Доста е писано за паметните мачове на етърци срещу “Интер” и “Кайзерслаутерн” в евротурнирите, но един от първите големи мачове на великотърновския тим е години по-рано, когато в далечната 1960 г. сътворява първата сензация. “Етър” стига до полуфинал за Купата на Съветската армия, като отстранява насред София ЦСКА. За “армейците” това си остава до ден-днешен най-изненадващото отпадане в турнира в цялата им история.
Само съвременниците на онези събития имат представа какво представлява “червената” хегемония на ЦДНА в края на 50-те и началото на 60-те г. В столичния клуб са събрани най-добрите футболисти на България от цялата страна и отборът гази наред. Рекордът му не е подобрен никога повече – девет поредни шампионски титли неизменно от 1954 до 1962 г.! По онова време ЦДНА на практика представлява и националния отбор на страната.
През пролетта на 1960 година турнирът навлиза в решаващата си фаза. За четвъртфиналите жребият праща на “армейците” втородивизионния “Етър”. По това време великотърновци се доста назад във втората половина на “Б” група, като заемат 13-о място от 18 отбора.
Мачовете за купата обаче нямат нищо общо с тези за първенството. “Етър” показва “зъби” още на 1/8 финала, когато приема “Локо” (Сф). Срещата започва с превес на етърци, но идва 38-ата минута, когато легендарният Никола Котков със задна ножица бележи за 0:1. Това не стъписва “болярите” и в средата на второто полувреме Васил Симеонов прехвърля от 25 метра Йосифов – 1:1. После идват минутите на Петър Харалампиев, който удря гредата, а в 89-ата минута с далечен удар прави 2:1. Публиката е във възторг и понася етърци на ръце след отличната победа.
И се пада ЦСКА, който в онези години се нарича ЦДНА (Централен дом на Народната армия). Водач във временното класиране на “А” група и на крачка от седмата поредна титла. За да не стане някоя нова изненада във В. Търново, федерацията излиза с решение мачът да се играе на неутрален терен. Но не къде да е, а в София на стадион “Раковски”, което предвещава закономерен домакински успех.
10 000 зрители идват на този мач, ръководен от рефера Ангел Гергинов. Нито една от звездите в червено-бяло не отсъства от сблъсъка, там са и Иван Колев, и Манол Манолов (Симолията), и Никола Ковачев, и Димитър Миланов. Целият мач преминава при натиск на домакините, но етърци удържат крайното 0:0 и се стига до продължения. ЦДНА сякаш усеща, че е пред прага на изненада, и се хвърля с удвоени сили да търси решаващ гол.
Тогава идват и звездните минути в кариерата на лявото крило на “Етър” Кольо Кръстев, известен като Кото. В 93-ата минута Васил Симеонов стига до аутлинията, събира около себе си противниковите защитници и центрира към Кръстев, който с глава попарва “червените” – 0:1!
За да почувстваме атмосферата на този миг, нека видим как е описала тогавашната българска спортна преса следващата 94-а минута:
“Център. Топката веднага полетя към вратата на “Етър”, но отбраната изчисти и Харалампиев с глава прати топката в полето на ЦДНА. Кръстев се спусна след нея и силният му удар с част от секундата изпревари излезлия Андонов. Топката се извиси и под напречната греда се вмъкна в мрежата – 0:2! Хиляди шапки полетяха във въздуха. Стадионът гръмна: “Браво, “Етър”!”
Две минути преди края на продълженията националът Иван Колев връща един гол от съмнително за засада положение. Но това няма никакво значение бомбата е хвърлена: знаменитият ЦДНА отпада безславно от борбата.
В онези години информацията не тече като сега. Победата обаче има ефект на “бомба”. Същата вечер във Велико Търново в театъра представлението спира и съобщават: “Скъпи съграждани, днес в столицата “Етър” бие с 2:1 непобедимия ЦДНА!” И по-нататък в историята си великотърновският тим е бил ЦСКА. В спомените обаче ярко остава да свети успехът през 1960 г. на едно поколение, което отдаде най-добрите си години за честта и името на любимия “Етър”.
“Етър”: А. Митов, Й. Ценов, Н. Гаджев, Д. Долмов, О. Мехмедов, Й. Томов, П. Кефиров (Д. Байдаков), Ил. Божилов, П. Харалампиев, В. Симеонов, К. Кръстев.
Анатоли ПЕТРОВ