Продукти:
- неголяма тиква
- сушени плодове – кайсии, сливи без костилки, фурми, смокини, червени боровинки или череши
- мед
- ром, коняк или уиски ( по избор)
- кълцани орехови ядки.
Не знам защо, когато искаме да кажем на някой, че е тъп, празноглав или кух, го определяме като тиква. Със сигурност сте чували израза “Прост като тиква”. Защо не прост като чушка, или глупав като царевица? Незаслужуна обида за тиквата – този огромен плод (или зеленчук- тук е спорният момент), който има своите неотразими предимства. Тиквата е вкусна, питателна, непретенциозна и отгоре на всичко полезна. Майсторите кулинари правят с нея чудесии – вкарват я в направо нереални схеми – в основния ястия и салати, в десерти и сосове.
По нашите географски ширини най-популярното й интерпретиране в кухнята е да я нарежем на големи парчета, да я пъхнем във фурната, да я посипем със захар и да чакаме да се разнесе онзи главозамайващ аромат от препечената й коричка… Феновете на здравословното хранене моментално ще заменят захарта с мед. Не пречи!
Между другото, сещам се за моята баба, която приготвяше уникален десерт от тиква. Подобна рецепта не съм нито чела, нито виждала някъде из кулинарните форуми, страници и блогове. Баба слагаше тиквата на малки парчета да се свари с вода ( по-скоро на пара), доливаше току що издоено прясно мляко, подслаждаше със захар и хващаше едно дървено приспособление, звучно именовано – джурулек. Нещо като прадядото на пасатора, но ръчен. Вкарваше джурулека в тенджерата и с двете си ръце го въртеше, докато сместа станеше гладка. Сипваше ни тиквата с мляко в паници и от там, стой та гледай!
Днешната рецепта не е авторска, а видяна оттук-оттам с незначителни добавки. По принцип става с по-малка тиква, в случая аз използвах парче от цигулка. Издълбах я – трудоемка работа, нужни са мускулите на Кличко, спортната збола на Кубрат Пулев и една по-здрава лъжица, че огънах две китайски, докато приключа… От време на време и ножът влизаше в действие.
Пълнежът от сушени плодове стана интернационален – сливи без костилки от България, фурми от Йордания, кайсии от Турция, смокини от Египет, червени боровинки от неизвестен произход. Целият този мултикултурен микс накълцах на парчета, полях с чист и дъхав мед от Тетевенския балкан и му ливнах отгоре половин чашка вишновка. Бих определила вишновката като бейлиса на дамите от 30-те години на XX век, но да не се отплесваме от темата. Същото изтънчено питие може да бъде заменено в рецептата с коняк, уиски, ром – кой каквото е успял да опази в барчето си.
После напълних хубаво тиквата със сместа, сложих голямо парче алуминиево фолио в тавата и я загънах грижовно. Сложих я на 200 градуса и я забравих във фурната. Без майтап, наложи се да изляза и по едно време – след час и половина се сетих за нея. Спокойно! Нищо фатално не се беше случило – напротив. Къщата ухаеше на карамел и плодове, а тиквата беше готова. Това, което със сигурност ще направя следващия път, е да прибавя към сушените плодове и едро накълцани орехи.
Мила Милчева,
главен редактор на Янтра ДНЕС
