Държавата трябва да открие социални кабинети за лечение на болните без
здравни вноски, за да не се натоварват спешните филиали, предлага неврологът
Заради агресивни пациенти лекари вече имат нужда от спешна помощ, твърди д-р Иван Иванов, управител на МБАЛ “Свети Иван Рилски” в Горна Оряховица. През последните години зачестяват случаите на хулигански прояви и лошо отношение на пациенти към медиците, а от началото на 2017 г. няма отделение, което да не е отчело нападки и закани. Най-много са те в отделенията по вътрешни болести и Педиатрията, където има повече пациенти от малцинствата, казва шефът на болницата. И добавя, че при подобни инциденти най-често персоналът се оправя сам, защото не може да разчита на тромавите процедури в съдебната система. Само за два от случаите, единият от които беше преди дни в Спешния филиал на болницата, когато ядосана баба налетя на медицинска сестра, са сезирани полицията и прокуратурата.
Инфекциозното отделение, на което д-р Наталия Пулева е началник, също си има своите “звезди”. Наскоро тя е била обиждана и нападана от родители на дете, настанено в отделението. Д-р Пулева обаче е сезирала полицията и Районната прокуратура, а нападателят е бил осъден много бързо. Не е отшумял и случаят с нападнатата от баба заради внуче медицинска сестра Петя Стоименова именно в Спешния филиал. Бабата, която се оказа и криминално проявена, е осъдена бързо. Медицинската сестра, освен че остава в Спешна помощ, започва работа и в болницата, които са две отделни здравни заведения, казва д-р Иванов. И допълва, че поради зачестилите криминални прояви срещу медиците в болницата има 15 охранителни камери, поставени на невралгични места. Вратите на отделенията също са снабдени със специална система и не могат да се отварят от случайни лица.
Д-р Иванов е категоричен, че за агресията не толкова са виновни медиите, като се твърди, че те настройвали обществото срещу лекарите, нито пък етническият статус на повечето извършители, а вината е в нормативната база. Според шефа на болницата, в здравното законодателство не е добре регламентирано кой точно пациент е спешен. Да, има стандарт за това в системата на спешна помощ, но на практика той не може да се приложи изцяло. Много често във филиалите идват хора, които нямат нужда наистина от спешна помощ. Повечето от тях нямат здравни вноски или лични лекари. Като се наложи медицинска помощ, идват при спешните медици, защото спешната помощ у нас е безплатна. Не искат да плащат за преглед при лекарите от доболничната помощ или пък нямат пари. И когато трябва да почакат по-дълго време пред спешния кабинет, недоволстват. Такива пациенти не са и социално слаби и не отговарят на регламентираните критерии на социалното министерство, което заплаща лечението именно на най-бедните болни.
Според д-р Иванов, в българското общество в момента има неравнопоставеност при пациентите. В едната група влизат именно здравнонеосигурените болни, които задръстват спешните кабинети, харчат пари, получават изследвания и консултации със специалисти и така си живеят с години. Стават привилегировани и те са именно, които се държат арогантно.
Втората група са болните хора, които редовно си плащат здравните осигуровки. Те по-рядко опират до спешна помощ, търсят предимно личните си лекари и специалистите от доболничната помощ. Може да се наложи да чакат по няколко дни, но те не проявяват хулиганство срещу лечителите си.
Според д-р Иванов, държавата трябва да регламентира по-добре достъпа до медицинска помощ според осигурителния статус на пациента. Шефът на горнооряховската болница предлага да се създадат социални кабинети, в които да лекуват здравнонеосигурените болни по определен пакет от медицински дейности. Самото лечение да поеме социалното или здравното министерство.
Адв. Мария Шаркова, специалист по медицинско право:
“Зачестилата агресия срещу медиците говори за системен проблем в
здравеопазването и правораздаването”
Агресията винаги е била криминализирана, въпросът е, че посегателството над лекарите е квалифициран състав в Наказателния кодекс, тоест, наказва се по-тежко, обясни адв. Мария Шаркова, специалист по медицинско право. Не е важно точно какъв е размерът на наказанието, а реалното му прилагане и изтърпяване. И това ще послужи за пример на останалите агресори, които посягат на лекари, учители, полицаи и др.
Зачестяването на агресията срещу медиците обаче говори за системен проблем в здравеопазването и правораздаването. Затова, когато ние, юристите, говорим за реформа в правосъдната система, не казваме за нещо абстрактно и агресията именно е свързана с нереформираното ни правосъдие и здравна система. Когато една разпоредба от Наказателния кодекс не работи, няма значение дали наказанието е по-леко или по-тежко. Тя трябва да работи и всички да си свършат работата. Не бихме могли да съществуваме като общество, ако посягаме към онези хора, които ни лекуват и спасяват живота ни. Търпейки агресията и подобни действия на омраза, ние увреждаме самите себе си. Защото в действителност ще се стигне до това да няма кой да ни лекува.
Агресията срещу лекарите е признак за слабата информираност на пациентите, за ниската ни здравна култура, смята Шаркова, според която са необходими информационни кампании за хората, за да са наясно със същността на медицинската практика. Освен това ние се нуждаем и от подобряване на комуникациите между лекари и пациенти и възвръщане на доверието между тях. Сега много често болните обвиняват лекарите за някои недъзи в системата, а те не са единствените виновници. И адв. Шаркова даде пример със САЩ, където са въведени болнични омбудсмани и медиатори, които в трудни ситуации помагат в комуникацията и за решаване на възникналите проблеми. Според нея това са добри практики и нищо не пречи и ние да ги въведем, наред с “тоягата” – най-тежките наказания. Наистина, налице е една нетърпимост от страна на обществото срещу агресорите и това е добре и успокояващо. Но пациентите трябва да черпят информация, основаваща се на базата на доказателства, и от достоверни източници, за да няма разминаване в очакванията им към медицинската помощ.
По думите на адв. Шаркова за последните няколко години се съобщават 600 случая на агресия към медици у нас, което е много обезпокояващо.
Вася ТЕРЗИЕВА, сн. архив
