Българинът дори не знае как да си мие зъбите, а тайната за доброто орално здраве е в профилактиката, не в “основния ремонт”

Д-р Анатолий Кънев е завършил стоматология в София, след което заминава по разпределение в Ихтиман. След три години се връща в София и през 1991 г. открива първия си кабинет. Сега е собственик на стоматологичен център. Ценител на изкуството и меценат, има колекция от над 2000 картини и скулптури от български автори. Секретар е на културно-просветното дружество “Родно Лудогорие” и е един от организаторите на походите по пътя на четата на Таньо Войвода, съратник на Христо Ботев и мистика Бедредин, който през 14 век достига до идеята за обединяване на религиите. Към клиниката му е създадена издателската къща “Гутенберг” с издадени над 300 книги на историческа и философска тематика.
Д-р Кънев признава, че много искал да следва литература и история, но след тригодишни опити се озовал в стоматологията. Станало съвсем случайно, тъй като бил в компанията на стоматолози и харесал начина им на мислене и разбрал, че ако човек иска да израсне в професията, зависи от самия него. След дипломирането, разпределението в Ихтиман го научило на много неща, дало му кураж да си отвори собствен кабинет в София. Сега едва ли един млад лекар може да го направи – след като завърши, да се хвърли с хъс в свободния пазар. Тогава ругаех разпределението, но точно образованието, което получих, се оказа златна мина в ръцете ми, казва д-р Кънев. Преди дни той беше във Велико Търново като председател на Сдружението на българските зъболекари. В старата столица организацията избра “Зъболекар на 2016 г.” в чест на деня на света Аполония – 9 февруари, покровителка на Сдружението. Самият д-р Кънев е носител на приза през 2013 г.

– Д-р Кънев, грижи ли се българинът за своето стоматологично здраве?
– Стоматологичното ни здраве е трагично, особено на младите хора.

Българинът дори не знае как да си мие зъбите, а профилактиката за него е непозната.

При нас в кабинетите идват млади пациенти, а някои не са чували за конци, с които да почистват зъбите си. Други пък са чували, а не знаят как да ги използват. Фирми ни споделят, че у нас покупателната способност на профилактични консумативи от аптеките е най-ниска в Европейския съюз. Стана въпрос за водата за уста и конците. Може би бедността на българина е причината, но той не спестява средства за профилактика. Тайната за доброто орално здраве е в профилактиката, а не “в основния ремонт”.
– Тогава как правилно да си мием зъбите?
– Трябва да ги четкаме най-малко 3 минути сутрин и вечер, и то особено вечер. Често припомням поговорката на пациентите си, че човек трябва да мие зъбите си сутрин за самочувствие, а вечер за здраве. Добре е всеки да се обърне към зъболекаря си, сега лекар по дентална медицина, който да го обучи как да борави с четката. Той ще препоръча подходящи паста и четка, а също и различни видове води за уста, за да се сменя PH-то. Добре е да се ползват и конци за почистване на междузъбията. Всичко това трябва да се приеме като навик, а не като божие наказание, тази култура трябва да се изгражда още от детска възраст и тя зависи особено от родителите.
Често питам пациентите си колко време отделят сутрин за макиажа си и колко да си измият зъбите. Често и аз се питам защо при нас идват хората, когато имат вече болка, когато могат да го правят 2-3 пъти през годината, без да имат проблем. Ако това не се прави, не може да се очаква добро стоматологично здраве.
И пак се връщаме на здравната култура, тя е поведение, а не само дума в речника. Проблемът е, че дори да имаме здравна култура, да четем и да се образоваме, пак опираме до парите. Здравната каса отделя едва 75 лв. годишно за лечение на един възрастен човек, а това са две пломби с некачествен материал или вадене на зъб и пломба, които дори пациентът си доплаща.

У нас се толерира калпавата работа,

защото здравната каса плаща за вадене на зъби и некачественото им лечение. Смешно е да се каже, че един пациент може да бъде обгрижен с тези средства, а и много мои колеги не работят със здравната каса. Те предпочитат да влагат качествени материали и да използват всичко ново на пазара. Жалко е, че нашите майки и баби са оставени на произвола на съдбата, защото те имат нужда от протези, а те са скъпи и не се поемат от здравната каса. И парадоксът е, че цял живот са плащали социални данъци за пенсия и здраве, сега държавата отделя ресурс за това, от който не могат да се възползват. Според проучване 91 % от населението в София се нуждае от стоматологично лечение, а със заделените общо за дейността в страната 123 млн. лв. какво можем да направим. И ако вземем предвид, че българите са 7 млн. души, то разполагаме с по 20 лв. за всеки.
– Нали вие, зъболекарите, трябва да алармирате за това, да искате от касата да плаща повече услуги за възрастните. Откакто е стартирало фондовото здравеопазване у нас, промяна на обема от зъболекарски услуги няма.
– Целта на нашето сдружение е да алармираме за тези проблеми, а не да плашим хората. За съжаление, стоматологията е оставена на заден план, но в ръцете на данъчните. Но последиците са страшни. Според проф. Милена Пенева от Факултета по дентална медицина при Медицинския университет в София

няма дете без кариеси у нас, а липсата на профилактика е тотална.

В скандинавските държави ортодонтското лечение се поема от здравната каса, докато у нас то се плаща от родителите.
Само в България нищо не зависи от професионалните организации, а ние искаме промени. За 105 години нищо не се е развило. Още тогава се е говорело за вадене на зъби и пломби с амалгама, както сега. Смятам, че най-основният проблем е, че у нас няма реална спешна дентална помощ, има я само на книга. Друг съществен проблем е тоталната липса на отношение към хората в неравностойно положение.
– Има ли криза за зъболекари у нас?
– Страната ни е на първо място в Европа по брой на зъболекари на глава от населението, имаме над 9000 души, но в същото време има цели райони, където няма специалисти. В същото време Швейцария по този показател е на опашката, но хората там имат осигурен достъп до зъболекарите. Откакто е навлязла здравната реформа, все се преподписва рамков договор, без да се знаят проблемите на стоматологичната помощ. Наливат се милиони, които не подобряват оралното здраве на българина. Все още се използва амалгамата, защото е по-евтина, която в другите страни отдавна е отречена.
– А на какво ниво е стоматологията у нас?
– На високо ниво, от 1990 г. зъболекарите са частници. Това ни позволи да израснем много бързо и да имаме връзка със западния свят. В нашата област отдавна нямаме наука в България, затова следим новостите зад граница и бързо ги внедряваме. Но моята лична политика е да обучаваме младите зъболекари в западни клиники, макар това да е доста скъпо.

Крайно време е стоматологията да излезе от здравната каса и да премине към доброволните здравни фондове,

за да може онзи, който си плаща, да получи пълен пакет от здравни услуги, от които има нужда. Българското здравеопазване е изградено на монополен принцип и за това не върви – една каса, един съюз, един народ, на който гласът не се чува.
– От дълго време сдружението ви предлага във всеки град да бъде създаден безплатен зъболекарски кабинет за бедни хора, на които да дарите труда си. Какво се случва?
– За съжаление не срещнахме разбиране от страна на общинската здравна администрация в София. Но ние инициирахме и сме участници в социалната кампания “Веселите зъбки”, която се провежда в 20 града в страната. Тя цели да информира родителите и да създаде у децата правилни редовни навици за почистване на зъбите, още от появата на първото млечно зъбче. Насочена е към малчуганите от 3 до 7-годишна възраст. Във “Веселите зъбки” от Велико Търново се включиха зъболекарите Татяна Чолакова, Зара Михайлова и Веселин Великов.
Вася ТЕРЗИЕВА
сн. архив