Д-р Ани Ангелова от РЗИ – В. Търново: “Смъртността от рак на маточната шийка в България е близо два пъти по-висока от средната за ЕС”

Публикувано на вт, 3 окт. 2023
341 четения

В България смъртността от рак на маточната шийка е близо два пъти по-висока от средната за Европейския съюз. И докато в Общността тенденция е към намаляване в смъртността, то в България е с тенденция към нарастване. Това заяви д-р Ани Ангелова от Регионалната здравна инспекция във В. Търново по време на обучителен семинар за препоръчителните и задължителните имунизации у нас. На него заедно с д-р Евгения Недева и д-р Ирина Млъзева беше представена и Националната програма за първична профилактика на рака на маточната шийка.
“Причинителят на рака на маточната шийка в много голям процент е човешкият папилома вирус, който предизвиква и много заболявания, предавани по полов път не само на жената, но и на мъжете. В световен мащаб ракът на маточната шийка е четвъртият най-често срещан рак след рака на гърдата, колоректалния рак и този на белия дроб. В Европа той е на второ място като причина за рак, а в България през 2018 г. са диагностицирани близо 16 000 жени, от които 850 са новооткритите случаи. Близо 27 % от тях са открити в III или IV стадий”, каза още д-р Ани Ангелова. Стряскащите данни показват още, че петгодишната преживяемост в България също е под средната за Европа, 55 % при 63 % за ЕС. В рамките на Европа България е на трето място по смъртност след Румъния и Молдова.
Това, което може да предпази момичетата от рак на маточната шийка (РМШ), е ваксинацията, каза още д-р Ангелова. По думите ѝ у нас този процес е почти стопиран и много от родителите не желаят да ваксинират децата си и това ни нарежда в негативната класация по висока заболяемост.
Човешкият папилома вирус (ЧПВ) е вторият по честота инфекциозен агент след Хеликобактер пилори, който причинява рак при човека. Ролята на някои човешки папиломни вируси като причинители на цервикалния карцином (рака на маточната шийка) е доказана през 80-те години на миналия век от изтъкнатия немски учен професор Цурхаузен. Заедно със своите сътрудници той идентифицира ЧПВ 16, 18, 31, 33, 35, 39, 45 и 52 като причинители на рак на шийката на матката, вулвата и пениса.
Проучване в България при жени с инвазивен карцином на шийката на матката показва присъствие на ЧПВ 16 в 67,7 % от случаите, ЧПВ 18 в 6,3 % и ЧПВ 16+18 в 3,2 %.

Гениталната ЧПВ инфекция се приема за най-честата полово предавана инфекция,

с висока поразеност сред сексуално активните жени и над 75-80 % пожизнен риск от заразяване. На практика, почти всяка жена прекарва една или повече ЧПВ инфекции, обикновено скоро след началото на сексуалния живот, като рискът нараства при по-голям брой партньори, общо и за конкретния период. Имунният отговор при естествената инфекция е типово специфичен, но не винаги има протективен характер, т.е. първичната инфекция с ЧПВ не е последвана от изграждане на стабилен имунитет и жената не е предпазена от повторно заразяване със същия или други типове ЧПВ. Това означава, че рискът от ЧПВ инфекция и свързаните с нея предракови изменения и РМШ остава реален през целия период на сексуална активност на жената.
Човешкият папилома вирус е добре адаптиран към човека и успява да установи хронична инфекция като избягва вродения имунен отговор на организма. Антитела срещу ЧПВ изграждат между 50 % и 70 % от жените и между 80 % и 90 % от заразените изчистват вируса в рамките на 12-24 месеца, като следва да се има предвид и естественият цикъл на механично изчистване на клетките от повърхностния слой. Антителата, образувани след заразяване с ЧПВ, осигуряват недостатъчна защита срещу последващи заразявания с ЧПВ, което е предпоставка за развитие на лезия при последващо заряване с ЧПВ.
По-голяма част от цервикалните ЧПВ инфекции са временни и преминават без цитологични промени и клинична симптоматика. В около 20 % от случаите обаче инфекцията не завършва със спонтанно оздравяване, а напредва бавно и стъпаловидно от ниско и високостепенна цервикална лезия към инвазивен карцином, т.е. рак на маточната шийка. При нелекувани жени периодът между инфектирането и развитието на РМШ се измерва с десетилетия, обикновено 20-30 години. Тъй като честотата на ЧПВ инфекциите е най-висока във възрастовата група 16-20 години, най-засегнати от РМШ са жените над 40 години. Много рядко се наблюдават случаи на заболяването преди 30-годишна възраст.

Превенцията срещу заболяването е имунизацията

След въвеждането на профилактичните ваксини срещу рак на маточната шийка (РМШ) през 2006 г. се създадоха ръководства и програми за първична профилактика на заболяването. През 2008 г. Европейският център за превенция и контрол на заболяванията (ECDC) разписа документ, в който се дават насоки за определяне на целевата популация, мониториране и оценка на ефекта от ваксинирането, извършване на оценка на разходната ефективност от ваксинирането срещу ЧПВ.
През 2020 г. Световна здравна организация публикува стратегия за елиминаране на рака на шийката на матката, която предлага до 2030 г. 90 % от момичетата да са изпълнили ваксинационната схема, 70 % от жените до 35 г. да се скринират и скринингът да се повтори, когато навършат 45 г., и 90 % от жените, диагностицирани с цервикален рак, да започнат лечение.
В отговор на необходимостта от намаляване на заболяемостта и смъртността от рак на маточната шийка, по които България е на първо място в Европа, Министерският съвет прие с протоколно решение № 29 от 25 юли 2012 г. Национална програма за първична профилактика на рака на маточната шийка в Република България 2012-2016 г. С приемането на програмата България стана 24-та държава в Европа, която осигурява публични средства за имунизация срещу заболяването. Целевите групи са момичета от 10 до 13 години 11 месеца и 29 дни – основна група за имунизация чрез прилагане на две дози от ваксината с 6-месечен интервал между приемите. Целта е образуването на постваксинални антитела, които да ги предпазят от онкогенна ЧПВ инфекция, като предотврати навлизането на вируса в клетките на цервикалния епител. ЧПВ ваксините са профилактични и те нямат терапевтичен ефект върху вече настъпила инфекция или заболяване, уточни д-р Ани Ангелова.
Въвеждането на ЧПВ ваксините не отменя стандартната практика за предпазване от полово-предавани инфекции, както и необходимостта от редовни гинекологични прегледи с цитонамазка при жените в полово активна възраст, поради отложения във времето ефект от имунизацията, напомнят специалистите.
Весела БАЙЧЕВА

loading...
Пътни строежи - Велико Търново