­не до ди­ри­жи­ра­но раж­да­не. То­ва се пра­ви най-чес­то, ко­га­то бре­мен­ност­та е съ­път­с­т­ва­на със за­бо­ля­ва­ния и раж­да­не­то тряб­ва да прик­лю­чи по-ра­но, с цел да се спа­си жи­во­тът на май­ка­та и пло­да. Съ­що та­ка в оп­ре­де­ле­ни си­ту­а­ции, ко­га­то има пре­но­се­на бре­мен­ност. Но вся­ка на­ме­са при нор­мал­но­то раж­да­не е не­фи­зи­о­ло­гич­на. И мно­го чес­то в та­ки­ва слу­чаи раж­да­не­то мо­же да за­вър­ши с не­же­ла­на опе­ра­ция. Аз съ­що съм про­тив та­ка­ва на­ме­са. В та­зи връз­ка с ко­ле­ги­те ня­ма­ме раз­ног­ла­сия, при­дър­жа­ме се към опи­та на най-доб­ро­то аме­ри­кан­с­ко аку­шер­с­т­во.
Но­во­то, от­как­то аз съм тук, е, че ве­че пра­вим ла­па­рос­коп­с­ки опе­ра­ции при кис­ти, из­вън­ма­точ­на бре­мен­ност и ди­аг­нос­ти­ка. Пред­с­тои да обу­чим още аку­шер­ки, има­ме на­ме­ре­ние да раз­ши­рим и ла­па­рос­коп­с­ки­те опе­ра­ции с по-слож­ни ин­тер­вен­ции. Два­ма ле­ка­ри ра­бо­тим в та­зи на­со­ка.
– В от­де­ле­ни­е­то има ли но­ви ле­ка­ри?
– Не, ня­ма, най-мла­да­та ни ко­леж­ка е на 44 го­ди­ни.
– А как от­го­ва­ря­те на но­ви­те изис­к­ва­ния на же­ни­те, ко­и­то ис­кат да бъ­дат в са­мос­то­я­тел­ни стаи с удоб­с­т­ва или пък оп­ре­де­лят на­чи­на на раж­да­не?
– В об­ласт­та жи­ве­ят мно­го чуж­ден­ци, ко­и­то раж­дат де­ца­та си при нас. Нас­ко­ро ед­на ан­г­ли­чан­ка дой­де в от­де­ле­ни­е­то на пред­ва­ри­тел­ни раз­го­во­ри, за да раз­бе­ре да­ли мо­же да ѝ оси­гу­рим ус­ло­ви­я­та, как­ви­то ги има в Ан­г­лия. Пре­ди две го­ди­ни аз по­се­тих Ос­т­ро­ва и раз­б­рах, че бъл­гар­с­ко­то аку­шер­с­т­во и ги­не­ко­ло­гия е по-нап­ред от ан­г­лийс­ко­то. Же­ни­те там в по­ве­че­то слу­чаи раж­дат без ле­кар, са­мо с аку­шер­ка. И то­ва, ко­е­то ме из­не­на­да, е, че ро­дил­ки­те не вли­зат в ро­дил­ни­те за­ли, а раж­дат на лег­ла­та, по зе­мя­та, в ком­па­ни­я­та на съп­ру­зи­те си. Ос­вен то­ва бре­мен­ни­те же­ни не поз­во­ля­ват да им се нап­ра­ви не­об­хо­ди­мия то­а­лет и да бъ­дат прег­леж­да­ни от ле­кар пре­ди то­ва.
Та­зи ан­г­ли­чан­ка, бре­мен­на с пе­то­то си де­те, по­ис­ка да раж­да не на ро­дил­на ма­са, а клек­на­ла, как­то пре­ди то­ва. Но аз я убе­дих да при­е­ме на­ши­те ус­ло­вия и тя се съг­ла­си. Все пак то­ва е пе­то раж­да­не и вся­ко след­ва­що крие риск за жи­во­та на май­ка­та.
– Как­во мис­ли­те за раж­да­не­то вкъ­щи?
– В Бъл­га­рия то­ва не мо­же да се слу­чи и до­ри не го ко­мен­ти­ра­ме. На­ис­ти­на в дру­ги стра­ни има та­ка­ва прак­ти­ка, но до къ­ща­та на ро­дил­ка­та стои мо­бил­на опе­ра­ци­он­на. Бо­га­ти­те дър­жа­ви мо­гат да си го поз­во­лят.
– В Бъл­га­рия ве­че се прак­ти­ку­ва и раж­да­не под хип­но­за, за да не се усе­ща бол­ка­та. То по­не не изис­к­ва до­пъл­ни­тел­ни ма­те­ри­ал­ни ус­ло­вия.
– Та­ко­ва раж­да­не ня­ма. То за­ся­га най-дъл­бо­ки­те струк­ту­ри на мо­зъ­ка, до­ка­то хип­но­за­та дейс­т­ва по­вър­х­нос­т­но. Та­ка че бол­ка­та ня­ма как да се пре­мах­не по то­зи на­чин. Ако ис­ка ед­на же­на да ня­ма бол­ка при раж­да­не, мо­же да ѝ се пос­та­ви епи­ду­рал­на упой­ка в гръб­нач­ния стълб. Но тя си има по­ло­жи­тел­ни и от­ри­ца­тел­ни пос­лед­с­т­вия. При по­ве­че же­ни ня­ма ни­как­ви оп­лак­ва­ния след раж­да­не­то с упой­ка. Но при дру­ги се по­я­вя­ва гла­во­бо­лие, ко­е­то ос­та­ва за цял жи­вот, има бол­ка и в гръб­нач­ния стълб. Аз оба­че смя­там, че при раж­да­не бол­ка тряб­ва да има и же­на­та тряб­ва да я усе­ща, но тя да не е пре­ко­мер­на.
– А да­ли бе­бе­то съ­що усе­ща бол­ка­та при са­мо­то раж­да­не?
– Да, усе­ща, но има един мно­го ин­те­ре­сен факт. Бе­бе­то пом­ни от 8-ата сед­ми­ца на за­ро­ди­ша как­во се е слу­чи­ло с май­ка­та по вре­ме на бре­мен­ност­та. Има слу­чаи ве­че на 20 го­ди­ни де­те­то да при­пом­ни на май­ка си, че ко­га­то е би­ла бре­мен­на, се е слу­чи­ло еди-как­во си.
Нап­ри­мер, ко­га­то май­ка­та пу­ши ка­то бре­мен­на, бе­бе­то съ­що е в до­сег с ни­ко­ти­на и то се раж­да с оп­ре­де­ле­на за­ви­си­мост и стре­меж към ци­га­ри­те от ран­на въз­раст. Ос­вен то­ва от ни­ко­ти­на бе­бе­то се чув­с­т­ва зле и за­поч­ва да ри­та още по­ве­че.
Ко­га­то май­ка­та пу­ши и про­дъл­жа­ва да кър­ми бе­бе­то, то има мно­го по­ве­че ко­ли­ки, а то­ва не го зна­ят мно­го же­ни, ко­и­то не се от­каз­ват от ци­га­ри­те. Ние в от­де­ле­ни­е­то им го­во­рим за те­зи не­ща, до­ри за то­ва, че при пов­та­ря­щи­те се абор­ти ед­на от при­чи­ни­те за то­ва е тю­тю­но­пу­ше­не­то и то­ва ве­че е до­ка­за­но.
– За­поч­на ли бъл­гар­ка­та да раж­да по­ве­че?
– Не, мла­ди­те хо­ра бя­гат в чуж­би­на, там раж­дат де­ца­та си, ко­и­то ня­ма да се вър­нат в Бъл­га­рия. Наб­лю­да­вам се­га на­ши­те де­ца, те са по-дру­ги. Не виж­дат пер­с­пек­ти­ва у нас, умис­ле­ни са, не се рад­ват, за­що­то ня­мат дос­та­тъч­но па­ри, за да от­г­леж­дат своите де­ца. В стра­на­та ни има го­ля­мо раз­с­ло­е­ние на бед­ни и бо­га­ти и мла­ди­те хо­ра до­ри не се же­нят. Ло­шо­то е, че не раж­дат и де­ца. При ро­ми­те е по-дру­го, при тях ня­ма де­мог­раф­с­ка кри­за.
– Бя­гат ли ром­с­ки ро­дил­ки от от­де­ле­ни­е­то, ка­то си ос­та­вят де­ца­та за от­г­леж­да­не?
– Бя­гат и ние не ги спи­ра­ме, не сме зат­вор. Он­зи ден ед­на же­на с тре­то раж­да­не си ос­та­ви де­те­то и по­бър­за да се вър­не в Гер­ма­ния, къ­де­то ра­бо­ти.
– Д-р Ко­жу­ха­ров, ко­га­то пос­тъ­пих­те в от­де­ле­ни­е­то спо­де­лих­те, че е не­об­хо­дим ре­монт на ро­дил­на­та за­ла. То­ва слу­чи ли се?
– Още не, а има­ме нуж­да и от но­ва апа­ра­ту­ра. В от­де­ле­ни­е­то ня­ма­ме ре­а­ни­ма­ция, а пра­вим и ги­не­ко­ло­гич­ни опе­ра­ции. През ля­то­то в ста­и­те го­ре­щи­на­та е мно­го го­ля­ма, ня­ма до­ри що­ри, да не го­во­рим за кли­ма­ти­ци. А поч­ти все­ки ден има­ме ро­дил­ка със сек­цио. Те­зи опе­ра­ции се уве­ли­чи­ха мно­го, ид­ват все по­ве­че же­ни с па­то­ло­гия. В край­на смет­ка опе­ра­тив­ни­те раж­да­ния се из­рав­ни­ха с нор­мал­ни­те. Ми­на­лия пе­тък имах­ме три раж­да­ния, и то с опе­ра­ция. Ос­вен то­ва се раж­дат и мно­го не­до­но­се­ни бе­бе­та.
Но ис­кам да се вър­на на пър­вия ви въп­рос за би­то­ви­те ус­ло­вия в от­де­ле­ни­е­то. Съв­ре­мен­на­та же­на ве­че дър­жи на то­ва, а ние ня­ма как­во да пред­ло­жим, има­ме са­мо ед­на са­мос­то­я­тел­на стая, ко­я­то се нуж­дае от пре­ус­т­ройс­т­во, за­що­то е с ед­но лег­ло за ро­дил­ка­та. Ко­га­то е за­е­та ста­я­та, дру­га ня­ма. Ид­ват же­ни, ко­и­то ис­кат да раж­дат при нас, но пър­во раз­г­леж­дат от­де­ле­ни­е­то. Съв­ре­мен­на­та бъл­гар­ка не е жи­вя­ла в ста­ри­те ус­ло­вия и не мо­же да си по­мис­ли да из­пол­з­ва об­ща то­а­лет­на. Пос­ле по­ве­че­то от тях оти­ват в Пле­вен или в дру­ги гра­до­ве, къ­де­то има по-доб­ра ба­за. Там са об­за­ве­де­ни вип стаи с по­ве­че лег­ла за близ­ки­те, ко­и­то прид­ру­жа­ват ро­дил­ки­те. Ста­ва та­ка, че же­ни с па­ри ид­ват и пла­щат за по-доб­ри ус­ло­вия, а ние не мо­жем да ги пре­дос­та­вим. Жал­ко е то­ва, че има­ме мно­го доб­ри спе­ци­а­лис­ти, но бре­мен­ни­те же­ни ве­че дър­жат и на об­с­та­нов­ка­та. За тях раж­да­не­то е не­заб­ра­вим миг и те ис­кат да го из­жи­ве­ят дос­той­но.
– Кол­ко пла­ща здрав­на­та ка­са за ед­но раж­да­не?
– В Гър­ция раж­да­не с опе­ра­ция стру­ва 9000 ев­ро, а при нас – 500 лв. за нор­мал­но или сек­цио. Мо­ти­ви­те за ед­нак­ва­та це­на са, че ако се уве­ли­чи стой­ност­та на сек­ци­о­то, ще се спе­ку­ли­ра. Не се взи­ма под вни­ма­ние, че при опе­ра­ци­я­та учас­т­ват най-мал­ко че­ти­ри еки­па от спе­ци­а­лис­ти и рис­кът е мно­го по-го­лям от ес­тес­т­ве­но­то раж­да­не. Те­зи 500 лв. не пок­ри­ват до­ри кон­су­ма­ти­ви­те, апа­ра­ту­ра­та и упой­ка­та, да не го­во­рим за ме­ди­цин­с­кия труд. Се­га се мъ­чим да из­пол­з­ва­ме аме­ри­кан­с­кия мо­дел за аку­шер­с­т­во. Ако те дой­дат при нас в те­зи ус­ло­вия, ни­що не мо­гат да нап­ра­вят. А ние прос­то сме ге­рои да си вър­шим ра­бо­та­та и за ми­на­ла­та го­ди­на ня­ма­ме по­чи­на­ла ро­дил­ка. Ня­ма­ме до­ри нов ехог­раф.
– Днес е Ба­бин­ден, д-р Ко­жу­ха­ров, за пър­ви път след мно­го го­ди­ни ра­бо­та в Гор­на Оря­хо­ви­ца ще пос­рещ­не­те праз­ни­ка на но­во мяс­то. До­во­лен ли сте от дей­ност­та в от­де­ле­ни­е­то?
– Ис­кам да поз­д­ра­вя и да бла­го­да­ря на це­лия ко­лек­тив за все­от­дай­ния труд. Из­п­ра­тих­ме 2014 година с 588 бе­бе­та, ка­то мом­че­та­та са с 6 по­ве­че от мо­ми­че­та­та. Има­ме ро­де­ни нор­мал­но здра­ви бе­бе­та по 4,400 и 4,600 кг, ле­ку­ва­ли сме и 696 же­ни в ги­не­ко­ло­ги­я­та. През три­те сек­то­ра на от­де­ле­ни­е­то са пре­ми­на­ли 1336 бол­ни, бре­мен­ни и ро­дил­ки. За но­ва­та го­ди­на ве­че са проп­ла­ка­ли по­ве­че от 19 бе­бе­та.
Ва­ся ТЕРЗИЕВА
сн. ар­хив

loading...
Пътни строежи - Велико Търново