Ан­гел Кун­чев, гла­вен дър­жа­вен здра­вен ин­с­пек­тор: На пра­га сме на грип­на епи­де­мия, очак­ва­ме му­ти­рал ви­рус и 900 000 бол­ни. Къс­но е за вак­си­на

Публикувано на ср, 7 ян. 2015
850 четения

– Д-р Кун­чев, има­ме ли ве­че грип в Бъл­га­рия?
– Да, има­ме, про­би ко­и­то из­с­лед­ва­ме от бол­ни, пот­вър­ж­да­ват то­ва. На пра­га сме на грип­на епи­де­мия, тъй ка­то през пос­лед­ни­те го­ди­ни през зим­ния се­зон тя не ни е от­ми­на­ва­ла. Ко­га и с как­ва ин­тен­зив­ност ще бъ­де тя, ни­кой не мо­же да ка­же точ­но. Грип­ни­ят ви­рус е мно­го про­мен­лив, но ако се оп­рем на до­се­гаш­на­та ста­тис­ти­ка, мо­же да очак­ва­ме епи­де­мия в края на яну­а­ри, как­то бе­ше ми­на­ла­та го­ди­на. Аз мис­ля, че то­ва може да ста­не и по-ра­но.
Очак­ва се грип­на­та въл­на да дой­де от За­пад­на Ев­ро­па, къ­де­то се­га има пре­де­пи­де­мич­на об­с­та­нов­ка. Там ве­че има уве­ли­ча­ва­не на по­ло­жи­тел­ни­те про­би, ко­и­то над­х­вър­лят, са 13 про­цен­та. А то­ва е по­ка­за­тел, че епи­де­ми­я­та нас­тъп­ва, тъй ка­то за на­чал­на гра­ни­ца е при­е­та още 10 про­цен­та. Ние ня­ма как да сме во­де­щи по за­бо­ле­ва­е­мост, пре­дим­с­т­во­то е на стра­ни­те от За­пад­на Ев­ро­па, ка­то Фран­ция, Гер­ма­ния, Ита­лия, Ис­па­ния. Ня­ма обяс­не­ние за­що е та­ка. Мо­же би за­що­то те­зи дър­жа­ви имат по-пре­ки кон­так­ти с Аме­ри­ка, къ­де­то са мал­ко по-нап­ред в раз­п­рос­т­ра­не­ни­е­то на гри­па. За съ­жа­ле­ние у нас в мо­мен­та ня­ма ре­а­лис­тич­на инфор­ма­ци­он­на кар­ти­на за раз­п­рос­т­ра­не­ние на гри­па, тъй ка­то през из­ми­на­ли­те про­дъл­жи­тел­ни праз­ни­ци мно­го хо­ра от­със­т­ва­ха от стра­на­та, дру­ги пък се раз­бо­ля­ха, но не оти­до­ха на ле­кар, учи­ли­ща­та бя­ха зат­во­ре­ни по­ра­ди зим­на­та ва­кан­ция. Та­ка че към сре­да­та на яну­а­ри ще раз­бе­рем как­во се случ­ва в стра­на­та по от­но­ше­ние на гри­па. Но очак­ва­ме му­ти­рал гри­пен ви­рус, ста­ва въп­рос за ща­ма “Тек­сас”, кой­то раз­бо­ля­ва в Се­вер­на Аме­ри­ка. Дан­ни от по­не­дел­ник в САЩ са по­ка­за­ли, че 60 про­цен­та от из­с­лед­ва­ни­те про­би с ви­ру­са “Тек­сас”, не от­го­ва­рят на ща­ма от вак­си­ни­те. А има ща­ти, къ­де­то за­бо­ле­ва­е­мост­та е 4-5 пъ­ти по-ви­со­ка от сред­на­та за САЩ. Да­ли та­зи епи­де­мия ще бъ­де зат­во­ре­на са­мо в Аме­ри­ка или ще се пре­не­се в Ев­ро­па, пред­с­тои да раз­бе­рем. Все още не мо­же да се ка­же да­ли и то­зи щам ще е во­де­щи­ят в Ев­ро­па и у нас, но е мно­го ве­ро­ят­но. Ако то­ва ста­не, вак­си­на­та ня­ма да бъ­де ефи­кас­на. Най-мно­го вак­си­ни­ра­ни­те да бо­ле­ду­ват по-ле­ко.
То­зи се­зон очак­ва­ме меж­ду 300 000 и 900 000 бол­ни от грип и от­се­га не мо­же да се ка­же да­ли епи­де­ми­я­та ще бъ­да та­ка ин­тен­зив­но, как­то ми­на­ла­та го­ди­на.
– В мо­мен­та във Ве­ли­ко Тър­но­во мно­го хо­ра са бол­ни, оп­лак­ват се от хре­ма и каш­ли­ца, ап­те­ки­те са пъл­ни, а здрав­ни­те служ­би ка­то че ли не ис­кат да приз­на­ят по­ви­ше­на­та за­бо­ле­ва­е­мост?
– Гри­път не за­поч­ва от хре­ма­та и каш­ли­ца­та, то­ва са дру­ги ви­рус­ни ин­фек­ции.Гри­път е теж­ко със­то­я­ние, има об­що ув­реж­да­не на ор­га­низ­ма. Чо­век се чув­с­т­ва дос­та от­пад­нал, има мно­го ви­со­ка тем­пе­ра­ту­ра и сил­но гла­во­бо­лие, бол­ки в мус­ку­ли­те, ко­и­то труд­но се по­да­ват на ле­че­ние. И ед­ва пос­ле се по­я­вя­ват хре­ма­та и каш­ли­ца­та. Та­зи кли­нич­на кар­ти­на не е труд­но да се раз­поз­нае, а и при епи­де­мия се за­ра­зя­ват мно­го хо­ра и то­га­ва до­ми­ни­ра грип­ни­ят ви­рус.
За­ви­си кой щам ще има пре­вес, но обик­но­ве­но най-по­тър­пев­ши са въз­рас­т­ни­те хо­ра. Проб­ле­мът е, че мно­го от тях имат дру­ги за­бо­ля­ва­ния, ко­и­то ус­лож­ня­ват гри­па. Съ­що­то се от­на­ся и за де­ца­та в нис­ки­те въз­рас­ти, ко­и­то пък чес­то бо­ле­ду­ват. Поч­ти всич­ки по­се­ща­ват дет­с­ки яс­ли и гра­ди­ни, къ­де­то гри­път се раз­п­рос­т­ра­ня­ва мно­го бър­зо.
– То­га­ва има ли на­чи­ни да се пред­па­зим от гри­па?
– Да, има и еди­ни­ят е иму­ни­за­ци­я­та, ма­кар тя да е зас­тъ­пе­на мно­го мал­ко в на­ша­та стра­на. Ед­ва 3 % от бъл­га­ри­те се иму­ни­зи­рат, а вак­си­на­та е осо­бе­но важ­на за хо­ра­та над 65 го­ди­ни, за­що­то мо­же да им спес­ти мно­го неп­ри­ят­нос­ти, ка­то ус­лож­не­ния на сър­деч­но­съ­до­ви за­бо­ля­ва­ния, ди­а­бет, бъб­реч­на или ди­ха­тел­на не­дос­та­тъч­ност. Кол­ко­то и три­ви­ал­но да зву­чи, лич­на­та хи­ги­е­на е мно­го важ­на. Тя включ­ва ре­дов­но из­ми­ва­не на ръ­це­те и упот­ре­ба на пред­паз­ни мас­ки, ко­и­то да се сме­нят на два ча­са. Важ­но е да се из­бяг­ват ма­со­ви­те ко­лек­ти­ви, а там, къ­де­то то­ва не мо­же да се спа­зи, по­ме­ще­ни­я­та да се про­вет­ря­ват на все­ки час, не­за­ви­си­мо от ми­ну­со­ви­те тем­пе­ра­ту­ри. Грип­ни­ят ви­рус не е ус­той­чив, той се пов­ли­я­ва от сту­да и де­зин­фек­тан­ти­те. Не мо­га да ка­жа оба­че, че те­зи мер­ки га­ран­ти­рат 100-про­цен­то­ва пре­вен­ция и чо­век ня­ма да се раз­бо­лее от грип.
– А мо­же ли да из­пол­з­ва­ме че­съ­на и ме­да ка­то до­маш­ни вак­си­ни?
– Раз­би­ра се, че­съ­нът е из­вес­тен от­дав­на ка­то про­ти­вог­ри­по­во сред­с­т­во, ко­е­то е спа­си­ло мно­го хо­ра. Той мо­же да се из­пол­з­ва ка­то до­пъл­ни­тел­на мяр­ка, но не мо­га да га­ран­ти­рам, че чо­век ня­ма да се раз­бо­лее.
Съ­що­то се от­на­ся и за ме­да, кой­то да­ва енер­гия и за­сил­ва имун­на­та сис­те­ма и мо­же да се упот­ре­бя­ва все­ки ден с чай или ка­то са­мос­то­я­тел­на хра­на. Към те­зи до­маш­ни вак­си­ни мо­же да при­ба­вим и хо­ме­о­па­тич­ни ле­кар­с­т­ва, хап­че­та с мул­ти­ви­та­ми­ни и др. Все­ки сам знае, кое най-доб­ре му дейс­т­ва.
На мно­го мес­та в стра­на­та хо­ра­та оба­че при­бяг­ват до т.нар. до­маш­ни ли­мо­на­ди, ко­и­то се пра­вят от лъ­жи­ца мед, ли­тър во­да и со­ка от ли­мон. Из­пол­з­ват се съ­що пчел­но мле­чи­це, пче­лен пра­шец и про­по­лис. На­пос­ле­дък мно­го се упот­ре­бя­ва кле­е­ва­та тин­к­ту­ра. 40 кап­ки от нея се пос­та­вят в 100 мл пряс­но или ки­се­ло мля­ко и смест­та се из­пи­ва през де­ня. Кап­ки­те мо­гат да се за­ме­нят с лъ­жи­ца мед.
У нас, а и в мно­го дру­ги стра­ни, ка­то пре­вен­ция се из­пол­з­ва и грип­на­та ва­кан­ция при учеб­ни­те за­ве­де­ния. Тя не е па­на­цея и ня­ма да пре­къс­не грип­на­та епи­де­мия, но на­ма­ля­ва броя на бол­ни­те, ко­е­то ни­как не е мал­ко. Из­вес­т­но е, че при де­ца­та и въз­рас­т­ни­те хо­ра гри­път е най-рис­ков, ако не са вак­си­ни­ра­ни. Мо­же да се стиг­не до пнев­мо­ния, ен­до­кар­дит, ме­нин­гит, ме­нин­го­ен­це­фа­лит и отит, най-чес­то при де­ца­та. След то­ва се до­ба­вя бак­те­ри­ал­на ин­фек­ция, ко­я­то ста­ва по-труд­на за ле­че­ние. Тряб­ва да се знае, че при ле­че­ни­е­то на гри­па ан­ти­би­о­ти­кът ня­ма мяс­то. При не­го се упот­ре­бя­ват ан­ти­ви­рус­ни пре­па­ра­ти, и то още пър­ви­те два дни. Пос­ле е къс­но.
– Въп­ре­ки ин­фор­ма­ци­он­ни­те кам­па­нии за вак­си­на­та хо­ра­та не ис­кат да се иму­ни­зи­рат. Как­ва е при­чи­на­та?
– Не мис­ля, че це­на­та е во­де­ща. Ед­на вак­си­на стру­ва меж­ду 8 и 10 лв. и то­ва ед­ва ли би би­ло проб­лем за хо­ра­та. Мо­же би не вяр­ват, че иму­ни­за­ци­я­та ще ги пред­па­зи от гри­па. Те смя­тат, че тя тряб­ва да про­ти­во­дейс­т­ва на всич­ки се­зон­ни ви­ру­си, а то­ва ня­ма как да ста­не. За­да­ча­та на вак­си­на­та е да па­зи от грип­ни­те ща­мо­ве, оп­ре­де­ле­ни за се­зо­на. Та­зи зи­ма те са “Ка­ли­фор­ния”, “Ма­са­чу­сетс” и “Тек­сас”. След иму­ни­за­ция, ако из­ка­ра­ме ня­как­во рес­пи­ра­тор­но за­бо­ля­ва­не, пре­диз­ви­ка­но от дру­ги ви­ру­си, ня­ма как да об­ви­ня­ва­ме вак­си­на­та за то­ва.
– Се­га мо­жем ли да се иму­ни­зи­ра­ме, или е къс­но?
– Ве­че е къс­но, тъй ка­то вак­си­ни­те се пра­вят обик­но­ве­но през ок­том­в­ри, но­ем­в­ри и сре­да­та на де­кем­в­ри. Тряб­ва да има най-мал­ко 20 дни за из­г­раж­да­не на иму­ни­тет. Ако се­га се иму­ни­зи­ра­ме и се раз­бо­ле­ем след­ва­ща­та сед­ми­ца, то ня­ма как да раз­чи­та­ме на вак­си­на­та. За­то­ва пре­по­ръч­ва­ме иму­ни­за­ци­и­те да се пра­вят през есен­та.
– А под­хо­дя­щи ли са иму­нос­ти­му­ла­то­ри­те и хра­ни­тел­ни­те до­бав­ки за пред­паз­ва­не от гри­па?
– За­ви­си от със­то­я­ни­е­то на ор­га­низ­ма. Един млад здрав чо­век ня­ма нуж­да от до­ба­вя­не на как­ви­то и да е ве­щес­т­ва, хра­ни­тел­ни до­бав­ки и иму­нос­ти­му­ла­то­ри. Не е та­ка при хо­ра­та с ня­как­во за­бо­ля­ва­не, ко­и­то имат нуж­да от до­пъл­ни­тел­ни ме­ди­ка­мен­ти. Но то­ва да не ста­ва на ба­за на те­ле­ви­зи­он­ни рек­ла­ми или кой как­во е чул и про­чел в ин­тер­нет. Лич­ни­ят ле­кар най-доб­ре поз­на­ва па­ци­ен­ти­те си и той тряб­ва да пре­по­ръ­ча ка­къв пре­па­рат да се до­ба­ви ка­то пре­вен­ция за гри­па.
– В Бъл­га­рия се про­да­ват ня­кол­ко ви­да вак­си­ни, как чо­век да се ори­ен­ти­ра коя да из­бе­ре?
– На­ис­ти­на из­бо­рът не е го­лям, а и ня­ма ня­как­во зна­че­ние, коя вак­си­на ще бъ­де упот­ре­бе­на, тъй ка­то тех­ни­те ха­рак­те­рис­ти­ки са близ­ки и ефек­тът е ед­на­къв. Но ако все пак се раз­бо­ле­ем от грип, то пре­по­ръч­вам да не го ка­ра­ме на инат на кра­ка и да хо­дим на ра­бо­та с тем­пе­ра­ту­ра. То­ва во­ди до две не­ща – ус­лож­ня­ва­ме соб­с­т­ве­но­то си по­ло­же­ние и за­ба­вя­ме ле­че­ни­е­то, а съ­що за­ра­зя­ва­ме по­ве­че хо­ра око­ло нас. Гри­път е въз­душ­но-кап­ко­ва ин­фек­ция и се раз­п­рос­т­ра­ня­ва бър­зо и лес­но. Ако ис­ка­ме да из­бег­нем то­зи дво­ен ефект, най-доб­ре е да си ос­та­нем вкъ­щи ед­на сед­ми­ца.
Ва­ся ТЕРЗИЕВА

loading...
Пътни строежи - Велико Търново