Като са казали кулинарите – манатарка, та манатарка. Някак по французки ми звучи – ястие с манатарки. Все ми се иска да я възприемам тази гъба по-царствено, ама как да стане, като знам как братята роми я събират с чували по Еленския балкан без грам преклонение пред благородната й осанка. Но все пак, като човек, изкушен от готвенето, реших да се пробвам с нея.
Един път, втори път – е не, става и не става! Първо приготвих, стриктно спазвайки една рецепта, сложно ястие с телешко, зеленчуци и пресни манатарки. Месцето си стана бижу, ама манатарката се мотаеше из яденето една лигава, чак ме хвана яд, като се сетих колко пари дадох за нея. После я пробвах като допълнение към сос за паста. Пак не се получи. И така до оня ден, когато видях пликче със сушени манатарки на сергия на пазара. И понеже съм инат, стиснах силно очи и се изръсих с десет лева за едно пликче. Жената явно видя, как ме смъдна от цената и ме успокои, че ми трябва една шепа на готвене и че това количество ще ми бъде за дълго време.
Меракът голям, но бам – трети неуспешен опит! Пробвах да забъркам с гъбите сос за пиле. Стана за ядене, но не беше това възвишено усещане, което очаквах. Отгоре на всичко ми останаха в една чаша от накиснатите гъби – ни за цяло ядене, ни за изхвърляне.
И така до снощи. Реших да си направя едни прости пържени яйца – в краве масло, само със солчица и щипка червен пипер. Докато ги вадех от хладилника, видях чашата с гъбите и си казах – защо не ги метна в яйцата! Нарязах ги на ситно, запържих първо в тях в мазнината, отгоре чукнах яйцата и разбърках. Малко черен пипер и сол. Сложих част от сместа в многозърнеста питка, загънах, отрязах и… м-м-м! Вкусът на гъбите дискретно се беше съчетал с маслото, а яйцата им придаваха деликатен, мек и слюноотделящ нюанс. Гениалното е просто, са казали древните и аз напълно се съгласявам с тях. В скоро време импровизацията от яйца с манатарки, декорирано подходящо, ще се превърне в изискано предястие за моите гости.
Мила Милчева,
главен редактор на Янтра ДНЕС
