Д-р Мария Георгиева оглавява Центъра за асистирана репродукция при Министерството на здравеопазването. Наскоро тя беше в Павликени заедно с представители на пациентски организации, на фондациите “Искам бебе” и “Майки за донорство”, както и на лекари специалисти, работещи в областта на асистираната репродукция. Заедно с представители на община Павликени тук беше проведен форум по проблемите на двойки, които имат нужда от асистирана репродукция. Един от поводите това да се случи тук е присъединяването на община Павликени от миналата година към общините в България (вече 41 на брой), които заделят средства от своите бюджети за подпомагане на семействата, които имат репродуктивни проблеми. Д-р Мария Георгиева е детски лекар, работила е като педиатър в Сливен, по-късно и в Националната здравноосигурителна каса. Оглавява Центъра за асистирана репродукция от неговото създаване през 2009 година.
– Д-р Георгиева, как оценявате форума “Искам бебе” в Павликени, доволна ли сте от дебата?
– Много съм доволна от форума, който се проведе в Павликени. Макар и да нямаше много посетители, все пак бяха представени всички организации, които имат отношение към проблема: Тук бяха представители на пациентски организации, аз съм от Центъра за подпомагане на асистираната репродукция, бяха колеги от Медицинския център в Плевен, представители на общинското ръководство в Павликени: кметът инж. Емануил Манолов, председателят на Общинския съвет, общински съветници – всички, които заедно работим за повече деца, за бъдещето.
– Колко сериозен е у нас проблемът с нарушената репродуктивност в българското семейство?
– Оказа се, че е много сериозен. Според проучвания над 145 000 двойки са засегнати от този проблем. На фона на това колко сериозен е демографският срив у нас, колко са ражданията и колко са умиранията, не е без значение какво е възпроизводството.
– Какво е вашето впечатление, достатъчно наясно ли са тези семейни двойки с това, че имат проблеми с възпроизводството, търсят ли начини за тяхното решаване, или най-често тези проблеми остават скрити в самото семейство?
– За повечето хора темата е доста лична, доста чувствителна за обществено обсъждане. Първо, доста трудно е за много хора да вземат решение да тръгнат по пътя на определяне на техния проблем. Нашият Център има договори с 31 клиники за извършване на процедурата “Ин витро” в цялата страна. От 17 станаха вече 31. Нашите български лекари работят много добре в тази посока, имат реализирани добри успехи. Наличието на повече клиники “Ин витро”, с които работи нашият Фонд, разширява достъпа на младите хора до тях. Това им дава относително спокойствие, че имат по-близък, по-улеснен контакт с лекаря, който може да им помогне.
– Как беше създаден Центърът за асистирана репродукция?
– Нашият център е създаден през 2009 година по настояване на момичетата от фондация “Искам бебе”. Една дъждовна вечер те излязоха с празни детски колички пред Министерския съвет и настояваха правителството да им обърне сериозно внимание и окаже сериозна подкрепа за решаване на техните проблеми. Сега нашият Център финансира до 3 “ин витро” процедури, като осигурява до 5000 лева за всяка процедура. Имаме изградена комисия, която разглежда медицинските индикации на кандидатстващите двойки, и по тези показатели двойките се одобряват или не за финансиране. Ние сме второстепенен разпоредител, първостепенният е Министерството на здравеопазването, и работим в рамките на отпусканите ни за годината средства от републиканския бюджет.
– С каква сума ще разполага фонд “Ин витро” тази година?
– За тази година са ни отпуснати 12 милиона лева.
– Достатъчно ли са тези средства за оказване на нужната помощ на всички кандидатстващи?
– Средногодишно от създаването на нашия фонд до сега около 3000 двойки кандидатстват при нас за финансова помощ. Това могат да са или сами момичета, или семейни двойки, или живеещи на семейни начала партньори. Досега не сме върнали никой, който има право на това, просто трябва да изчакат реда си за финансиране.
– Тази цифра 3000 двойки годишно не е ли твърде малка в сравнение с общо установените 145 000 семейни двойки с проблем?
– Така е, но останалите може би не са диагностицирани, може би не желаят, може би не отговарят на критериите, може би не са достигнали по една или друга причина до нас. Искам да уточня, че нашият фонд не се занимава с донорски програми, той финансира само “ин витро” процедури.
– Каква е обратната връзка, колко от подпомогнатите двойки се сдобиват със свои рожби благодарение на тази ваша подкрепа?
– Още при подаване на пакета документи, всеки наш кандидат се задължава с подписване на декларация да съобщи на Фонда крайния резултат от лечението му, за реализирания опит и резултата от него. Така ние можем да направим нашите полугодишни и годишни отчети. Резултатите вземаме директно и от клиниките “ин витро”, с които имаме подписани договори за сътрудничество.
– Какво е мнението ви за работата на лекарите специалисти в българските клиники “ин витро”?
– Без всякакво колебание заявявам, че нашите лекари са много добри специалисти, аз се прекланям пред това, което те правят. На срещата в Павликени беше и ръководителят на клиниката “Ин витро” в Плевен д-р Пенков, един изключителен специалист и благороден човек, без това да звучи излишно хвалебствено. А за вашата община това не е без значение, защото Плевен е съвсем наблизо.
– И все пак – колко бебета са родени благодарение на помощта на вашия фонд?
– За 2014 година можем да се похвалим с 883 живо родени бебета. А от стартирането на работата на Фонда до сега са около 4500. Това е един малък град. Или почти половината на Павликени. Аз лично много се гордея с тези цифри и това ме зарежда за живот и ми дава надежда, че не всичко е загубено. Това са прекрасни неща.
– Вие осигурявате финансовата подкрепа на младите семейства, които искат да имат деца. Но проблемът само финансов ли е? Или по-точно казано финансовата страна на проблема – тя най-важната ли е, преди нея има ли нещо друго по-важно?
– Разбира се, че има. Проблемът за всяко семейство е много личен и има своите емоционални, своите морално-психологически аспекти. Първо те трябва да се преодолеят, за да се вземе чак тогава решение за извървяване на пътя до асистираните опити за бебе.
– Това ли е най-сложният момент?
– Това е най-интимният момент.
– Какво друго трябва да направи обществото, за да има повече бебета у нас?
– От миналата година програмата на нашия Фонд е променена и му е вменена работа и по майчиното и детско здравеопазване. Много съм благодарна на правителството, че взе решение да възроди специалната грижа към майките и децата. Но за да стигнем до някакъв добър резултат, трябва да обединим усилията си. Да предлагаме интегрирани услуги на младите хора. Специално в нашата работна група взехме решение да тръгнем от най-предния фронт. В смисъл – информация, образование, култура на младите хора – те имат нужда да знаят какво се случва в организма им в даден възрастов период, да ги образоваме и информираме много по-добре и по-навреме за неща, които са жизнено важни за тях.
– Имате ли представа на каква средна възраст обикновено потърсват помощ двойките у нас?
– У нас е около 35 години.
– Не е ли късно?
– Според мен е доста късно на тази възраст да се търси помощ. Би било по-добре това да става 10-тина години по-рано. Но това са индивидуални решения. Знаете, че днес съответната група млади хора държат да са добре образовани, да имат добра работа, добро заплащане, висок социален статус. И чак след това вече идва ред да се мисли за продължаване на рода.
– Какво предстои пред вашия център, как вие лично оценявате неговата работа?
– Нашият център работи добре. Ние сме екип от 5 жени, лекари, финансисти, юристи. Хората от комисията са изтъкнати наши републикански специалисти. Отделно от това имаме и Обществен съвет, в който членуват специалисти от републикански мащаб, юристи,психолози и всички ние се опитваме да работим в името на каузата – да се родят повече деца. Имаме вече около 29 000 досиета. Това са свидетелства за направени първи, втори или трети опит от хиляди двойки, които искат да имат дете.
– Какви са конкретните условия една жена да кандидатства за финансиране при Вас?
– Първото условие е момичето да бъде на възраст до 43 години и да си избере клиника, която е акредитирана за дейности по асистирана репродукция. Отива в клиниката, там се извършват нужните прегледи и изследвания и се преценява какъв е проблемът и дали ще може да се ползва нашето финансиране. Водещо е момичето. След това в клиниката се подготвя пакетът документи, които се изискват от правилника, и тези документи трябва да дойдат при нас – независимо дали ще ги донесат лично, по куриер, или служебно чрез клиниките, в които си правят изследванията. Нашият офис се намира в София, на бул. “Акад. Иван Гешов” 15, 11 ет.
– Какво бихте пожелали и бихте посъветвали колебаещите се да кандидатстват за помощ за бебе семейства?
– Това, което бих пожелала, е да са здрави, да се държат здраво за ръце и смело да се борят за щастието си.
– Какво е преживяването , когато преминалите благополучно дългия път родители Ви се обадят, за да благодарят?
– Да, имаме много такива случаи. Трябва да Ви кажа, че това е едно невероятно преживяване. Понякога станалите вече родители изпращат снимка на своите бебета или пък идват с бебчето при нас във фонда. Това се случва много често. И нашата радост е неописуема. Знаете – няма по-голяма земна радост от това да гушнеш детенце.
Елка СПАСОВА, сн. авторката
