Франция е новият световен шампион по футбол, след като би на финала с 4:2 Хърватия. Повечето хора у нас симпатизираха на “шахматистите”, все пак за първи път балканска страна стигна до финал за титлата. Въпреки многото спорове по две съдийски решения в битката за титлата, момчетата на Дидие Дешан заслужено вдигнаха Златния глобус.
Доминацията на Европа затвърди и мача за бронзовите медали, логично спечелени от Белгия след 2:0 над Англия, чийто отбор обаче има бъдеще. Другите големи – Аржентина, Бразилия, Испания, Германия и т.н. отдавна са си у дома и ще правят анализи как да променят нещата, защото явно имат нужда от промяна.
Истинския колорит на световното обаче донесоха феновете, и то най-вече от Южна Америка. Мексиканци, бразилци, уругвайци, колумбийци огласяха улиците на градовете домакини, не по-малко екзотични бяха африканците. Хървати и испанци допълваха емоциите, а японците отново впечатлиха целия свят с израстването си във футбола и с перфектното почистване на съблекални и трибуни.
Ако говорим за височайшето присъствие, своето шоу отново направи Диего Марадона, който се появяваше в неадекватно състояние на трибуните, но на гения мнозина са склонни да прощават. Хората по света обаче бяха пленени от президентката на Хърватия Колинда Грабар-Китарович – тази жена направи за родината си почти толкова, колкото и футболистите. Неизменно в екипа на националния отбор, Колинда спечели симпатиите на всички с емоциите си, стигнали до горещи прегръдки на всички играчи на Хърватия и Франция, а кадрите как под проливния дъжд и със сълзи на очите целуна Златния глобус дълго още ще обикалят по света.
И няколко думи не за съдийството, а за системата ВАР. Футболът бе прекрасен и популярен по цял свят, защото бе най-простата и демократична игра. Няма нужда от скъпи екипировки, от пособия, писти и голф игрища. Децата от село можеха да сложат на поляната два камъка за врата и да играят по същите правила (и тълкуване на правилата) като Меси и Роналдо в дербито “Реал” – “Барселона”. В последните години комерсиализацията съсипа футбола. Не беше отдавна, когато всеки шампион на своята страна можеше да се пусне за Купата на шампионите, без дирижирани жребии, ЦСКА да отстрани “Ливърпул”, “Етър” на крачка да елиминира шампиона на Германия. Сега първите 4 от онези първенства влизат “по право” (дори някои, без да са били никога в историята си шампиони), а 8 тима от останалата Европа ще си оспорват заветните квоти.
Сега пък вкараха система за видеонаблюдения. Естествено, пак за богатите. Няма да я видят никога нито децата по поляните, нито пък на горещите селски дербита. И някой рефер, който не е видял дузпа в игрово време, ще го привикат по слушалката и 4 капацитета ще го съветват да промени решението си. И в тези 5 минути, в които гледа в екрана, той няма да реагира спонтанно по съвест, а ще обмисля в чия страна да наклони везните – защо пък да ги накланя за някакви си балкански субекти, които не са от семейството на Големите. Вече е несправедливо и по оста рефер – играч: някой защитник може да сбърка и да докосне топката с ръка, но няма право на корекция, а като сгреши рефер, което е също част от играта – има право на компенсация.
Футболът никога няма да бъде онзи, романтичният, от времето на Пеле и Гаринча, на Гунди и Котков. А ако в него още е останала някаква романтика, то я правят не преуморени и преситени футболисти, а феновете на футбола, за които той продължава да е една от малкото радости в този живот…
Анатоли ПЕТРОВ
сн. авторът и DNA