Трябва да ставаме и да се раздвижваме на всеки час

Д-р Мариета Караджова е главен асистент към катедрата по неврология на Медицинския университет в София и работи в клиника по неврология на Александровска болница. Председател е на Българското дружество по мануална медицина на вертеброгенните заболявания, което е член на Европейското научно дружество по мануална медицина. Практикува мануална медицина от 2001 г., а от 2003 г. обучава по тази специалност лекари, специалисти по неврология и физикална медицина.
Д-р Караджова има защитена дисертация в областта на мануалната терапия при болка в кръста. Твърди, че днес най-често тази болка засяга българите със заседнал начин на живот. Освен дълго стоящите на бюрото, страдат и шофьорите, като много от тях решават да компенсират обездвижването с инцидентен спорт. И щом го сторят, натоварват рязко гръбнака и тогава се появява болка. Обикновено такива хора търсят чакръкчии, а това понякога крие риск, защото болката може да се появи и от скрито заболяване, противопоказано на мануална терапия.

– Д-р Караджова, каква е разликата между лечението на лекарите по мануална медицина и чакръкчиите?
– Мануалната терапия се провежда най-често, когато има болка във врата, гърба или кръста. Лекарят по мануална медицина прави задълбочен преглед на неврологичния статус, физикално изследване и обезатeлна мануална диагностика. Така може да се разбере от кое ниво на гръбнака произлиза болката, за да се прицелим в нея.
Чакръкчиите са народни лечители и са предавали занаята – техниките на “изпукване”, от баща на син. Разликата между тях и лекарите по мануална медицина е в това, че докторите познават заболяванията, стоящи зад болката, и дали те не са противопоказани за такова лечение. Наистина 90-95 процента от болката в гръбнака се дължи на неправилна поза, вдигане на тежко, микротравми и спорт. Но има и случаи, когато болката в гръбнака е сигнал за заболявания на вътрешни органи. Може да са разсейки, тумор, туберкулоза на прешлена, гнойно възпаление на диска, кръвни заболявания и др. Ако човек не е запознат с тези заболявания, може да реши, че става дума за банално механично нарушение и така да навреди на пациента. От друга страна, квалифицираните лекари подбират най-щадящите и безопасни техники за лечение.
5 процента от пациентите, доверили се на чакръкчии, са получили усложнения.
Важно е да се знае, че терапията не трябва да причинява болка и ако има такава, не трябва да се прави. За жалост пациентите с усложнения не се връщат при чакръкчията и той не разбира, че им е навредил. В България е популярно, когато се “сецнеш”, или ако те боли гърбът, да отидеш при чакръкчията. Необходимо е обаче да се търсят лекари, специалисти по мануална медицина.Те са учили 6 години в университета, после още 4-5 години за специалност, имат и допълнителна 2-годишна квалификация по мануална медицина, сертифицирани са, държали са изпит, имат диплома. Това обучение е на много високо ниво, включва теоретична и практическа част, утвърдила методите на лечение като ефективни и безопасни. В нашата школа са обучени около 100 лекари, но не всичките практикуват. Във Велико Търново работят невролозите д-р Иван Иванов и д-р Иван Чернев.
В България академичната мануална медицина е въведена през 1972 г. Досега са обучени предимно невролози и лекари по физикална и рехабилитационна медицина в медицинските университети на София и Варна. В нашето дружество членуват предимно невролози, дипломирани по мануална медицина, която е на европейско ниво. Президентите на двете авторитетни европейски организации по мануална медицина ни препоръчаха да създадем Европейски референтен център, което е голямо признание за нас.
– Защо има недоверие към мануалната медицина дори от ваши колеги?
– За съжаление не само у нас, а и в световен мащаб не се прави разлика между лечението на чакръкчиите, масажистите и кинезитерапевтите без образование и лекарите специалисти. Това важи най-вече за неврохирурзи и ортопеди, при които отиват пациенти с усложнения след некачествена мануална терапия. Без да искат тези лекари, се настройват срещу тази наука. В нашия център в Александровска болница работят четирима доктори по мануална терапия и за 40 г. не е имало нито едно усложнение. Правим необходимите изследвания на пациентите и взимаме предпазни мерки. Мануалната терапия не е панацея, тя е естествен начин на лечение и резултатът се вижда веднага. Не трябва да се практикува при тумори, метастази, счупвания, възпалителни заболявания на гръбнака, кръвни злокачествени болести, вродени особености и др.
– Възможно ли е в България мануалната медицина да се практикува само от квалифицирани лекари и да се забрани на самозваните лечители да работят?
– Едва ли може да има такава забрана, защото чакръкчиите са помогнали на много хора и те ще продължат да ги търсят. Но те трябва да носят отговорност, ако са навредили, както ние поемаме такава при влошаване на болни.
– Все повече млади хора се оплакват от болка в гръбнака. Какви са причините за това и може ли тя да се избегне?
– Единственият съвет, който мога да дам, е хората да се движат повече, защото голяма част от тях имат заседнал живот. И то не ударно само в събота и неделя, а движенията да бъдат разпределени равномерно през седмицата. Работещите на компютър трябва да се раздвижват на всеки час. Да се избягват резките навеждания и усуквания, има комплекс от упражнения, които могат да се правят.
Гръбнакът иска поддържане с движение, което стимулира кръвообращението и тонизира мускулатурата. Заседналият начин на живот пренатоварва едни и същи стави и те преждевременно остаряват. Още през 1965 г. американски учен е измерил натоварването върху лумбалния диск между третия и четвъртия прешлен при различни позиции на тялото. При хора, които седят, натоварването е 200 кг само върху този диск, а когато сме леко наведени напред, достига 270 кг. Затова е добре всяка сутрин, преди да станем от леглото, да се протегнем добре и да раздвижим китките, коленете и глезените. Това ще подобри гъвкавостта на ставите и ще раздвижи течността, която ги подхранва. Така се подготвяме за натоварванията през деня. Някои хора обаче правят голяма грешка с прекалената раздвиженост. Навеждането много често с разтягане да се достигнат пръстите на краката, не е полезно. Препоръчва се преди спорт тялото да се загрява.
Седящите дълго време пред компютъра често страдат от дископатия. Ако не се вземат мерки, настъпва притискането на нервни структури. Така нервните влакна се увреждат и загиват, стига се до слабост в мускулите. Това са нарушения при крайните степени на дископатията – дисковата херния.
Доста често пациентите питат могат ли да увредят гръбнака си с бягане 3-4 пъти в седмицата. Ако той е здрав, отговорът е не. Ако се използват качествени маратонки и се тича по трева, пътеки на стадиона, в гората, това е най-доброто движение. Не тичайте по асфалт, доброто решение е също да плувате, да ходите, да практикувате туризъм.
Вася ТЕРЗИЕВА
сн. авторката