Д-р Асен Меджидиев завършва медицина към Висшия медицински институт, гр. София, през 1994 г. В началото на професионалното си развитие, в продължение на една година, работи като лекар-ординатор в Отделение по белодробни болести на Пета градска клинична болица. В периода 1995-2011 г. е УНГ специалист и бронхоскопист към Клиника по оториноларингология и лицево-челюстна хирургия на УМБАЛ “Св. Анна”. През 2002 г. д-р Меджидиев придобива специалност по ушно-носно-гърлени болести, а през 2005 г. и специалност по отоневрология. От началото на 2011 г. става част от екипа на УМБАЛСМ “Н. И. Пирогов” и началник на отделение по УНГ болести на лечебното заведение. Има редица публикации на тема УНГ и бронхология в български и международни издания. Той е председател на Управителния съвет на Столична лекарска колегия на БЛС.
Д-р Меджидиев е създател на програмата “Детско здраве” и е един от специалистите, които преглеждаха безплатно деца в МОБАЛ “Д-р Стефан Черкезов” във В. Търново.

– Д-р Меджидиев, как възникна идеята за програмата “Детско здраве”?
– Програмата “Детско здраве” стартира през 2012 г., първоначално с прегледи в София, като всяка последна събота на месеца в продължение на три месеца преглеждахме безплатно деца. Бяхме трима специалисти. Тогава видяхме, че има много голям интерес от страна на родителите и ни направи впечатление, че идваха и много хора от други градове. Тогава взехме решение да правим прегледи в райони, в които има потребност от такава профилактика. Увеличихме екипа, като се включиха колеги и от други специалности, и започнахме посещения в различни градове на страната. Тази година през есента честваме 10 години от създаването на програмата “Детско здраве” като в нея участват лекари от всички специалности – детска офталмология, детска отоларингология, детска урология, детска кардилогия, ортопед-травматология, детска хирургия и др.
Тази година в програмата освен от “Пирогов” се включиха и колеги от Столична лекарска колегия и стана вече съвместна. Включиха се и водещи лекари от други лечебни заведения в София. До момента за десетте години, изключвам прекъсването от 2 години заради Covid-19, сме прегледали 18 500 деца, като много от градовете сме посетили по няколко пъти. Във В. Търново сега бе второто ни посещение. Досега сме посетили Бургас, Силистра, Разград, Видин, Кърджали, Кюстендил, Сандански, Петрич, Гоце Делчев, Ямбол, Русе и др. На базата на това сме направили и по-сериозен анализ за заболеваемостта по специалности, като се стремим при второто или третото ни посещение да се събираме и с общопрактикуващите лекари по райони, за да осъществяваме контакти и да сме им от полза.
– Има ли разлика в това от какво страдат децата в различните региони на страната?
– Трудно е да се определи това в едно интервю, тъй като ние разглеждаме заболяемостта по специалности и всеки един от колегите може да каже конкретно за неговата специалност. Наистина има специфика, защото в някои от районите просто няма определени специалисти и имаме по-честа посещаемост не толкова, че децата боледуват повече, а по-скоро, защото няма такъв специалист в региона и е по-труден достъпът на родителите до такъв.
Целта на програмата не е за профилактични, а за високоспециализирани прегледи и се обръща внимание не толкова на заболяванията, а на превенцията – да хващаме някои отклонения в организма в ранна детска възраст и да предотвратяваме развитието на заболявания и налагането на хоспитализации и по-специфично лечение. Има един малък процент, при който се откриват по-сериозни заболявания. Понякога ни се налага още на момента да правим хоспитализация, но този процент е много нисък. По-скоро се откриват деца с някои начални отклонения и при взети навреме мерки се предотвратява развитието на усложнения.
– Достатъчни ли са заложените прегледи по програмата за майчино и детско здравеопазване? Има ли какво да се желае относно превенцията?
– Това е една много сложна тема, тъй като за превенцията винаги има какво да се желае. Нека не бъда разбран погрешно. Превенцията е основа на здравеопазването. Първо, че разходите са много по-малко и е по-добре да се дават повече средства за превенция, отколкото след това да се лекуват усложнения. Тази програма, която създадохме, силно се надявам с времето да стане национална, не е трудно. Самото доказателство е, че тези лекари десет години ходят абсолютно безвъзмездно да преглеждат. Те не получават възнаграждения за това, правят го със сърцето си и желанието си, като се има предвид, че някои от тях са завеждащи клиники и достъпът до тях е много труден. Въпреки това те се включват и идват да преглеждат децата в различни градове на страната. Не е трудно това да стане доста по-масово и разпространено, тъй като е помощ между колегите. Ние си помагаме помежду си – общопрактикуващи лекари, педиатри и специалисти. Целта на тази програма е, когато се диагностицира нещо от лекарите в другите населени места, с един телефонен разговор или изпратени изследвания да се свържат с нас и да дадем своето мнение. Ако трябва, наш специалист отива на място или се прави консултация.
– От какво страдат най-често децата, които преглеждате?
– Когато говорим за превенция, основното, на което обръщаме внимание, е нивото на чуваемост и да се направи оценка на слуха. Също така следим дали има увеличение на третата сливица, което понякога в ранна детска възраст води до намаление на слуха, което е обратимо, ако се открие навреме. Проследяваме увреждането на слуховия нерв, алергичните ринити и заболявания на носоглътката. Това са основните заболявания, които следим в ранна детска възраст, тъй като в този период, ако се хване навреме, с превенция и минимално лечение се решава проблем, който с годините назрява и предотвратяваме неща като промяна в захапката на детето, говорни дефекти, по-трайни увреждания на слуха и др. За това е важно проблемите да се откриват навреме.
– Третата сливица винаги води до притеснение сред родителите, вашият съвет какъв е? Кога трябва да се пристъпи към отстраняването ѝ?
– Хирургичното лечение е последният етап от лечението на третата сливица. Почти всяко дете след 3-4-годишна възраст има развитие на аденоидна вегетация, въпросът е какъв е размерът ѝ спрямо кухината, в която се намира, и дали запушва евстахиевите тръби, дали предизвиква хронични ринити и възпалителни процеси. Но в 21 век много неща се лекуват с минимални локални средства, перорални медикаменти и не винаги се стига до оперативно лечение. Затова е много важно навреме да се диагностицира състоянието.
– Предвид нарастващите случи на Covid-19, има ли усложнения при децата, изкарали инфекцията?
– По-скоро нашите впечатления са, че при децата няма някакъв постковид синдром. Дори и при предходните вълни ковид инфекцията при децата протичаше почти като стандартна вирусна инфекция и не сме забелязали някакви тежки увреждания.
Весела БАЙЧЕВА
сн. УМБАЛСМ
“Н. И. Пирогов”