Д-р Георги Лазаров е уролог-андролог, признат както в България, така и в Австрия и Германия.
Завършва медицина в София през 1990 г., след което придобива специалност по урология. Има сертификат по андрология от водеща клиника по урология към Университетската болница в гр. Залцбург, Австрия, където му преподава проф. Джулиан Фрик. Година по-късно придобива сертификация и от клиниката по урология към университетската болница в гр. Тюбинген, Германия.
През 1993 г. д-р Лазаров първи въвежда в България цветната доплерова ехография като метод за изследване на органите на мъжката полова система.
Автор е на множество публикации както у нас, така и в чужбина.
От 2003 г. до момента е специалист уролог-андролог в ПСАГБАЛ “Св. София”.
Основните проблеми, с които се занимава д-р Лазаров, са свързани с мъжкия стерилитет, нарушения в половите хормони и еректилни дисфункции при млади мъже.
– Д-р Лазаров, какво представлява еректилната дисфункция?
– Еректилна дисфункция се нарича неспособността да се получи и задържи ерекция и да се осъществи задоволителен полов акт. Не съществуват официално разработени критерии, определящи каква да е продължителността на проблема или с какво постоянство трябва да присъства, за да бъде диагностициран като еректилна дисфункция.
Проблемът с еректилните дисфункции като цяло е свързан с етиологията, патогенезата, диагностиката и лечението, придобива все по-голямо значение. Създадени са методи и апарати, с помощта на които диференциалната диагноза между психогено обусловените еректилни дисфунции и тези, които са предизвикани от различни метаболитни нарушения и заболявания, лесно може да бъде поставена. Клинично ориентираните изследвания за кратко време създадоха обективни параметри за тези нарушения. Създадоха се въпросници, които допълнително подпомагат диагностиката и се проследява проведеното лечение. Като се има предвид, че различните метаболитни нарушения и органни заболявания, причиняващи еректилна дисфункция, представляват до 59 % от пациентите с еректилни дисфункция, става ясно значението на този проблем.
– Кои заболявания провокират този проблем?
– Множество заболявания са причина за възникването на еректилни дисфункции. От една страна, такива, засягащи локално половия член, а от друга, заболявания на различни органи и системи в мъжкия организъм. Аз винаги казвам, че ерекцията е като лакмусова хартия за здравето на мъжкия организъм. Когато има нарушение, винаги трябва да се търси някакво общо заболяване. Метаболитният синдром е една от най-честите причини за еректилна дисфункция в съвременното общество, характеризиращ се с напълняване, повишена кръвна захар, понижени нива на тестостерон, хипертония, омазняване на черния дроб. Също атеросклерозата, хроничната никотинова интоксикация, както и използването на марихуана, хашиш, екстази и други, алкохолизъм; бъбречни и неврологични заболявания, заболявания на кръвта, токсични заболявания от хронично отравяне с въглероден диоксид, олово и други.
Причините могат и да са локални – синдром, свързан с възпаление или увеличение на простатата, рак на половия член, състояние след урологични операции, индурацио пенис пластика, различни изкривявания на половия член или състояние след травма.
– Как се поставя диагнозата?
– Поставянето на точната диагноза, т.е. изясняването на точните причини, довели до еректилни дисфункции, е изключително важно и имащо определено значение за правилното лечение. Използват се различни методи като е формирана една програма и тактика за диагностично поведение. Прави се обща анамнеза и целенасочена сексуална анамнеза, общ физикален статус, съпроводен от разширен локален андрологичен статус, правят се лабораторни изследвания – ПКК кръвна захар, азотни тела, чернодробни проби, мастен профил, хормони (тестостерон, лутеинизиращ хормон пролактин), микробиологично изследване за изключване на урогенитална инфекция и цветна доплерова ехография, демонстрираща артериалния и венозния кръвоток.
– Какви са начините за справяне с половата немощ?
– От хиляди години се търсят средства и методи, засилващи сексуалната функция при мъжа. Всяка цивилизация има своите растения, гъби и плодове, екстракти от животински тъкани, за които е описала ефекти, потенциращи сексуалната активност. Марихуаната и хашишът са познати в Африка и Ориента, в Централна и Южна Америка под различни наименования, като средства, повишаващи сексуалната активност при мъжа. От началото на търговията с подправки са известни афродизиаците амбра, мускус, черен пипер, ванилия. В Централна Европа от столетие се препоръчват семена от тиква, кора от бреза, джинджифил, червено цвекло, магданоз, целина и аспержи. Афродизиаците се разпределят на три групи – дроги с общо тонизиращ ефект, с централно възбуждащ ефект, със стимулиращ ефект в урогениталната област. Всички те имат само историческо значение, като съвременната фармация се обръща отново към някои от тях.
Хормоналното лечение при еректилни дисфункции има ефект само при условие, че намалената сексуална функция се дължи на намаленото количество на половите хормони. Поставяне на вазоактивни субстанции директно в кавернозните тела, като терапия при еректилни дисфункции, за съжаление са неудобни за постоянно приложение, а и честото бодене довежда до развитие на съединителна тъкан вътре в кавернозните тела и до влошаване на състоянието.
Съвременните медикаменти Силденафил, Варданафил и Тадалафил сложиха началото на нова ера в лечението както на психогенно обусловените еректилни дисфункции, така и на повечето проблеми с ерекцията, свързани с нарушения в метаболизма или някои органови или системни заболявания.
За първи път в средата на 90-те години от миналия век се появи на пазара Силденафил, след него Варданафил, като бяха преодолени някои от негативните ефекти при Силденафила и последно се появи Тадалафил с удължено действие до 72 часа (известно като хапче уикенд), като последният медикамент в схеми се използва и за лечение на някои еректилни дисфункции.
Весела БАЙЧЕВА
