Д-р Мариела Йовчева: “Пациентът е единно цяло, не само индивид с оплаквания, а и личност с душевност”

Публикувано на чт, 25 юни 2015
4561 четения

Д-р Мариела Йовчева е възпитаник на престижната Природо-математическа гимназия “Академик Иван Гюзелев” в Габрово – профил аналитична химия. Дипломира се с отличие като лекар в Медицинска академия, София. Има богат професионален опит в областта на кардиологията, пулмологията, вътрешната медицина, психологията. Специалист в областта на образната диагностика на щитовидната жлеза, ехографията на коремни органи, биорезонансната диагностика и газоразрядната визуализация. Придобива квалификация по здравен мениджмънт.

– Д-р Йовчева, защо избрахте медицината като своя професия и мислите ли, че всеки успешно положил приемните изпити впоследствие се реализира като добър лекар?
– Желанието ми да стана лекар датира от ученическата скамейка. Тогава бях водена единствено от любопитството. В Медицинския университет то прерасна в стремеж за усъвършенстване. Осъзнах, че познанията и квалификацията, които получавам, в бъдеще ще определят човешкото здраве и живот. Що се отнася до понятието добър лекар – с увереност заявявам, че отличната теоретична подготовка е само предпоставка, но не и гаранция за това. Необходими са практически умения, логическа мисъл, чувство на отговорност, интуиция, коректност. Добрият лекар има не само знания, но и сърце за човешкото страдание. В крайна сметка доколко успешно се справяме ние, лекарите, могат да кажат пациентите и резултатите.
– Избрали сте ендокринологията като своя специалност, защо именно нея?
– Винаги в своята подготовка съм се стремяла да откривам логическите взаимовръзки между фактите. Ендокринологията следва точно този стил. Тя обяснява огромен брой проблеми. Познаването на нарушенията в жлезите с вътрешна секреция и обмяната на веществата е важно, масова патология e.
– Д-р Йовчева, какво е мнението ви за слабостите в здравната система?
– В повечето случаи се предписва симптоматична терапия, подтискаща конкретно оплакване, но не се търси причината. За съжаление системата в България е така организирана, че лекарите нямат възможност за разговор с пациента. Аз винаги съм се придържала към една максима “Който добре разпитва – добре диагностицира”. Големият проблем не е, че пациентите попадат при лоши лекари или приемат некачествени медикаменти, а в това, че малко колеги търсят обяснение за състоянието. В повечето случаи на пациента се гледа само като на индивид с оплаквания, но не и като на личност с душевност. Все по-често ставам свидетел на това как невротичните разстройства се соматизират, т.е. поради проблем в психо-емоционалното състояние се проявяват всевъзможни вътрешни оплаквания.
– Ако имаше възможност, какво бихте желали да бъде променено в системата?
– Нека не разчитаме само на законови промени, въпреки че и това би било добре. Психологията на българина е ориентирана по-скоро към това някой друг да реши проблема. Аз мисля, че промяната трябва да бъде преди всичко в самите нас. Няма такава наредба, която да те направи по-отговорен, по-добър професионалист, по-съпричастен човек. В широк мащаб считам, че трябва да се разработи национална програма за предпазване и лечение на захарния диабет, който за България, пък и в световен мащаб, е вече пандемия.
– Разкажете накратко за методиките, с които допълнително се занимавате, като биорезонансна диагностика и газоразрядна визуализация.
– Касае се за апаратно изследване, даващо цялостна представа за здравословното състояние. Напълно безвредно и безболезнено. Отлични скринингови методи. Ценното е, че се улавят проблеми в много ранен стадий, далеч преди клиничната проява. Въпреки че съм ендокринолог никога не се интересувам само от конкретния проблем на пациента, а и от съпътстващите, както и от психичното му състояние. Гледам на човека като единно цяло. След края на прегледа контактът с пациента не приключва. Важно е какво се случва впоследствие, винаги целя резултат, т.е. подобрение в състоянието или излекуване. Собствената ми удовлетвореност и признателност на пациентите са най-голямата ми награда.
– Кои според вас методи на лечение са по-успешни: класическите или нетрадиционните?
– В своята работа аз съчетавам и двата подхода. Това, което в България е алтернативно, в други страни е традиционно. Важно е, че всеки човек е индивидуалност от проблеми и като такава трябва да бъде преценена персонално. Определено не ми допада склонността на много българи да отричат неща, чиято същност не познават.
– Значи разчитате не само на лекарствени средства, а и на природни добавки, работейки в МЦ “Унимед”?
– Медицински център “Унимед” е център по интегративна (обединяваща) медицина. Екипът съчетава поредица от класически и нетрадиционни похвати. Всеки един от тях дава своя принос в оздравяването на пациента. Всеки организъм пази потенциал за самовъзстановяване. Натуропатичните (природосъобразни) методи, които използваме, само подпомагат този процес. Идеята е да се разчита не само на лекарствени средства, но и на природни добавки.
– Д-р Йовчева, кои пациенти са ваш обект?
– Обикновено хората свързват ендокринологията само със захарния диабет. Това далеч не е така. Наши ангажименти са и болестите на щитовидната жлеза, проблемите с телесното тегло, метаболитният синдром (комбинация от артериална хипертония, наднормено тегло, завишени холестерол и кръвна захар), отклоненията в мастния профил, остеопорозата (намалената костна плътност), свързана понякога със смъртоносни фрактури, проблеми в пубертетното развитие, подаграта, понижената сексуална способност при мъжете, безплодието, хипофизни, надбъбречни тумори и редица други. Мащабен проблем са и т.нар. ендокринни хипертонии, които се дължат на ендокринно заболяване и трудно повлияващи се от лечение. Малцина знаят, че невро-психичните отклонения понякога са проява на ендокринно заболяване.
– Какъв е коментарът ви за социалната значимост на диабета?
– Това е проблем не само на личността, а и на семейството, на обществото. Мнението ми за заболяването е изцяло ръководено от националните и световни статистически данни. Усложненията при неадекватно лекуваните понякога са пагубни. Не малко губят завинаги зрение, други стигат до хемодиализа, на всeки тридесет секунди някъде по света се ампутира крайник. Аз бих желала пациентите да се уверят в това, че проблемът не е само на лекарите, но и техен ангажимент. Не единствено медикаментите, а и правилният диетичен и двигателен режим са от полза. Убедена съм, че ако страдащите бяха по-информирани за проблема, пораженията биха били по-малко.
– Споделихте ни за една своя амбиция. Във връзка с това кажете нещо по-конкретно.
– Идеята ми е да бъде създадено и организирано сдружение на диабетно болните пациенти и тези, страдащи от обменни заболявания на територията на нашата община. Там техните проблеми ще бъдат обсъждани, хората ще се обучават за справяне в проблемни ситуации, свързани със здравето.
– Д-р Йовчева, масово хората споделят проблеми с щитовидната жлеза. Стресът ли е основната причина за това?
– Конкретна причина никой не би могъл да назове. В повечето случаи има съвкупност от фактори. Факт е, че заболеваемостта е по-висока в страните, преживели радиационно облъчване, както и в районите с недостиг на йод. Предвид тази ситуация всеки един от нас е потенциално застрашен. За някои от автоимунните заболявания, като базедова болест, със сигурност са доказани някои отключващи моменти – стрес, тютюнопушене, вируси.
– Крият ли риск възлите на щитовидната жлеза?
– Повечето са доброкачествени образувания, но съществуват и такива със злокачествен рaстеж. За да се установи възел, е важно първо той да се търси. Откриването е въпрос не само на обичаен преглед, но и на ехографско изследване. Малките образования не могат да бъдат усетени с ръка. Ултразвуковото изследване може да ориентира към произхода на възела, но стопроцентова диагноза се поставя единствено с биопсия. Възли с малки размери, ненарастващи във времето, само се проследяват, по правило при размер над 2-3 см се препоръчва оперативно отстраняване. Поведението се диктува и от функционалното състояние на жлезата, т.е по отклоненията в нивото на хормоните. Във всички случаи има ли такъв проблем трябва да се търси компетентното мнение на ендокринолог.
– Кои са симптомите, които трябва да ни отведат при ендокринолог?
– Въпросът е твърде обширен, затова ще спомена само най-разпространените оплаквания: сухота в устата, често уриниране, повишен апетит, сърбежи по кожата, наддаване както и загуба на тегло, сърцебиене, изпотяване, подуване в областта на шията, трудно повлияващо се от лечение повишено артериално налягане, главоболие съчетано със смущения в зрението, повишено окосмяване по тялото, болки в областта на гръбнака и костите, лесна уморяемост, повишена нервност и т.н.
– Необходими ли са профилактични прегледи при липса на оплаквания?
– Аз мисля, че опазването на здравето е задължение на всеки. Логично е, че колкото по-своевременно е открит проблем, толкова шансът за възстановяване и оздравяване е по-висок. Смисълът е в ранното поставяне на диагнозата и намаляване на риска от усложнения. Всеки разумен и уважаващ себе си човек би профилактирал здравословното си състояние. Инвалидизацията и влошеното качество на живот не са от полза за никого.
– Все повече напоследък пада възрастовата граница на заболели от диабет. Коя е причината?
– При децата това е автоимунен процес, т.е. образуване на антитела, насочени срещу инсулина. Там нищо като поведение не може да бъде направено за предотвратяване на болестта. При възрастните пациенти това съвсем не е така. Редуцирането на теглото, повишаването на двигателната активност, спиране на тютюнопушенето са от значение за ограничаване на опасността.
За контакти:
Медицински център “Унимед”
Севлиево, ул. “Никола Петков” 30,
GSM 0893/393 330
Габрово, ул. “Ивайло” 1, ет. 3,
GSM 0893/393 340
Д-р Мариела Йовчева,
GSM 0893/393 344

loading...
Пътни строежи - Велико Търново