Макар да работя вече 44 години като медицинска сестра, а това са дни и нощи на напрегнат труд и грижи за болните, пак бих избрала професията на медицинската сестра, казва Маргарита Бакалова, главна сестра на Диагностично-консултативния център 1 във Велико Търново и бивша главна сестра на МОБАЛ “Д-р Ст. Черкезов”. Тя е родена в Камен и никога не е имала колебание какво ще продължи да учи, след като завърши гимназия в селото. През 1971 г. Маргарита, с дипломата на медицинска сестра общ профил от медицинското училище във Велико Търново, се връща отново в Камен, където започва работа в здравната служба. Тогава в селото има и стационар с 10 легла за хронично болни и амбулатория. Заварва акушерка, двама лекари, фелдшер и три сестри.
След четири години младата сестра вече е майка на син и със семейството си се премества във Велико Търново, където започва работа в неврологичното отделение на окръжната болница. Там работи 30 години, след което се явява на конкурс и е одобрена за главна сестра на стационара. Преди това обаче следва в Медицинския университет в Пловдив и става бакалавър, а по-късно и магистър по здравни грижи. Тези дипломи ѝ дават възможност за преподавателска дейност по практика в медицински колежи.
За 40 години стаж като медицинска сестра в областната болница Маргарита е работила с 10 директори. Помни първия си началник д-р Платиканов, шеф на неврологичното отделение, където постъпва като млада сестра. Той като влезеше в стаята, ставахме прави, имахме такова уважение. В отделението постъпват все тежко болни и Маргарита признава, че освен да се грижат за тях, медицинските сестри са оказвали и подкрепа на техните близки.
Днес Маргарита Борисова се радва на съпруг и двама сина и е щастлива баба на двете внучета – тригодишните Магдалена и Белослава. Вече е пенсионерка, но продължава да работи в доболничната помощ. Сега е шеф само на 20 специалисти по здравни грижи, сред които медицински сестри, акушерка, рентгенови и клинични лаборанти, рехабилитатори и кинезитерапевт в “ДКЦ 1 – Велико Търново”. Средната възраст конкретно на сестрите е 53 години. Една от тях да отсъства, заместването става все по-трудно, споделя главната сестра.
Разговаряме с Маргарита Борисова за работата и щастливите моменти на сестринството, а поводът е Световният ден на медицинските сестри – 12 май.

Маргарита Борисова:

“За да си медицинска сестра е нужна
голяма любов към хората, която
е известен дефицит напоследък”

– Г-жо Борисова, в днешно време като че ли милосърдието в медицината остава на заден план. На пациента повече се гледа като на “клинична пътека”, с него малко се разговаря, сестринските грижи стават все по-пестеливи? Освен това медицинските сестри вече са с висше образование, това им дава самочуствие, но може би ги дистанцира от болните.
– Може би състраданието отстъпва, защото не сме дооценени. Според мен трябва да има категоризация на медицинските сестри, както е в други европейски страни. В западните системи съществуват т.нар. нива на компетентност. Сестрите са разделени на четири групи. В първата влизат такива кадри, работата на които е близка до тази на санитарите. Във втора група правят манипулации, а в трета и четвърта – ръководят дейността. А при нас медицинската сестра е и ръководител, и изпълнител на грижите за болния, защото кадрите не достигат. Освен това вече има много информационна дейност, цялата документация се обработва електронно, въведе се и чекиране на пациентите при влизане и изписване от болницата. Тук обаче се явява проблем, че по-старите сестри по-трудно се адаптират към информационните технологии и работата се затруднява.
От години асоциацията ни се бори този западен модел за категоризация да бъде въведен и при нас, но засега няма конкретни резултати. Вероятно има съпротива от директори на болници, че трябва да плащат заплати според нивата на компетентност. Освен това е трудно да се направи разграничение между труда и да изчислят заплатите според групирането.
В западното сестринство този модел е въведен още преди 30-40 г. и на него се гледа като нещо нормално. Но у нас системата за категоризация на сестринския труд трябва да бъде въведена колкото се може по-скоро. Това ще даде мотивация на сестрите да израстат кариерно и да не напускат България.
Не бива да отминаваме и нещо друго. Проблем има и със санитарите в болниците, които трябва да се занимават само с почистване и разнасяне на храната. Тези кадри също не достигат. Много често те играят ролята на болногледачи, което е нещо средно между санитар и медицинска сестра. Това ниво липсва в нашата здравна система и често се изпълнява от този, който е свободен, в случая сестрата или санитарката.
Не бива да забравяме и това, че заплатите на сестринството продължават да бъдат ниски. Не искам да обезценявам труда на санитарите, той също е отговорен и преди това е необходима подготовка. Но от друга страна е обидно да учиш 4 години за бакалавър и да получаваш заплата малко по-висока от тази на санитари, които дори нямат средно образование. Дано този статут да бъде променен и да запазим медицинските сестри, които все повече напускат България и търсят по-високи заплати в чужбина.
– А дали остава актуална приказката – “Сестрата – пръв помощник на лекаря”?
– Не е актуална, тъй като медицинската сестра вече е помощник на няколко лекари. По данни на нашата асоциация, в страната ни има около 26 000 работещи сестри и близо още 2500 работещи пенсионери. Това е половината от необходимото. Ако тази статистика не се промени, след 3-4 г. системата просто ще рухне.
Средната възраст на лекарите у нас е над 50 г., това се отнася и за медицинските сестри, защото младите са в чужбина. Тревожното е, че според проучване в медицинските университети всички млади сестри искат да работят навън. Ние ги обучаваме тук, където получават добро образование, а в същото време ги оставяме да заминат. За последните 4-5 г. България са напуснали над 3000 сестри. Вместо 500 лв. тук, в чужбина получават заплати над 1500 евро.
Глад за сестри и акушерки има в целия свят, няма много млади хора, които искат да се обучават в тази професия. Самото обучение е скъпо, трудно, продължително, изискват се определени психологически и характерови способности и индивидуален подход. У нас поради липса на кадри една сестра обслужва над 30 пациента. Според световния стандарт тя трябва да се грижи за не повече от 4 болни. В бранша дори се шегуваме, че трябва да качим сестрите на ролери, за да могат да стигат по-бързо при болните.
У нас, за съжаление, продължава да се гледа с известно пренебрежение на медицинската сестра. Когато говорим за здравеопазване, акцентът пада върху лекарите. Да, те са водещи в екипа, защото поставят диагноза и изписват лечение. Но цялата оздравителна процедура след това се извършва от сестрите и акушерките. Така че те са равнопоставен партньор в екипа и трябва да получат нужното уважение.
– Какво според вас трябва да се направи, за да се предотврати кризата с медицинските сестри?
– Асоциацията по здравни грижи представи свои искания, които да залегнат в националната здравна стратегия, за да спасим сестринството. Настояваме за по-голям прием на студенти в медицинските университети по здравни грижи. Радостно е, че във В. Търново ще бъде възродено медицинското училище, което държавата закри преди 7-8 г., а това беше голяма грешка и сега плащаме за нея в цялата страна, където също бяха ликвидирани тези учебни заведения.
Освен това трябва спешно да бъдат увеличени и заплатите на сестрите, да има ясни правила как те се определят. Сега тези правила са субективни. Според мен възнаграждение от три минимални заплати за страната е достойно зачитане на сестринския труд.
– Като главна сестра на областната болница, вие ръководите персонал от 328 души, а това си е като голямо предприятие. Имахте ли подкрепата на лекарите?
– Това предприятие, както го назовахте, включваше медицински сестри, акушерки, фелдшери, рентгенови и клинични лаборанти. Но заедно с всекидневната работа провеждахме и много обучения, семинари, колегиуми, конференции, специализации, образовахме се не само по медицина. Много е трудно да се откъснеш от семейството си и да се обучаваш на друго място. Затова се стараехме всичко да бъде в болницата, където има много добри специалисти, а канехме и външни лектори. Разбира се, за всичко това имахме подкрепата на различните ръководства на болницата. Освен това бяхме събрали всички протоколи и технически фишове за специфични дейности в отделенията. Помогна и колежката Елена Палякова. Всичко включихме в една голяма книга, която стана наръчник за качествени медицински грижи. Този учебник ни свърши чудесна работа, раздадохме го на отделенията и сега е нещо като настолна книга. По него се обучават младите сестри, а по-старите си припомнят знанията. Като оценка на труда ни за този наръчник двете с Палякова бяхме наградени на национално ниво от Асоциацията на специалистите по здравни грижи. Все пак това е признание за този допълнителен труд, но пък за нас е голямо удовлетворение, че оставяме нещо, което ще бъде полезно в практическия опит на сестринските грижи.
– 30 години имате стаж в неврологичното отделение, където пристигат пациенти с тежки инсулти, а много от тях умират. Не се ли страхувахте от смъртта?
– За смъртта закаляване няма, всички тревоги на болните ги преживяваме и ние. Но колкото и странно да звучи, много съм се притеснявала и за техните близки, които са още по-разтревожени. Колкото и човек да свикне с ежедневието, болката и страданието на ближния не могат да се изключат. От друга страна, ако медицинската сестра и лекарите се паникьосват постоянно, те няма да бъдат полезни на пациентите.
– Доколко важи, че медицинска сестра се става на млади години?
– Точно така е, учиш на млади години, за да се пречупиш става по-лесно. След 35-40 г. това много трудно може да стане, а има и такива случаи. Работиш 15-20 г. една работа, после ставаш медицинска сестра. Е, трудно е да придобиеш знания, технически умения, сръчност, те се учат на млади години с голямо търпение. Не е само сухата теория, с която почти всеки може да се справи. А има и нещо друго, за нас всички болни трябва да са еднакви, мъже, жени, млади, стари, турци, българи, роми и др. Те са пациенти. Тези постулати някак си се осъзнават по-лесно на младини и те ни съпътстват през целия стаж. За да си медицинска сестра е нужна голяма любов към хората, която е известен дефицит напоследък.
Не бива да забравяме обаче, че сестринската работа изисква да се учим цял живот. Не може да сме на ниво отпреди 10 години, тъй като медицината се развива бързо и трябва да си в крак с нея. Освен това от 10 г. имаме Асоциация на професионалистите по здравни грижи, която предоставя много информация и организира обучения. Трябва да се участва активно и да се следват новостите.
– Днес е вашият професионален празник. Какво ще пожелаете на колегите си?
– Честитя празника на всички медицински сестри, който се чества у нас от 1974 г. по инициатива на Международния комитет на медицинските сестри. Денят се свърза с името на Флоурънс Найтингейл – първата светска медицинска сестра, която обучава сестри по време на Кримската война през 1855 г. Тя дори пише клетва, в която сестрите обещават да се грижат за пациентите без комерсиални цели.
Да са живи и здрави всички специалисти по здравни грижи и да правят винаги добро, не за лични облаги. Да имат постоянство и доброта и да не забравят, че професията на медицинската сестра е призвание. Едно благодаря стига.
Днес на национално ниво награда за труда си ще получи Бистра Калушкова, която е медицинска сестра в обучителния център за диабетици при “ДКЦ 1 – Велико Търново”, който се ръководи от д-р Валя Мичорова.
Вася ТЕРЗИЕВА, сн. Даниел ЙОРДАНОВ