В последните години се заговори за постваканционен стрес, макар това понятие все още да няма официална научна приемственост. И все пак то взе да се използва, за да се обяснят някои не твърде положителни емоции след отпуската. Има известна тенденция след дълга почивка човек да не се чувства комфортно на работното си място, колкото и да обича работата си, като изпитва безпокойство, несигурност, усещане за неадекватност, умора, главоболие, мисли за предстоящи плащания и др. Някои хора дори имат стомашни и мускулни болки, страдат от безсъние, а това често е съпроводено от предстоящата работа и с кои от ангажиментите да се справите най-напред. Това са все компоненти на реадаптация.
Някои хора преживяват тези адаптационни смущения по-силно, други по-слабо, а трети въобще не ги усещат. Масова практика е да се върнем вечерта от отпуска, а на другия ден да сме на работа. Това е погрешно, тъй като сме уморени от пътуването и ни трябват няколко дни да се възстановим.
По темата разговаряме с д-р Гергана Христова от Центъра за психично здраве във Велико Търново. Младата лекарка е работила три години в Канада в Института за клинични проучвания на еврейската обща болница в Монреал. Завършва магистратура по експериментална хирургия, като придобива и диплома от Департамента по експериментална медицина.
Д-р Христова има тригодишна специализация по психиатрия в Лондон, която ще завърши в България.
– Д-р Христова, имате интересното проучване на американските психиатри Томас Холмс и Ричард Рей, които са изследвали 5000 пациенти как са им подействали 43 различни събития. Така изследователите създават скала за оценка на стреса. На кое място се намира отпуската?
– Тази скала е от 1967 г. и още тогава Холмс и Рей са проучвали ефекта на промяната като стрес върху живота на хората. Изводът е, че всяка промяна в живота на човека предизвиква стрес, дори тя да е положителна. Според отговорите на пациентите за тези 43 събития двамата психиатри оценяват всяко от тях с определени точки, като максимумът е 100.
Разбира се, смъртта на съпруга е на първо място със 100 точки. Следват разводът, семейната раздяла, пребиваването в затвора, смъртта на близък човек в семейството, уволнението от работа, семейното помиряване, пенсионирането, болестта, бременността и т.н. Интересното е, че стресът от отпуската – с 11 точки, е в дъното на таблицата – на 41-о място. Преди нея е промяната в хранителните навици, а след нея са – празнуването на Коледа и малките законови нарушения. Но чрез тази таблица човек може да се ориентира за евентуалното повишаване на риска от заболяване на стресогенно ниво. Тя не е лечебен метод, по-скоро помага да разберем какви са потенциалните опасности при продължително състояние на психическо напрежение.
Интересното е още, че дори човек да отиде на почивка, в първите три дни също се забелязва стрес – обстановката се променя, особено ако има някои неудобства, напрежението се покачва още повече. Дори промяната в климата изисква определено време за адаптация.
Но тази таблица показва и други интересни резултати. Започването на нова работа също е голям стрес. Това се отнася още за връщането на пари, раждането на дете, промените в доходите, смяната на професията, смяната на училището и на жилището, напускането на децата от семейството и т.н. Когато човек се тестира по тази таблица и ако събере над 300 точки, има над 80 процента риск да развие някакво заболяване в близко бъдеще. Ако точките са от 150 до 299 – този риск е 50 %, ако са под 150 – опасността е 30 процента.
– Напоследък упорито се твърди, че като се върнем от отпуската, едва ли не стигаме до депресия, която все пак си е сериозно заболяване?
– Хората реагират по различен начин след почивката. Някои обаче могат да изпадат в състояние, което прилича на депресията. Но това заболяване е тежко, то си има диагностични критерии, за да бъде диагностицирано. Не може на всеки, който има понижено настроение, да поставим, че има депресия. Разбира се, пониженото настроение е един от диагностичните критерии, но има още два показателя – това са липса на енергия и неспособност човек да се радва на нещата. Има и допълнителни критерии като загуба на апетит, нарушения в съня, смущения в паметта и концентрацията. Тези състояния трябва да продължават най-малко две седмици, за да поставим диагнозата депресия.
– А дали хората с по-дълъг стаж са по-уязвими на постваканционния стрес?
– Не ми е известно да има доказателство, че това е така. Всеки реагира индивидуално, понякога хората с дълъг стаж си имат рутината и тя помага да се адаптират по-бързо към работното си място. Но тук пък има друго нещо – по-възрастните хора вече имат хронични заболявания, които им пречат и ги поставят в рисковата група. Защото при тях влияят по-силно и климатичните промени. Когато температурата се повиши с повече от 15 градуса, тези хронични болести се обострят. А те са обикновено хипертония, диабет, неврологични състояния.
– Продължителността на отпуската влияе ли върху неразположението, което ни спохожда първите дни в офиса?
– По този въпрос също има интересно проучване. Според него оптималната отпуска за почивка е три седмици. До третия ден напрежението за адаптацията ескалира, а после спада и човек започва пълноценно да си почива до третата седмица. Но има и друго проучване, което е направено в Америка. То показва, че за пълното възстановяване на работоспособността при работещите са нужни две седмици. В Канада минималният размер на отпуската е 2 седмици и много трудно работодателите дават повече. Установено е обаче, че след втората седмица на почивката трудоспособността не се покачва. Затова Канада се базира на това становище, и то от гледна точка на работодателите. От друга страна пък, като почиваме три седмици е по-добре за нас от гледна точка на човешката физиология.
Когато бях в Англия, отпуската е два пъти по две седмици в годината. Това са 32 работни дни. Но това е за лекарите, за другите професии не зная.
– Защо след ваканцията някои хора изглеждат отпочинали, с настроение, весели, а други са намръщени и сърдити?
– Тези състояния са индивидуални, а може би зависи от това как човек е прекарал отпуската си. Ако е бил вкъщи и е правил ремонти, няма да си е починал, освен това е порахчил и пари, а това си е стрес и се намира в средата на таблицата на Холм и Рей.
– Много хора, и то по-възрастните, почиват през октомври. Твърди се, че това е месецът на депресиите и самоубийствата. Това може ли да докара допълнителен стрес по време на отпуската и след нея на работното място?
– Зависи кой го е казал, защото в Канада февруари е месец на депресиите. Не само между хората има индивидуални различия, а и между държавите. Всяка страна си има своите особености на живот. Пак се връщам към Канада, там зимата е дълга, след новата година хората мислят, че има да плащат данъци, че всичко започва отначало, затварят се в себе си, отчайват се и още през февруари изпадат в депресия. Тогава е пикът и на самоубийствата.
За България не зная дали този пик е октомври. Това твърдение се нуждае от проучване. Но може и да има вече такова изследване, което аз не познавам.
– А щастливи ли са тези хора, които сутрин отиват с радост на работа и вечер се връщат с радост вкъщи?
– Да, щастливи са, въпреки че щастието е състояние на духа. Интересното е, че хора със сходни позиции се чувстват различно – един е щастлив, а друг – не. Ето един лекар взима 1000 лв. заплата и се чувства щастлив. Негов колега също получава 1000 лв., но е нещастен, че парите не му стигат. Ето разликата между оптимизма и песимизма. Всичко е въпрос на отношението на човек към нещата и как ги оценява.
– Опасни ли са хапчетата за настроение, които много хора “си назначават” от интернет, след като се върнат от отпуска. А и аптеките щедро продават всякакви хранителни добавки за тази цел?
– Зависи от хранителната добавка, ако в нея има витамини и действа общоукрепващо, няма проблем. Но да разчиташ на нея да ти оправи настроението, е леко несериозно. Но все пак търсим и плацебо ефекта – внушението, че ти помага. Но важното е тази хранителна добавка да не е фалшива, да не съдържа опасни стимуланти.
– А кое е по-добре за психиката – човек да почива две или три седмици наведнъж или да прави това всеки месец по няколко дни?
– Проучванията за влиянието на продъжителността на ваканцията, за които вече споменахме, са направени при петдневна работна седмица – тоест работиш 5 дни, а 2 почиваш. И това трябва да се спазва. Иначе човек не може да бъде в добра форма на работоспособност. Отделно си излиза и в лятна отпуска или в друго време. За съжаление българите, а и в световен мащаб, сме склонни да изтъргуваме седмичната почивка и лятната си отпуска за пари и го правим редовно и навсякъде. Наистина да работи човек е твърде стимулиращо, стига това да не му струва физическо и психическо напрежение. Активността поддържа психиката, но трябва да е премерена, а не изтощителна.
– Д-р Христова, има ли рецепта, която да ни помогне да отидем на работа с радост след продължителната отпуска?
– Не трябва да се самонавиваме, че ще ни бъде трудно първите дни в офиса. Да погледнем от друга страна на този факт, да търсим положителните емоции. Да си казваме, че ще бъдем полезни за фирмата, болницата или там, където работим. Че имам задължения, че имам работно време, че имам колеги, които не ми харесват, че се уморявам, това са все негативни съждения. Но не трябва да мислим за тях. Необходимо е да търсим само добрите страни на нашата работа, които именно ще ни връщат с радост на работното място.
Друго ефикасно средство срещу стреса след отпуска е планирането на уикенда. Добър и безплатен антидепресант е слънцето, макар и в градски условия. Нека хората да се усмихват повече и отпускарите да си казват, че са прекарали чудесна ваканция и че няма непреодолими неща.
Вася ТЕРЗИЕВА
сн. авторът
