Детската лекарка е горда майка на двама сина с царските имена Борис и Симеон
Д-р Ани Ангелова е педиатър и отскоро училищен лекар в ОУ “Бачо Киро” във Велико Търново, но винаги казва, че е горда майка на синове с царските имена Борис и Симеон. Първородният Борис, който носи името на баща ѝ, е студентско бебе. Родил се още докато Ани е в първокурсничка по медицина в родния град Пловдив, където се запознава със своя бъдещ съпруг Ангел от Велико Търново, бъдещ зъболекар. И няма как, след като завършва, заменя Пловдив със старата столица, за която твърди, че градът е хубав, хората ѝ харесват и не съжалява за това.
Признава, че избрала педиатрията още в началото на следването си, тъй като имали прекрасен асистент по детски болести, който ориентирал много от колегите ѝ към тази трудна медицина. Това ли беше причината, не зная, но аз много обичам да работя и да лекувам деца, с младите се чувствам по-жива, по-истинска. Те са по-искрени, въпреки че е трудно да лекуваш бебета, които няма как да кажат какво ги боли. Така за себе си установих, че не съм сбъркала с избора си да бъда детски лекар, категорична е пловдивчанката. А и като учех медицина, първородният ми син беше до мен, той бе живата практика и това още повече ме запали по педиатрията, допълва д-р Ангелова. Сега Борис е компютърен специалист, а Симеон – художник, който още от малък проявил заложби към рисуването. Младежът завършил художествената гимназия в Пловдив, а после като студент по изобразително изкуство във Великотърновския университет избрал графиката.
Още като млада лекарка д-р Ангелова си намира работа в Лясковец като педиатър в градската поликлиника, дава часове в спешния център, обслужва и трите училища на града. През това време се ражда и вторият син Симеон, а името избрал съпругът ѝ, който казал, че щом в семейството има Борис, трябва да има и Симеон, защото това са имената на двама от най-славните царе в българската история. Дори при кръщаването им в църквата имало специален ритуал за братчетата, защото носели царските имена.
Въпреки грижите по двете деца, младата лекарка успява да вземе и специалност по педиатрия при известния детски онкохематолог проф. Драган Бобев. Спомня си, че от 10 кандидати само двама издържали успешно изпитите. От 2000 г. обаче започва работа в ХЕИ във Велико Търново, тъй като решава да бъде по-близо до семейството си, а не да пътува всеки ден до Лясковец. В ХЕИ взима и втората си специалност “Хигиена на детско-юношеската възраст”. Преди това обаче, още в Лясковец регистрира педиатрична практика, което ѝ позволява да стане джипи. Но трябваше да обслужвам пациентите си по 24 часа и да лекувам по телефона, а това ми се стори, че не е редно.
Д-р Ангелова признава, че трудно взела решението да се откъсне от клиничната практика, за да започне нова работа в отдела за профилактика и промоция на здравето в хигиенната инспекция, сега РЗИ. Но след това, като навлязла в същността на дейността, разбрала, че тя има голямо място в живота на хората. Една навременна превенция на здравето може да не допусне болести, които после да се лекуват. Така се спестяват нерви, стрес, допълнителни разходи.
Тогава ХЕИ във Велико Търново става първата инспекция в страната, която разкрива три младежки клуба за превенция на наркотиците, тютюнопушенето, алкохола, секса. Така д-р Ангелова с нейни колеги обучават младите хора, които стават лидери и от своя страна обучават свои връстници. Тези младежи бяха много амбицирани и доволни, че вършат тази работа. А ние виждахме как пред нас израстват тези деца, някои от които вече учат медицина. Те искаха да научат нещо ново, по-големите ги обучаваха и този модел се оказа много успешен, спомня си детската лекарка. Дори това, че си бил в такъв клуб много помага на младежите като препоръка за университетите и в чужбина.
След 16 години в РЗИ, преди 8 месеца д-р Ангелова отново облича бялата престилка, за да се грижи за здравето на близо 1000 деца като училищен лекар, а в училището учат и ученици от Австралия и Великобритания, които са добре интегрирани и няма разделение. Наистина сега в школото не се упражнява лечебна дейност и не се изписват лекарства, а даваме първа долекарска помощ, водим здравно образование и профилактика. По-близо съм до децата, колективът е прекрасен, има разбиране от страна на директора и учителите, учениците не идват излишно на преглед в кабинета, отчита д-р Ангелова. Но пък тя следи имунизационния статус на децата, здравословното им състояние, диспансеризацията. Има си доста работа един училищен лекар, като прибавим и травматизма в училище. Това са 1000 деца, все някое ще се нарани, има единични фрактури, ученици се оплакват от болки в главата и корема. Винаги уведомяваме учителите за случилото се, те пък се обаждат на родителите да заведат детето си на лекар. За краткото време в училището се е наложило пък учител да бъде изпратен в спешна помощ, защото се почувствал зле.
Д-р Ангелова не скрива, че е имала леки притеснения дали няма да изпитва затруднения, като се върне в клиничната практика отново. Но тревогите се оказват напразни, тъй като през годините в РЗИ и за миг тя не изпускала новостите в педиатрията, преглеждала децата на близки и приятели, безспорно лекувала и своите синове, а сега има и малка внучка. Но момчетата вече са поели своя път и живеят в София.
По повод на шокиращата жестокост в едно българско училище, където момиче почина неотдавна след ритник на съученик, д-р Ангелова смята, че има палави деца, но откакто тя е училищен лекар, вижда, че за такава масова агресия не може да се говори. Що се отнася до това, дали в едно училище трябва да има лекар, д-р Ангелова е категорична, че има място за такъв специалист, макар децата да си имат лични лекари. Нашето училище е едно от малкото в областта, в което учениците учат на две смени, и така сме организирали дежурствата, че през целия ден да има медицинско лице в кабинета. Засега обаче във великотърновските училища работят само четирима лекари.
Д-р Ангелова смята още, че е най-добре в училищните кабинети заедно с лекарите да работят и медицински сестри, но пък сега проблемът е, че да има медицински персонал, в училището трябва да учат най-малко 800 деца. Това гласи Наредба 3 на МЗ от 2000 г., която регламентира медицинското обслужване в учебните заведения. И понеже повечето училища са под този норматив, една медицинска сестра обслужва две и повече училища. Ако се случи нещо през това време, когато тя отсъства, няма кой да помогне. Затова д-р Ангелова отчита, че старата медицинска система в училищата е била по-удачна. Лекарите сами извършвали имунизациите, провеждали строга профилактика, дори стоматологична, грижели се за хигиената, здравословното хранене.
Детската лекарка е отлично запозната с изискванията за натоварване при седмичните учебни програми на учениците, защото те са били част от работата ѝ в РЗИ. Тя добавя, че дълго се водели спорове кои предмети се смятат за лесни и кои за трудни. Математиката, например, се смята за труден предмет в обикновените училища, но за математическите гимназии това не е така, тъй като там учениците с лекота усвояват учебния материал, защото тази наука им харесва.
Днес подрастващите растат здрави, малко от тях имат наднормено тегло, макар вече да не се изисква индексът на телесната маса като показател, но такива са изискванията на здравното министерство. Дори затлъстяването не е в списъка с диспансерните заболявания, казва д-р Ангелова. Що се отнася до това, дали в училището има ученици с психични проблеми, отговорът е отрицателен. Но се срещат единици с епизодично повишено кръвно налягане, което трябва да се следи.
Всеки лекар е щастлив, когато обслужва здрави деца в училище. По-добре е кабинетът да бъде празен, отколкото пред него да има върволица, е показал опитът на д-р Ангелова.
Вася ТЕРЗИЕВА, сн. авторката
