Славният път до шампионската титла в “златната” 1991 година

Публикувано на чт, 11 апр. 2024
258 четения

1991 година си остава най-златната в цялата история на “Етър”. Шампионската титла (плюс спечелената купа на БФС и полуфинал за Купата на България) са триумфален завършек на най-силния сезон на “болярите”, продължил с паметни мачове за КЕШ срещу немския първенец “Кайзерслаутерн”. Всичко това обаче не идва нито лесно, нито случайно.
Тимът започва да се гради още през 80-те години, когато е поет от треньорския тандем Георги Василев и Стоян Петров. Гочето бавно и постепенно изгражда облика на “виолетовите”, като налага в състава младите по онова време Красимир Балъков, Трифон Иванов, Илиян Киряков, Бончо Генчев, Цанко Цветанов. Подбира подходящи изпълнители за тима си съобразно своите треньорски виждания. През 1989 г. в “Етър” е привлечен първият чужденец в родния футбол украинецът Иван Шарий.
Силата на “виолетовите” става все по-осезаема, като през 1989 и 1990 г. отборът печели бронзовите медали в първенството и все по-отчетливо дава заявка за предстоящия си удар. Преди шампионската година в ЦСКА преминава Трифон Иванов, а на мястото на имащия проблеми с режима Иван Шарий от “Ворскла” (Полтава) е привлечен друг нападател – Игор Кислов, който става впоследствие и първият чуждестранен футболист – шампион на България.
През всичките години Георги Василев налага системата 4-4-2, като разчита на основно ядро от десетина играчи, които правят по 28-30 мача на сезон. На вратата е опитният Николай Донев, който вече е бил шампион с родния “Локомотив” (Сф). Десен бек е Пламен Проданов, ляв бек Цанко Цветанов, а в средата на отбраната неизменни фигури са Ангел Червенков и Цветомир Първанов.
В центъра на халфовата линия са привлеченият от “Шумен” Сашо Димов и любимецът на агитката здравенякът Георги Попиванов, който от година на година става все по-основна фигура в “Етър”. Вляво действа Красимир Балъков, отдясно е бързоногият Илиян Киряков, който е перспективен юношески и младежки национал.
На мястото на Мирослав Байчев и Иван Шарий през шампионския сезон като централен нападател се налага 190-сантиметровият Игор Кислов, а до него оперира маневреният Бончо Генчев, който става и голмайстор на тима с 15 попадения.
“Болярите” започват със самочувствие, без да си поставят предварително за цел непременното спечелване на титлата. Стартът е с равенство 1:1 в Перник срещу “Миньор” с гол на Бончо Генчев, който се развихря и вкарва хеттрик още в първото домакинство за победата с 3:0 над “Янтра”. Обнадеждаващ е успехът веднага след това в Пловдив над “Ботев” с гол на Попиванов и минималното 2:1 у дома над съседите от Локо (ГО).
Следващите три гостувания завършват със загуби от “Пирин”, ЦСКА и “Хасково”. Последното поражение с 3:2 е запомнено с безумното решение на БФС да накаже с лишаване от домакинство гостуващия “Етър” заради прояви на неговата агитка на …гостуването в Хасково. “Виолетовите” са наказани да играят в Попово, където бият “Дунав” с 2:0 и “Черноморец” с 3:2 (победен гол на Кислов в 90-ата минута). Навън етърци продължават с три поредни ремита – с “Локомотив” (Пд), “Берое” и “Локомотив” (Сф).
Така кръг преди края на есенния полусезон “болярите” са в тройката, но им предстои мач с “Левски”. 10 000 зрители идват на стадион “Ивайло” в първия ден на декември 1990 г., за да видят един от паметните мачове на своите любимци. Това е и последният двубой с виолетовия екип на Краси Балъков, който вкарва за 1:0, но Михтарски изравнява. След почивката обаче домакините се разиграват и нанизват три гола чрез Ангел Червенков, Илиян Киряков от дузпа и отново Красимир Балъков, преди Велко Йотов да фиксира крайното 4:2.
“Етър” завършва есента втори, а в старата столица започва да се говори за атака на шампионската титла. Организацията в клуба е перфектна и всичко работи като един механизъм. В този период идва и първият голям трансфер – звездата на тима Красимир Балъков е привлечен от “Спортинг” (Лисабон) срещу сумата от $ 890 000, които постъпват в клуба на траншове. Мястото на Балъков в лявата зона на халфовата линия заемат Адриян Гайдарски или Генчо Генчев, а това не променя схемата на Гочето.
Пролетният щурм към златото започва! Три поредни победи над “Миньор”, “Янтра” и “Ботев”, за да дойде датата 16 март 1991 г. В култов мач в съседна Горна Оряховица етърци сразяват местния “Локомотив” с 4:0 и за първи път оглавяват класирането.
9000 души има на мача, а съдия е Костадин Пързулов. Украинският таран Игор Кислов открива за гостите още в 10-ата минута, а етърци получават рано червен картон на Цветомир Първанов в 30-ата минута, но отново са безпощадни и след почивката нанизват нови три гола. Георги Попиванов удвоява резултата в 59-ата минута. Най-красивият момент в мача идва в 73-та минута, когато Бончо Генчев поема топката още в противниковата половина, напредва на скорост и търси Димов на десния флаг. Получава отличен пас и с фамозна странична ножица покачва на 0:3. Разгрома оформя отново направилият отличен мач Игор Кислов в заключителните минути на мача. Това е 19-ият кръг на първенството – с тази победа “Етър” за първи път оглавява класирането и не изпуска първото място до самия край, за да триумфира със златните медали.
Месец май носи уникална серия чисти победи без допуснат гол срещу “Хасково” с 3:0, “Дунав” с 1:0, “Локо” (Пд) с 2:0, “Берое” също с 2:0. На 25 май тимът на Георги Василев гостува в Бургас на “Черноморец” и равенството го прави шампион и на теория, тъй като вече има 5 т. аванс пред втория (б.а. – тогава се присъждаха по 2 т. за победа).
Сезонът завършва ударно с по 1:0 над столичните “железничари” у дома и също с 1:0 над “Левски” на Националния стадион “Васил Левски” с гол на Мирослав Байчев. Това е и единственият сезон, в който “Етър” побеждава “сините” и в двата си мача – във Велико Търново и София.
На 9 юни 1991 г. именно след втория мач срещу “Левски” “болярите” получават шампионската купа и златните медали, връчени им от тогавашния президент на БФС Димитър Ларгов.
Николай Донев е награден за най-добър вратар на първенството, защитата също е обявена за № 1, а Илиян Киряков става най-добър футболист на сезона.
Цяла Европа научава за новия български първенец “Етър”, който получава поздравителна телеграма дори от самия испански и световен гранд “Барселона”! Есента носи паметни битки за Купата на европейските шампиони срещу немския “Кайзерслаутерн”, в които “болярите” продължават достойното си представяне и завинаги си запазиха място сред големите отбори на футболната карта.

Те станаха шампиони:
Николай Донев, Калоян Чакъров, Пламен Проданов, Цветомир Първанов, Ангел Червенков, Цанко Цветанов, Сашо Христов, Илиян Киряков, Сашо Димов, Георги Попиванов, Игор Кислов, Красимир Балъков, Мирослав Байчев, Бончо Генчев, Адриан Гайдарски, Генчо Генчев, Георги Георгиев, Петьо Рашев, Александър Александров, Мариян Метларов. Треньори – Георги Василев и Стоян Петров.

Анатоли ПЕТРОВ, сн. личен архив

loading...
Пътни строежи - Велико Търново